12 Март, 2008

Сетих се за този пример, защото доста странно е и днешното изказване на Борис Велчев. Преди няколко дни самият той каза, че са снети всички обвинения срещу Людмил Стойков. По-късно уточни, че прокуратурата е отделила от делото за източване на САПАРД частта за пране на пари и именно там се очаква да бъде разконспириран бизнесменът от Перник Стойков. Не съм юрист, но това не ми звучи сериозно. Как така не е виновен за присвояване на пари по САПАРД, а е виновен по презумпция за пране на пари. Нали пране на пари означава изчистване на суми, придобити от престъпна дейност. Но такава нали няма, щом обвиненията са снети. Тогава за какво става дума? Освен това главният прокурор казва също, че разследването щяло да продължи няколко месеца, тъй като процедурата по получаване на данни от други държави и банки в чужбина е бавна. Как тогава знае, че става дума за пране на пари, преди да е получил писмата от странство? Не е ли прибързано да вменява вина за неща, които далеч не е сигурно, че ще бъдат доказани в съда, ако въобще се стигне до съд. Казвам това, защото подобни изявления сме чували и друг път, но след тях не са следвали реални действия, да не говорим за резултати. Пиар, пиар, но не е лошо да го смесват и с малко факти от време на време, казва един мой приятел.

Смущаващо е и нещо друго. Бизнесменът Стойков нашумя освен със замесването му в аферата по САПАРД и с това, че е близък приятел на президента Първанов и е подпомагал неговата предизборна кампания. За останалите участници в разследването почти нищо не се казва. В такъв случай би могло да се предположи, че удряйки Стойков, ехото от скандала ще настигне и Първанов. Главният прокурор обаче също е човек на държавния глава, бил е негов съветник. Не са малко юристите, които и до днес свързват избирането му за главен прокурор именно с този факт, а не с кариерата му на преподавател в СУ. Сега обаче Велчев се изправя срещу Стойков и му приписва пране на пари, което не само че не е доказано, но е във фаза изясняване, което означава, че до съда има още мнооого дълъг и неравен път. Далеч съм от мисълта, че такива неща са плод на случайност. Такова нещо в голямата политика няма. Зад всяко изявление на главния прокурор има някакъв подтекст или някакво послание. Солови изяви са изключени. Джон льо Каре казва, че когато се реализира интрига по върховете, винаги има опасност някой от главните участници да бъде подведен от друг главен участник. Защото става дума за интереси. Големи интереси. Затова въпросът е: чии интереси е засегнал Людмил Стойков, който въпреки че е свързван с президента, е притиснат в ъгъла. Очевидно някой не се е съобразил с този факт. В България хората, които могат да си позволят подобно нещо, са колкото пръстите на едната ръка. Този човек или хора очевидно притежават достатъчно партийна и изпълнителна власт, за да предприемат подобна стъпка. Бих нарекъл ситуацията "битка на титани", ако не ставаше дума за наши родни деятели, които, когато получат някаква власт по силата на партийните квоти, почват да сънуват Олимп. В случая съм убеден, ще се окаже, че и да са свити 7,5 млн евро по САПАРД, осъдени няма да има. Не защото всички са невинни, а защото няма да се съберат достатъчно годни доказателства за далаверата. А няма да се съберат, защото се търсят не там, където трябва. Което означава, че става дума за разчистване на сметки и налагане на свои хора и фирми.  

И още нещо. В деня, когато главният прокурор Борис Велчев изрече своите виждания за прането на пари и Людмил Стойков, до нас достигна вестта за годишния доклад на Държавния департамент на САЩ. В частта за България (цели 15 страници), наред с похвалите, че малко сме се взели в ръце, откакто сме приети в ЕС, не ни се спестяват критиките по отношение на борбата с престъпността. Упреците са главно към МВР и съдебната система, важна част от която е прокуратурата.  Готов съм да се обзаложа, че тъкмо обвинението и вътрешното министерство ще извадят от контекста на доклада само добрите думи и потупванията по рамото и няма да коментират провалите си. Това вече се превърна в традиция - дори критиките да се обясняват като похвали. В случая има и подходящ повод за отвличане на вниманието.  През лятото подобна акция доведе до отстраняване на Румен Овчаров от поста министър на икономиката и енергетиката. Срещу него имаше гранде обвинения, които в крайна сметка се пукнаха като балони от митинг на БСП. Но той все пак бе отстранен и тези, които му спретнаха активното мероприятие, празнуваха. Очевидно след изтрезняването са преценили, че могат да поведат още една война. Да, наистина става дума за война, за интереси и много пари. Борбата с престъпността е използвана единствено като параван за "отстрелване" на неудобните и завладяване на територии. Кой стои зад целия този спектакъл - пише в доклада на Държавния департамент. Между редовете, обаче...

Васил Караиманов