Европа в леден шок и ужас, над 400 са жертвите на природния апокалипсис. Черна прокоба виси повече от 150 години над село Бисер, където наводнения и скъсани язовирни стени почерниха Хасковска област тази седмица. Катаклизмите взеха 8 жертви, които се удавиха в ледените води, залели селото.
Наводнението напомни на кошмара от община Цар Калоян, Разградско. Поразително е съвпадението, че трагедията отново е на шести, само че не август, а февруари. Тогава селището бе залято от прииждащата вода, пак от спукан язовир. Оказва се обаче, че бедствията в село Бисер са може би проклятие и за разлика от Цар Калоян имат свое историческо обяснение, запазено в хрониките.

Пръв за прокобата, свързана с наводнения, споменава в творчеството си поетът и депутат в първото Велико народно събрание Петко Славейков. В поемата си „Извора на Белоногата” авторът описва истинската история за невъзможната любов между Гергана и Никола. Момичето е влюбено в младежа, но везирът му предлага да отиде с него в Станбул. Гергана не се съгласява, след което везирът убива девойката и приятеля й. Сюжетът, който използва Славейков, е създаден по реален случай. Най-добрият изследовател на  Дядо-Славейковото творчество Тончо Жечев пише в анализите си, че авторът е взел за поемата си автентичната история на село Бисер, край Харманли. Великият везир Махмут Калия, който коли и беси християните по време на султан Абдул Азис. Везирът му изнасилва Гергана и това е една от причините, която предизвиква Априлското въстание. Оттогава в село Бисер обаче започват катаклизми.

Всяка година в хрониките историците отбелязват, че има наводнения и смъртни случаи. Потопите от близките реки и язовири отнемат живота на десетки души всяка година. Турци и българи, които живеят в околията, са убедени, че султанът и везирът са ядосали боговете и преливането на водоемите се случва заради двойното убийство, пише Тончо Жечев. По-късно везирът Калия строи чешма, която е включена в поемата на Славейков „Изворът на Белоногата”. По стар турски обичай така се омилостивява гневът на Аллах. Година по-късно действително в околията спират катаклизмите и в селото няма и помен от апокалипсисите, които съсипват хората. В действителност убитото момиче се е казвало Елена Койнова, а името й е променено умишлено от поета, тъй като родителите й пожелали да бъде скрито.

Тончо Жечев цитира и журналиста Игор Метаков и дипломата Юджийн Гладстоун, който в своите описания за Баташкото клане и Априлското въстание също споменават историята на убитата мома. След бедствието хората в Бисер вярват, че все пак след страданието Бог им е изпратил и лъч надежда - в снежните води във вторник се роди малката Снежанка.

Владиците спаха в покоите си, докато народът се давеше
Природната стихия хвърли в стрес и паника половин България, но православната ни църква за пореден път проспа страданията на хората и остана глуха и няма. Синодалните старци, които допреди дни ни заливаха с оправдания, че не са били доносници на ДС, а са работили за държавата, сега отказаха да си развалят рахата и да напуснат покоите си, за да отидат при бедстващите – останали без къщи, храна и топлина.Лош сигнал е, че църквата я няма в такъв тежък момент.

Вместо митрополитите в бедстващите райони бяха министри, това  ли е примерът на православието, попита кърджалийският свещеник Боян Саръев, който се слави като бунтар в расо и не пропуска да критикува проблемите в БПЦ. Той обаче е възмутен най-вече от поведението на владиката Галактион, който е агент на ДС и отговаря за района на Харманли. Вместо да раздава архонтски звания, трябваше да бъде до давещите се. Нека църквата не повтаря грешките от преди и да съди греховете на Мадона и Майкъл Джексън, а да не носи отговорност за собственото си поведение в кризисни ситуации, каза още покръстителят на Родопите.

Спорът за ролята и мястото на църквата при природни бедствия се пренесе и в социалната мрежа Фейсбук. Попът на Владая о. Георги Георгиев се изцепи срещу недоволните: „Ние  не сме партия, за да търсим широка подкрепа. Църквата, която има функцията да спасява души, пожелали спасение, си стои и трябва да си стои на същото място, където я е поставил Бог. Вие, ако искате, се „развивайте“. Ние и без това не изповядваме тезата, че нещата търпят прогрес. Не знаехте ли това?!” Мнението на духовника обаче бе засипано от коментарите на гневни форумци, които го заклеймиха и анатемосаха.