17 Април, 2008

Драгомир Константинов работи от 1998 г. в държавната администрация за планиране и програмиране на структурните политики, пред-присъединителните инструменти и структурните фондове на ЕС, в областите на инициативите за регионално и местно развитие, опазването на околната среда, и транспортната инфраструктура. Ръководител е на българския екип по съвместния българо-холандски проект “Моят бряг”, който има за задача да разработи визия и план за интегрирано управление на Българското черноморско крайбрежие до 2030 г. Финансиран е от холандското министерство на жилищната политика, устройственото планиране и околната среда и е изпълняван в рамките на предприсъединителната програма за околна среда. Изпълнението на проекта ще приключи през последното тримесечие на 2008 г.

интервю на Ана Кочева

- Г-н Константинов да започнем от перспективите и предизвикателствата пред българския туризъм по Черноморието. Давам си сметка, че тази тема изглежда огромна, но ми се ще да очертаете най-непосредствените и най-големите.

- Всъщност заплахите за туризма са фактически заплахи за неговите водещи цели: брой посетители, средно време на техния престой, и разходи на ден, които те са склонни да направят. По българското Черноморие първият фактор е (все още) сравнително устойчив, но другите два през последните години са устойчиво низходящи.

- Обикновено се твърди, че крайбрежието трябва да се превърне от проблем в еталон. Звучи добре, но на практика това е равносилно на истинска битка, която не винаги има предизвестен и желан край. Как ще се противодейства на бясното презастрояване по Черноморската ивица; вече се броят на пръсти местата, на които морето е достъпно за човешки поглед, на повечето е скрито от бетонни чудовища? 

- Според мене не е подходящо да се говори за битка. Става дума по-скоро за недалновидност и неопитност в мащабни инвестиционни политики, наистина доста агресивна в някои случаи. Рецептата за България трябва да открием самите ние, като действително краят не е предизвестен. Мога да споделя някои елементи от международния опит в тази област. В държавите с модерен туристически сектор се залага на няколко инструмента за правилна ориентация и добро вписване на този бранш в цялостното развитие на икономиката, социалните и имуществените отношения, и опазването на околната среда. Започва се с активната публичност на инвестиционните намерения, и с подкрепата за местни партньорски инициативи „отдолу нагоре”. Продължава се с широкото обществено споделяне на добри решения на тези действително трудни въпроси. Местните администрации носят цялата отговорност (включително съдебна) за изпълнението на своите функции по отношение изготвянето и осъществяването на многогодишното териториално (пространствено) планиране, например на общинско ниво. И накрая в случаите на директно нарушаване на законовите изисквания следват също така директни мерки, включително безвъзмездно отчуждаване и отстраняване на инвестиционни обекти. Как на основата на тези трудни и спорни задачи да се постигне някакъв еталон? Личното ми мнение е, че за това трябва първо да се осъзнае какво може да се направи с природните дадености и съкровища у нас. Да се попитат хората в какви селища желаят да живеят и да почиват. И да се отчете, че дори в най-развитите страни инфраструктурното обновяване отнема десетилетия и многомилионни инвестиции, т.е. да се помисли много задълбочено, преди да се вдигне поредния бетонен мавзолей.  

- Как би изглеждал „футуристичният бряг по холандски”?

- Футуристичният за България бряг в Холандия и в други държави от години е настояще... И ние сме много облагодетелствани от това между другото, само трябва да положим усилия да изучим вече натрупания опит - за някакви дни или седмици и в много от случаите съвсем безплатно. Алтернативата е да позастроим пейзажа още 5-10 години, да закопаем още някой и друг милиард, и тогава чак да се плеснем по челата – изборът е наш. Един основен принцип на устойчивото крайбрежие в Холандия и по принцип се изразява в една дума: мярка. Нито местните жители, нито туристите, нито сериозните инвеститори и купувачи на имоти, нито природата обичат крайностите. Голямото умение, което споделят нашите холандски колеги, е именно как да се съчетават различните елементи на градоустройството, местата за отдих и атракциите, зелените зони за отмора, големия бизнес и природните паркове за съхраняване на биологичните съкровища. Друго дефицитно умение, което може много ни е от полза, е да се учим да надграждаме върху общоизвестните базови модели и схеми. Така например дори бетонните комплекси могат да са много привлекателни – ако уличните платна са обградени от цветни морави и интензивни дървесни пояси, а многоетажните сгради имат тераси и покриви, превърнати в паркове и морави. В чужбина това се прави все по-нашироко от години, и по никакъв начин не е по-скъпо като инвестиция от вдигането на крещящи бетонни монументи, декорирани със стъкло, алуминий и мрамор. Въпросът е при изграждането на един обект да не се губи от поглед общата картина, и да се мисли за неговото приятелско вписване в градската или природна среда – сега, след три и след петнадесет години... Друга част от холандския опит: бизнесът не е враг! Особено отговорният бизнес, който осъзнава своята роля към местностите и селищата, в които функционира. Пристанище Ротердам например, което традиционно се нарежда в челната тройка на световните пристанища, преди няколко години е предприело разширяване в обхвата на обявен природен парк по вече небезизвестната програма НАТУРА; подобен план в момента има нашето пристанище Варна. В Холандия това е станало след многомесечни консултации с местните власти, природозащитниците и широката общественост и е било придружено от значителна допълваща инвестиция за адекватно ограничаване на природното въздействие и за пропорционално увеличение на защитената територия от нейната срещуположна страна. И като цяло проблемите от обществен интерес в западните части на ЕС се решават не чрез взаимно отричане и нападки на опонентите, а чрез системни и задълбочени дискусии за постигане на компромиси по тези наистина трудни решения.  

