21 Март, 2008

 Лъчезар Антонов*

  Направих си труда преди седмица да гледам предаването на Цветанка Ризова. Не че по принцип не го гледам, но все пак участваше Георги Първанов. Погледнах нещата от друг ъгъл – може и да е Георги Първанов, но все пак е президент на България. Пък и е интересно да се види до какво ниво е достигнала съвременната демагогия.

  Чудил съм се каква е разликата между демагогия и популизъм. И сега си я представям като разликата между БСП и НДСВ /или ГЕРБ/. Думата „демагогия” ми звучи някак си по-трайно, по-хитро, по-подмолно. Последствията от демагогията са продължителни, те подкопават /когато намерят добра почва/ цели системи и народностни манталитети. Те сриват основите на нормалното общество бавно и продължително, а агонията е дълга и непонятна. Това е столетницата.

  А популизмът идва и си отива бързо – примерно за 800 дни. Идваш, лъжеш, взимаш и си отиваш. И те забравят. И както често се случва - популизмът е подлога на демагогията.

  Та седнах да размишлявам за едно от лицата на демагогията, не на популизма. Понякога ние се стремим да понижим президента Първанов до популист, наричайки го Гоце, агент Гоце, Георги Седефчов Първанов, селянина от Сирищник и с разни други подобни епитети. Но той не е толкова елементарен. Системата работи за него. Да, цялата система е зад него:

1) той е образован и рафиниран комунист;

2) агент на Държавна сигурност;

3) усвоил е максимално добре лостовете на манипулацията и пропагандата върху специфичната психология на изтерзания български народ.

Уважаемият господин Първанов е сложил, трябва да признаем майсторски, измамната маска на разумен политик. Разумно е да не изглеждаш зле, колкото Желев или Стоянов – имаш представителност. Разумно е да раздаваш най-висшия орден на държавата на Сульо и Пульо и на антидържавници като Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски – на кой му пука в тая държава за някакви си символи. Разумно е да си приятел с нечестиви бизнесмени – накъде без пари. Разумно е да си приятел на Румен Петков – има кой да свърши мръсната работа. Разумно е да говориш благо и успокоително, винаги с умерен тон, въпреки геноцида над нацията по отношение на образование, здравеопазване и корупцията в съдилищата – народът лесно се лъже.

  Тая смущаваща безпардонност не притеснява болшинството българи. Това Първанов добре го знае. Той знае, че българският народ е материален и егоистичен и че само прякото въздействие върху тези му качества е способно да го размърда. Затова си струва риска да отидеш на лов за вълци след национална трагедия. Защото дори и някой да разбере и да се разчуе, ще омекотиш удара с лъжата, че не си бил там. Ако лъжата не мине, ще пуснеш друга – че не си бил на лов. А какво си правил там – никой не го интересува. По-важното е да кажеш, че си поддържал непрекъсната телефонна връзка с премиера и отговорните министри. И още по-важното - че на предишни национални трагедии си бил на мястото на събитието. И народът прощава лъжата. Какво толкоз – пари взел ли си му, лично жегнал ли си го? Не! Край – въпросът е решен.

И така, винаги леко „снишен докато премине бурята”, леко извън събитията, с някой и друг лев от очевидно смъртни бизнесмени плюс някой и друг глас от турската омерта – десет години президент. На България – но какво от това; пък и все пак тук си се родил, а и другаде едва ли щеше да бъде така лесно.

Аз не искам за президент човек – символ на конформизма. Искам, да речем, социален президент – да му пука за социума. Вярно е, че на един президент няма как да му е лесно да е социален – той нито си има социално министерство, нито има такива функции. Но защо да не го наречем така? Поне звучи по-представително. Та нали президента има представителни функции? Тука думите са важни, не делата.

  Но ако погледнем реално, президентът си е баш бая социален. Няма как да го отречем. Що социалисти се хранят покрай него! Това съветници, администрация, охранители. А и доста от тях се оказаха агенти на социалистическата „Държавна сигурност” – стари колеги на президента. Значи им е и благодарен човекът. Сега да не кажете, че това е шуробаджанащина!

  Да не говорим за вицепрезидента. Ангел Марин ли беше? Човекът с две малки имена. Някой да го е чувал последните няколко години? И той бая се е снишил човекът. Може би бурята над него е по-дълга и от тази на Юпитер. Абе май имаше някакви признаци на активност по едно време – освободил някакви затворници-роми; а синът му бил назначен за шеф на неправителствена екологична организация, чийто офис бил в правителственото Министерство на екологията /?!/. Ама не знам дали е вярно, само така съм чувал.

  В крайна сметка що за паразит е президентската институция, питам аз. Нали сме парламентарна република и имаме изпълнителна власт в лицето на министерски съвет. Президентът уж няма реална власт. Което не му пречи да е Върховен главнокомандващ на Българската армия, да възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, да ходи наляво и надясно за да сключва някакви тайни енергийни договори, да назначава шефа на ДАНС и да иска още власт. На всичкото отгоре, броят на работещите в администрацията на нашия президент надвишава неколкократно този на президентските администрации в нормалните държави.

  Действията на президента ни допринасят за разсейване на отговорността за комплексния срив на българското общество и за създаване на интриги и допълнително напрежение вследствие на случаи като този с лова на вълци. Това допълнително размива проблемите и отклонява общественото внимание към хора, които дори не го заслужават.

  Следователно на президентската институция не само, че не се полага разширяване на властовите правомощия, а напротив – свиване до минимум. Защото тя е типичен пример за една паразитна държавна структура със социалистически раздута администрация с цел да се намери сладка работа за наши /верни/ хора за сметка на, както добре се знае, отрудения, изнемощял, изтерзан, лъган и глупав български данъкоплатец.

*Авторът е редовен читател на Frognews.bg