16 Април, 2008

В любезното ни отечество явно трябва да се вдигне шум до Бога за да се случи нещо. Вчера писах как посред бял ден ми откраднаха едно DVD. Пак вчера вечерта гостувах в предаването на Милен Цветков по Нова телевизия, където отново разказах за случилото се. Далеч съм от мисълта да занимавам обществото със скромната си персона, но се оказах жертва на едно кокошкарско престъпление. Днес сутринта ми се обади директорът на фирма 9 12 63 Димитър Христов и ми съобщи, че един шофьор от фирмата рано сутринта дошъл пред офиса и в таксито било и моето DVD. Шофьорът решил да го върне. Каква благородна постъпка!

 От понеделник следобяд до днес сутринта в 9.00 измина доста време. Може би като не е видял, както твърди пред полицията, че съм се качил в неговото такси би следвало да е видял, че на задната седалка има огромен бял плик. Но може и него да не е видял в продължение на денонощие и половина. Възможно е този човек въобще да не гледа кой се качва и кой слиза от неговото такси. Но как тогава прибира парите на клиентите, когато решат да си платят сметката, която броячът показва. Или пък въобще този таксиметров шофьор не държи да му плащат, а работи с благородна и смирена християнска нагласа, без да се изкушава от материални блага. Вярно, обърках номера на таксито, но се оказа, че в 9 12 63 имат Шкода Октавиа, че има шофьор, който отговаря на моето описание дадено пред полицията, че регистрационният номер все пак съдържа почти всичките цифри, но в друг порядък. Но пък вече таксиметровият шофьор съжалява, че е върнал DVD- то, защото лошите полицаи са го арестували за кражба. Явно от 16. 40 часа на 14 април до 9. 00 часа  днес сутринта е мислил колко благородно да постъпи, връщайки чуждата вещ. Или май всъщност се е чувствал прецакан, че клиентът не си е забравил нещо по скъпо, а едно обикновено DVD.

Тогава този шофьор, който за мен си остава обикновен крадец зад волана, щеше да е на далавера. И то за моя сметка, следващият път за нечия друга и т. н. Сега DVD- то ще послужи като веществено доказателство. Не знам какво ще стане по- нататък. Но ако не беше медийният шум нищо нямаше да се случи. Изведнъж обаче се оказа по- различно. Изводът от всичко е прост – трябва да се проглушат ушите на онези, които не си вършат работата, да стане дандания та нещата да се раздвижат. И някой ден току- виж – ми върнали DVD- то. Но се питам, какво става с онези хиляди хора, които нямат възможност като мен за медийна изява, но са пострадали от престъпление?  Те са истинските беззащитни жертви на престъпността. И е още по- лошо, че те са страшно много, ама страшно много!

Александър Иванов