- Тъй като се твърди, че имиджът на България като евтина туристическа дестинация няма да удължи сезонът, кое може да го направи?

- Разнообразяването на предлаганите туристически услуги и балансираната туристическа среда са едни общоизвестни отговори на този въпрос. Балнеологичен, спортен и конгресен туризъм, дори здравен и кулинарен такъв се развиват в различни точки на Европа и по света. Вътрешността на черноморските области практически също е изолирана от бума по пренаселената брегова ивица и това не може да се обясни с нищо друго, освен със скромни амбиции и/или предприемачески умения на водещите местни туроператори.  

- Когато представяте проекта, често се появяват реакции, че това са красиви, футуристични мечтания на експерти и общественици, но всъщност няма да се осъществят. Как ще оборите скептиците?

- Право на скептиците е да решат сами дали да продължават да бъдат такива; особено, ако опитът на държави и бизнес корпорации, значително по-развити от нас, не са убедителни за тях. Приоритетно е обаче активните инициатори на алтернативни инициативи да имат поле за тях. Иначе мое мнение е, че скептиците ще бъдат поетапно оборени от туристическите и инвестиционни предпочитания и от прилагането на законовите изисквания за гъстота и тип на застрояването в близост до бреговата ивица. Аз лично в хода на проекта забелязах постепенното израстване на още един наш съюзник: местната позиция и инициатива. Става дума за нещо много просто: пещерната епоха е свършила отдавна поради нежеланието на хората да живеят в голи и мъртви пещери – без значение дали гранитни или бетонни. В хода на нашите работни срещи и обществени обсъждания отделни лица, групи и организации все по-често и категорично изразяват тази позиция. И особено радостно за мене: вече започнаха да се предлагат идеи и пилотни проекти да прилагането и демонстрирането на интегрирани решения за местното развитие по морето. Има сериозни външни предпоставки, а и самите ние работим за продължаване на тези тенденции, включително след изтичане на срока на нашия проект.  

- Инвеститорите по морето са заинтересовани от повече строежи, каква позиция заемат общините в конкретния случай, те донякъде са поставени между чука и наковалнята?

- Позицията на общинските ръководства е най-разнообразна, и в някакъв аспект не представлява обществен интерес. Иначе не мога да се съглася с аналогията за чука и наковалнята. Става дума за нещо по-различно: Изискванията към процесите на териториалното устройство, а също и тези към опазването на околната среда, са стриктно определени в редица актове, и въпросът към отделните общини е как именно ги изпълняват. Ако общинските ръководители и служители имат съзнанието да следват тези изисквания, те трябва само да следват определените административни процедури, и съответно при възникване на проблеми да могат да се обръщат към държавните органи за прилагане на действащото законодателство. И обратно, ако те дръзват да поемат отговорност за нарушаване на законовата и бизнес логика, правят го „от свое име и за своя сметка”. Моя лична надежда в тази връзка е самите тези споменати инвеститори в един разумен срок да преориентират своите бизнес стратегии. И не по друга причина, а защото могат да прилагат други, по-рентабилни подходи за подобни инвестиции. Вече споменах, може да се инвестира в какво ли не и отдавна има изобилие от забележителни примери как това може да се прави при по-пълното отчитане на разнопосочните предпочитания на обществеността и на потенциалните клиенти. Подобна база данни се намира и на сайта на нашия проект – www.mycoast.eu.  

- Как гледате на проекта Бургас – Александруполис от гл. т. на опасностите за екоравновесието в региона?

- Не мога да се произнеса от името на екипа по нашия проект, не разполагаме с подробности за него и не сме го обсъждали. Холандската и международна практика е, че подобни мащабни и рискови инвестиции изискват задълбочени комплексни оценки за възможното въздействие върху околната среда и сериозни инвестиции за предотвратяване на подобни въздействия. На идейно равнище няма добри или лоши проекти, „дяволът е в детайлите”.

- Как ще изглежда Черноморието през 2030 при добрия и при лошия сценарий? Кой от двата е реалният?

- Ние нямаме такива сценарии, а нямаме и информация някой друг колектив да е готвил такива. Надежда на нашия екип е през 2030 г. нашето Черноморие да изглежда привлекателно както за неговите жители, така и за туристите и за сериозния бизнес, това е и целта на нашата работа.