3 Февруари, 2012

Интервю на Христина Маринова

   - Проф. Легкоступ, Вие сте един от тримата кандидати за председател на Съвета на ректорите. С какви очаквания влизате в тази надпревара?

   - Изборите сред академичната общност са трудни за прогнозиране, а и за манипулиране. В публично пространство се появиха различни слухове: как правителството подкрепяло един от кандидатите, как друг си бил опекъл работата и т.н. Затова е добре е да се съобразяваме с някои неписани правила. Редно е кандидатът да е избран вече за втори ректорски мандат. Ако не е има вариант, при евентуалното му избиране за Председател, а последващ не избор за ректор, да се наложи отново да се гласува. Добре е да се избере ректор на  университет, в който се изучават широк спектър от направления във висшето образование, а не на тясно специализирано висше училище. Така председателят ще е запознат с проблемите на повече университети.

  Имам достатъчно управленски опит като ректор втори мандат и като член на Управителния съвет на Съвета на ректорите имам достатъчно опит. Като университетски преподавател смятам, че имам професионални познания в управлението и спецификата както на висшето, така и на средното и основното образование. Имам достатъчно контакти и на професионално-експертно и на административно политическо ниво. Освен това смятам, че е добре да има известна децентрализация, т.е. председателят да е от извън столичен университет.

 - Кои трябва да са приоритетите на новия председател на сдружението?

- Един от основните проблеми е свързан със статута на съвета, който е регистриран като сдружение с идеална цел. Съветът на ректорите дори не е сдружение на работодателите във висшето образование, макар че ректорите са точно такива.

В чл. 23 на ЗВО е записано, че съвета дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката, изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката и по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, както и становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания. Основният проблем е, че становища се искат рядко, а и те нямат административна тежест. Затова трябва да бъде променен статута на съвета и неговите права и задължения да са фиксирани в ЗВО. Това и бяхме направили, когато на управителния съвет, под ръководството на проф. Борисов, заедно с представители на МОМН, беше възложено да изготви проект за нов закон. Предадохме го в указания срок – 31.03.2010 година.

Интересите на ректорите в момента са разнопосочни заради различния профил на висшите училища – държавни и частни и направленията на обучение – по изкуствата, медицински, военни и т.н, затова би трябвало в съвета да има секции, защото в момента интересите на ректорите са разнопосочни.

Добре е в закона да се регламентира и възможност за помещение, където да се съхранява документацията и да се получава кореспонденцията, както и бюджет. В момента адресът се сменя с всяка промяна на председателя на сдружението, а финансирането му става от членски внос.

- Премиерът поиска от образователния министър Закона за висшето образование да бъде готов за обсъждане в академичната общност през есента, но това още не се е случило. Как се отразява липсата на адекватен закон върху висшето образование?

- Нужен е не само нов закон, но и концепция за развитието на висшето образование, която да е обвързана с дългосрочната национална стратегия за икономическо развитие. Държавната политика в областта на образованието трябва да е стратегически приоритет.

В момента се работи на парче, а от1995 г. досега са направени 35 промени в действащия ЗВО. Друг е въпросът дали той не трябва да включва и проблемите на научното израстване на преподавателския състав, на научните степени и звания във висшето образование.

Смятам, че новият закон трябва да се да се разработва от екип експерти, подкрепени от академичната общност и да не се робува на конюнктурни и предизборни интереси.

- Кой трябва да определя качеството на обучението в университетите и доколко тази оценка трябва да е водеща при финансирането на вузовете?

- Естествено, че качеството на обучение се определя от НАОА и тази оценка трябва да има водеща тежест при финансирането. Добре е да се има пред вид и рейтинговата система, но все още субективизма там е по-голям от нормалното. Държавната политика в областта на образованието трябва да бъде стратегически приоритет, висшите училища трябва да бъдат подобаващо финансирани, а не ректорите да се чудят как да вържат бюджета, за да има средства за стипендии, заплати и научна дейност.

В субсидиите на висшите училища трябва да се определи и сума за поддръжката на материалната база, както и възможност за платен прием в бакалавърска степен.

Чуждите университети са много по-гъвкави от нас, защото имат зад гърба си не само държавата, но и големи фирми и корпорации, които са осъзнали значението да се инвестира във висшето образование. Съвременният университет не е едно спокойно място за преподаване, за извършване на научна работа в умерено темпо. Дейността на университета днес е  мащабен, сложен и конкурентен бизнес, който се нуждае от постоянни средства.

- Каква е Вашата позиция за срока на обучението за бакалаври и магистри?  

 
  - Университетите сами трябва да определят продължителността на обучението за бакалавър и магистър - дали да бъде 3+2 или 4+1, като това не се отнася до регулираните професии. Продължителността на обучение обаче, както и държавното финансиране при всички случаи да бъде за 5 години. Трябва да се увеличи и базовият норматив за издръжка на обучението на студентите. В момента той е 2/3 от този на учениците в средното образование, което лично за мен е необяснимо. Днес в цял свят образованието е бизнес, докато у нас продължават да се лансират популистките идеи за безплатното образование. Нужно е да се намали държавната поръчка и да се даде възможност за платено обучение в рамките на капацитета.

Що се касае до таксите за обучение аз съм против това да става съобразно успеха на студентите. Това ще даде още една възможност за корупционни практики. Има специалности, в които студентите априори завършват с по-висок успех. Не бива да ощетяваме едните за сметка на другите.

   - Таксите за обучение бяха сред най най-дискутираните теми в края на миналата година. Ще има ли повишаване във Великотърновския университет?

  
- Не. Във Великотърновски университет "Св.св.Кирил и Методий" годишните такси за обучение на бакалаври започват от 346 лв. за педагогическите специалности. За филологии, история, философия, социални дейности, религия, психология, право и политически науки студентите плащат по 554 лв. годишно. Обучението по география, информатика и компютърни науки е 760 лв. годишно. Таксата за изобразителни изкуства е 840 лв.

   На 23 януари Академичният съвет взе решение да се запазят миналогодишните такси. Ако няма промени в Закона за бюджета и държавната субсидия не бъде намалена, няма причини да увеличаваме таксите. Иначе съм против диференциране на таксите, съобразно успеха на студентите. Това ще даде още една възможност за корупционни практики. Има специалности, в които студентите априори завършват с по-висок успех. Не бива да ощетяваме едните за сметка на другите. По скоро може да се помисли за диференциране на такси при обучение на студенти от университети, с които имаме подписани двустранни договори за сътрудничество.

  - Вие сте за публично-частното партньорство на университетите. Защо?

  - Подобни постановки заложихме през2010 г. в проектозакона за висшето образование - висшите училища да могат да създават търговски дружества, да придобиват недвижими имоти за учебни, научни или други творчески дейности, като имотите ще имат статут на частна държавна собственост, с която висшите училища да могат да извършват бизнес дейност и да реализират приходи.

Публично-частното партньорство ще даде възможност да се решават инфраструктурни и социално-битови проблеми университетите. Така държавата ще бъде облекчена в грижата си за държавните висши училища и ще даде възможност да бъдат компенсирани бюджетните ограничения.