13 Април, 2008

Генадий Маринов

ГЛЕДАМ ТОЗИ ВТОРИ „МЮЗИК АЙДЪЛ” по бТВ с по-голям интерес от предишния. Причините са няколко: няма го учиндолския „демиург”, който с комплексите и тежкарлъка си да смазва шоуто; няма я увяхналата „мегазвезда”на леличките и чичковците Баба Данче, която да се опитва да ни залъгва колко е голяма и прочута; журито е далеч по-балансирано (и компетентно); музикалният продуцент е Дони – талантлив, толерантен, фин, античалгаджийски настроен; и особено – този път сред участниците има няколко страхотни гласа, най-страхотният, не само по мое мнение, е на пълничката чаровница Деница (не мога да се отърва от усещането, че гледам и слушам нашенска посестрима на великата Арита Франклин!). И още – чалгата е избутана в ъгъла (което при продуцент Славчо Учиндолски би било немислимо!). Накратко – вторият по ме кефи от първия. Много по.

ОБАЧЕ РАЗПЛИТАНЕТО НА „КАЗУСА ИВАН АНГЕЛОВ” поохлади възторга ми. Обяснявам защо. Защото се оказа, че двамата „опосуми” (Иван и Андрей) – които и миналата година, и сега се справят чудесно като водещи (находчиви, атрактивни, свежи, пъргави, адекватни на шоуто) – са далеч по-дребни, отколкото приляга на новата им по-едра продуцентска роля. Двама хитровати „андрешковци”, които се опитаха (и успяха) да ни подмамят в блатото и, в крайна сметка, да ни измъкнат паричките. Какво имам предвид?

ДОБРЕ – НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НЕ ИМ ХАРЕСВА Иван Ангелов; айтоският гамен петни шоуто, обижда всички, руши устоите на тв формата, изнервя жури и публика и т.н., и т.н. Мнозина така мислят. Но какво се получи? Вместо двамата началници да изгонят гамена – както би сторил всеки отговорен и загрижен за фирмата и продукцията си шеф – Иванчо и Андрейчо ни изиграха мушморошки номер; накратко – накараха зрителите да извадят кестените от огъня, т.е. като същински Пилат Понтийски си измиха ръцете с нас. Но макар мушморошки, номерът на двамата дребосъци съвсем не бе безобиден – освен че прехвърлиха отговорността на зрителите, в същия момент те (продуцентите) натрупаха яки пачки. И те, и тия над тях (БиТиВи-то). Защото нали помните как бе изгонен айтоският келеш – с есемеси от по 1,20 лв. с ДДС; и нали е излишно да казваме как умело Иванчо и Андрейчо ни поджикваха да гласуваме; и още по-излишно – да казваме колко стотици хиляди (а може би и милиони) левчета са влезли в продуцентските им джобове от тази кампания. И ако всичко беше в името на реда и доброто на „Мюзик айдъл”-а, не биваше ли есемесите да не са от скъпите?! Въпросът е риторичен. Имам обаче и друго питане – дали данъчните и останалите органи на реда не би трябвало да се заинтересуват от тази гигантска манипулация?! И този ми въпрос е риторичен.

НАКРАЯ ДВЕ ДУМИ за „Най-големия”. Жена ми твърди, че съм простак, понеже симпатизирах на Иван. Е, може и да съм простак, но признавам, че айтоският дивак наистина ми бе симпатичен. Най-напред – защото го може (пеенето); нали чухте как запя (в памет на Лучано Павароти) след изгонването си. После – защото е куражлия; да тръгнеш на бой с всички и с всичко, това не е хапка за всяка уста. Трето, но не по значение – защото момчето умееше да прави шоу, с други думи бе най-адекватно на ситуацията („Мюзик айдъл” е шоу, нали; сериозните класации и кастинги се правят в музикалните академии и певческите школи, а не в сеирджийски предавания по телевизията?!). Четвърто, също не по значение – май едничък Иван Ангелов прозря истинската печалбарска цел на упражнението (може би затова толкова често и прямо говореше за „кинти”), и бе изгонен. Жалко за Иван.