26 Март, 2008

След като арестуваха Иван Иванов, вече бивш  зам.-шеф на антимафиотите, настана голяма суетня. Рицари на хладния ум и горещото сърце (по Феликс Едмундович Дзержински) започнаха да се замерят с компромати. Уж компромати, уж недоказани твърдания, а обществото като че ли потрива ръце и е склонно да им вярва. Което доста раздразни властта. И тя реагира като брани своите все едно се води отново битката за Волоколамското шосе. Чудя се, какво ли ще стане ако и обществото вземе да брани своите позиции. Идват ми някои идеи, но не са за споделяне, защото може и деца по невнимание да влязат в сайта... Децата са много жестоки.

На този фон като фойерверк на рожден ден на олигарх ни озари признанието на министър Румен Петков, че се е срещал с хора, които били под наблюдение като съмнителни. Всичко обаче се правело в присъствието на оперативен работник, а срещите, които всъщност били мероприятия, били разписвани от самия министър и от негов заместник. Аз бих заложил на Камен Пенков. Въпрос за 100 лева от благотворителните игри на „Стани богат" с богати българи. Пенков обаче едва ли ще се изкаже по въпроса, защото май се стяга за дълго пътуване в Испания, ако вече не е заминал. Не питайте мен по каква работа. Но не това е важно. Важното е, колко се е професионализирал Румен Петков само за две години и половина. Сякаш е завършил ПУЦ в Ленгли и курс по лепене на мустаци в Гармишпартенкирхен. Гледаш го в обедните новини - досущ политическо лице, а щом падне сумрак, изведнъж се преобразява, като майката на Азис в Пълна промяна, само че в ролята на агент под прикритие. Нещо като Апостола в премеждие. Чел съм, че някога шефът на ФБР Едгар Хувър бил засичан от свои подчинени да се облича в женски рокли, да се гримира и да се кипри пред огледалото. В САЩ обаче никой не си помислил, че Хувър ходи на вечеринки, за да лови сексманиаци. Медиите директно обявили, че е изперкало копеле, достойно да илюстрира някоя от теориите на Фройд. У нас обаче нещата са по-сложни: към Фройд трябва да прибавим и Кафка плюс Аркадий Гайдар. Министър се прави на приятел с подозрителни бизнесмени, пие с тях, весели се, но не защото му е кеф, а заради България. И ако ви се струва, че седи накриво и малко не му се разбира дали казва Куйович или Уйович, то е защото има залепен с тиксо микрофон в слабините и камера в пломбата. Тя не е лесна тази работа. А може пък и вие да сте прекалили с гроздомицина и да ви се привижда телевизора като криво огледало. На времето в Плевен имаше градски пройдоха Бай Пенчо Байдерката. Славен пияница, който в свободното от къркане време, хващаше четката и правеше опит да изкара някой лев като бояджия. Плевенчани му се присмиваха и го закачаха да разкаже някоя лакардия за готини мадами и разходки с файтон из Златни пясъци. По-късно разбрах, че след 9 септември 1944 г. Бай Пенчо изял толкова бой в народната милиция като неблагонадежден елемент, че за да се отърве от душманите се направил на луд. Дали се е правил или наистина е откачил от кютек, този въпрос остава открит и до днес. Бай Пенчо отдавна не е между живите и тайната остава неразгадана. Той обаче си имаше любим лаф, който изричаше ритуално, покатерен на паметника на съветската армия: "Плевен, ти не ме заслужаваш!" След което го прибираха "на топло" за няколко дни. Дали пък Румен Петков... Не ми се вярва. Чак пък заради това да стане министър... Мъчна роля. Някакви сульо-пульовци от Плевен тия дни пък пуснали фабриката за слухове. Един от тях гласи, че след като завършил Пловдивския университет сегашния министър подал молба за работа в МВР ли, в Държавна сигурност ли, не мога точно да ви кажа. Но не бил одобрен и затова го пренасочили в комсомола. И аз като вас смятам, че това е долна клевета. За какво му е на човек да става милиционер, като го чака бъдеще на министър. Няма логика.

