28 Февруари, 2008

Александър Иванов

„Без цензура” е решен в стилистиката на документалното кино, монтажът е на базата на редица кадри, които са заснети от оператори в Ирак, както и от няколко клипа качени в сайта You Tube. Има и кадри от иракски електронни сайтове с натуралистични сцени, показващи войната такава, каквато е. Самият де Палма, на когото принадлежи култовата реплика „Киното е най- големия лъжец” с „Без цензура” прави невероятен антивоенен манифест. По думите на режисьора на „Недосегаемите” и „Черната далия” в документалния си филм той се е постарал да покаже събитията неподправени и по съвсем реалистичен начин, а не така, както се показват по повечето телевизионни канали например. Може да се каже, че лентата на Брайън де Палма е и пример за жирналистическата отговорност, какво е да си истински журналист, как да отразяваш и най- ужасяващите събития, без да се месиш в тях, а само да показваш истината, такава, каквато е. Във филма няма нито едно познато лице – за някои от ролите са подбрани малкоизвестни актьори, камерата снима всичко, а нейния обектив улавя безпощадно почти полудяващите американски рейнджъри от жегата и изпепеляващото слънце, което пече над Ирак.

След наградите „Оскар” в Кодак тиатър, Лос Анджелис, когато се убедихме, че Холивуд просто е само една развлекателна индустрия, която много пъти превъзнася измислици и откровенни психарии, сега един от най- добрите съвременни режисьори показва, че и зад океана съществуват творци, които още мислят с главата на раменете си и не се изкушават от лежерното и забавното. Но не можем и да не отбележим един малък и съществен факт – в „Без цензура” Брайън де Палма сякаш се олицетворява със своя герой Анжело Салазар, за когото самото заснемане и отразяване на жестоката война е по- интересно от самата нея и какво всъщност означава тя за обикновенните хора.