25 Февруари, 2008

Frognews.bg помества без редакторска намеса разказа на София Бонева, чиято майка понастоящем се лекува в Медицински център „Интегративна медицина”, след като е преминала през ада на мъките, получила е странна епикриза и след множество болезнени изследвания е изпратена да довърши дните си на морфин. В края на първия курс с „Инсулин потенцираната терапия” вече може не само да става, но и да излиза, а болките са минал кошмар, към който не желае да се връща.

„Казвам се София Бонева, на 46 години и съм учител. Ние сме минали през ада. Майка ми въобще не е лекувана традиционно, всъщност два месеца ние търсихме истината за нейната диагноза.

Всичко започна в края на ноември миналата година. Подуха й се краката. Отидохме при личната лекарка в ІІІ градска, която каза, че това е бъбречно възпаление и назначи антибиотик, без да има каквито и да е било доказателства от изследвания. 10 дни майка пи този антибиотик, но отоците по краката й не спаднаха. Тогава лекарката реши да я изпрати при кардиолог, за да види дали не е нещо, свързано със сърцето, защото месеци преди това й бяха поставили стент. Кардиологът ни изпрати на доплер, оказа се, че вените са нормални, няма никакви смущения, също и в кръвообращението. Оттук той напипа лимфен възел в слабините и ни прати в онкологията.

  И тогава се започна ходенето по мъките и едни изследвания от сутринта до вечерта, а понеже личната лекарка ни беше казала, че не можем да разчитаме само на здравната каса, т.е. на пътеката, ние частно, абсолютно само с наши средства – срещу 250 лв. –, направихме за един ден пълни изследвания на жената и се откри, че тя има тумор. Минахме през всички доктори: хирурзи, коремни хирурзи, кардиолози, но накрая го напипа гинеколожка. Каза, че със сигурност има тумор, опита се да вземе биопсия, направихме 2-3 биопсии в онкологията, където, за да излязат резултатите, се чака поне десетина дни. Изгубихме време, а всяка една биопсия даваше отрицателен резултат, т.е., че тя няма тумор. Това значеше, че биопсията не беше взимана правилно, или не от мястото, където трябва, защото туморът на скенера се виждаше ясно. Накрая я приеха в гинекологично отделение, където гинеколожката каза, че чрез разрязване на матката ще достигне до този тумор и ще вземе материал. Лежа там три дни, извършиха процедурата, изписаха я и казаха да си чакаме резултатите. Това се случи в края на декември по празниците и за резултатите трябваше да чакаме две седмици. Можете да си представите какво загубено време беше това, вкл. и заради неуспешните биопсии.

  Такова е нашето лечение в България! За това казвам, че сме минали през ада. През цялото това време майка страдаше от неистови болки, не спеше по цяла нощ – в продължение на цял месец въобще не е спала. И след като излезе резултатът, ни казаха, че тя не подлежи на лечение, защото туморът е в много напреднала фаза. Това, повтарям, се случва в онкологията, там, където трябва да са най-големите специалисти. След това се оказа, че резултатът, който те са ни дали, т.е. че туморът е нелечим, че е с разсейки, не е истина. Ние повторно поискахме експертиза на блокчетата, а блокчето, което беше описано в експертизата, че от него са стигнали до този резултат за сарком на меките тъкани, всъщност не дава такъв резултат, т.е. тя няма такъв сарком и ние отново се озоваваме в начална фаза. Без резултат сме, без изследвания, защото не ни дадоха абсолютно никакви изследвания, при това ние си бяхме платили за тях. Но не ги предоставиха, защото трябвало да останат в архива. А в епикризата й пише, че с оглед състоянието на болната, лечение не може да се провежда и тя изключително преминава на хуманно отношение, т.е. на морфин. С други думи, ни подсказаха, че нищо никой не може да направи и трябва да я чакаме да умре.

Сами се сещате, че в един такъв момент човек започва да търси какво ли не и ние попаднахме чрез интернет на този център. Свързахме се с д-р Дамянов от Център "Интегративна медицина", той прочете епикризата и каза, че тя го съмнява, че въз основа на нея трудно може да започне да я лекува, защото след резултатите там пише: „Вероятно се касае...”. След всичките биопсии, които направихме, с които ужасно измъчихме жената – заключението беше „вероятно се касае...”, т.е. излиза, че то не е окончателно. Тогава отидохме в „Токуда”, където направихме биопсия на лимфен възел и стана ясно, че диагнозата е Неходжкинов лимфом, който подлежи на лечение. А ние загубихме два месеца! Майка в момента е в тежко състояние не от друго, а защото загубихме безкрайно много време. Доколкото аз съм чела за този лимфом, той се разпространява много бързо. Тя беше с много подути крака, неподвижна, не можеше да се храни, дори водата повръщаше. Просто беше жив труп! А сега вече може да става, пак е в кондиция, дори преди два дни са излизали с татко на пазар.

Искам да ви кажа как нашата медицина отписва хората с лека ръка, нищо не прави за тях. Огромна е некадърността, не зная в кой век живеем и не мога да повярвам, че има такава държава! И това не е единствения случай! След като се сблъскахме с всичко това, започнах да чета и се оказа, че въобще не сме първите, нито ще бъдем последни. Ние не сме изключение от практиката да се зачерква човешкия живот! Толкова хора има, които са пострадали! Свързах се с много хора със сгрешени диагнози. Излиза, че 30-40% процента от диагнозите, които прави нашият онкологичен институт, са грешни. Аз не можех да повярвам, че това се случва с мен, но то се е случило с още много хора!

(разплаква се)

Това е безкрайно трудно за един обикновен човек. Аз вече се притеснявам не за това, че няма да е успешно лечението, а че няма да стигнат средствата. И аз, и брат сме взели заеми. Този, който съм теглила, ще го изплащам три години, а през тях не мога да направя нов заем. Чак, когато изплатим тези, можем да си позволим да теглим отново пари, за да я лекуваме. И не зная, докъде ще ми стигнат тези пари...

  Целта на лечението тук (четох, че и в чужбина се прилага) е да се провокира и организма да се бори и справя с болестта, но при всеки пациент нещата са индивидуални и не може да се каже колко ще продължи лечението, то може да трае и с години...В момента правим първия курс, после следват кръвни изследвания, маркери, които ще покажат какво е състоянието й и след това може да се продължи, ако организмът е поддал добре на тези медикаменти.

Майка ми е на 68 г. И знаете ли кое беше много обидно? Когато бяхме в онкологията, ми казваха «За нейното заболяване тя има учудващо свеж вид» А ние ги питаме: «Оттук нататък какво да правим?» Те отговарят: «Ще ви дадем рецепта за морфин, ще си го вземете, ние друг ангажимент повече нямаме с вас». Пак ги питам: «След като тя е в такава кондиция, като има толкова свеж вид, защото тя наистина е много борбен човек, защо я отписвате?» Те казват: «Ние вече сме безсилни! Няма какво да ви лъжем, някой трябва да ви каже истината!» Оказа се обаче, че истината не е тяхната истина, че е друга! И е крайно време тая държава да се обърне към тези нещастни хора, които цял живот са се трудили, а сега се чудят как да си купуват лекарствата!

(разплаква се отново) ...»

записа: Ана Кочева