Параноята не пропусна и медиите. Снимка на Коритаров, ген. Ваньо Танов и ген. Атанас Атанасов украси електронни и хартиени страници, цъфна и на тв екраните. Което разбули една тайна. Ако е прав главният секретар на МВР Валентин Петров, че четирима о.р. генерали саботират МВР и държавата, то излиза че колегата Коритаров е генерал. Правя този извод, защото Бойко Борисов отрече да част от четворката, дори се обадил по телефона на Петров и си казали няколко думи. Така че махаме столичния кмет, прибавяме арестувания ген. Илия Илиев и стават трима, което не се връзва, защото Петров каза „четирима". Значи е Коритаров. Генерал Коритаров. Елементите на параноя обаче не се изчерпват с този факт. Научаваме още, че май самият Валентин Петров е снимал тримата заговорници с джиесема си. Той обаче обори версията с желязното доказателство, че познавал само две копчета на телефона си - червеното и зеленото. Не дай си Боже родината да поиска от него да щракне на портрет амфетаминови босове по време на неформална среща извън работно време. Ще трябва да ги описва устно, което е съвсем друг портрет - словесен. В него може и някои черти да се засилят, други да се скрият. Не е като снимката.

Цвятко Цветков, всепризнат експерт по сигурността на „Позитано" 20 пък долива масло в огъня с фриволното си твърдение, че след Илия Илиев за ареста трябвало да си събира тоалетните принадлежности и ген. Ваньо Танов. Май иска да каже, че в ръководните редици на МВР се е прокраднала и паниката заедно с параноята и всеки, който каже нещо нелицеприятно - бум в кауша. На свобода ще останат Атанасов и Коритаров. Не ми се вярва Нова телевизия да се докара дотам Лора да води солово сутрешния блок. Но току виж... Някога и Алиенде мислеше, че Пиночет му е приятел, пък после стана една... В трудни времена живеем. Току виж се наложило Светльо Витков Хиподилски да бъде мобилизиран да коментира политиката сутрин, а вечер да гледа в деколтетата на участничките в „Пей с мен". Голяма отговорност, не знам как ще я носи. Има обаче още един спасителен вариант: „Пей с мен" да бъде спешно заменено от „Пий с мен". Проблем с водещия очевидно няма да има, но за външните участници това изпитание може да се окаже непосилно, да не кажа фатално. Освен ако не са тренирали на полигона в Дупница. Или Долна митрополия. Или Севлиево.  

Параноя и паника вместо пролет. То, като погледнеш реално, за какво ли ни е и дотрябвала толкоз пролетта. Всяка година, по едно и също време - пролет. То не бяха щъркели, та мартенички... Хайде стига, моля ви се.  

Но да се върнем на темата. По нея дават мнение и други бивши. Богомил Бонев съветва да се затегне дисциплината в МВР и всеки да си гледа работата. Но нали Румен Петков твърди, че всичко се е правило по закон и устав. За какво е тогава този другарски съвет? Някак си излишен ми идва. Всичко е под контрол, а се сипят препоръки.

По-интересна е обаче една друга изява. Свои мисли изрекъл пред една медия позабравения Коста Богацевски, някогашен главен секретар на МВР. Той строго клейми колегите си с о.р. пред името, че си отварят устата. Според него те трябва да мълчат, защото знаят много за системата. Аз пък си мисля, че точно заради това е нужно да говорят. Но аз съм цивилна гарга и очевидно моето мнение не е от значение. И докато Богацевски сее мъдрост в печата едно птиче „изпя" как преди дни се правел на собственик на верига от казина в София и канел млади девойки на разговор в офиса си, за да провери знанията им за рулетката... на живота. Действието се развило в кръчма в Горна баня, където ексглавният секретар разпускал по време на обедната почивка, която неусетно се сляла с вечерята, един достоен конец на трудовия ден. Аз обаче съм склонен да възприема тази информация като конкурсна работа по темата компромати. Защото и да има казина Богацевски няма да тръгне да се хвали на всеослушание с тях, нали? Но българите сме лоши хора: каже някоя истина някое бивше величие и ние веднага сме готови да хвърлим кал по него.

Разказвам ви този случай като доказателство, че държавата е луднала. Нямам идея докъде може да стигне истерията, стартирала с ареста на Иван Иванов. Хубаво е, че БСП застава твърдо зад Румен Петков. Социалистите знаели със сигурност, че техният министър е действал по правилата и в името на обществото, т.е. законно е бил на неформални срещи с обекти на разработки. Кой знае защо точно сега се сетих за една история с Щирлиц. Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого. „Сторило ми се е!" - помисли си Щирлиц. Както се казва - открийте десетте прилики.

Очакваме думата на главния прокурор Мюлер. Или на главния прокурор Борман. Добре, де, обърках се. На главния прокурор Калтенбрунер...

Огнян Попкутуев

формално и Стефанов