25 Април, 2008

Любослава Русева, в. „Гласове"

"Впрочем аз недоумявам от мълчанието на президента, който така и не посмя да свика Консултативния съвет по национална сигурност по този особено болезнен въпрос".

Можете ли да познаете кой е казал това? Не е Иван Костов! Не е и Пламен Юруков. Казал го е Георги Първанов. По ирония на съдбата тези дни СДС започна процедура за неговото отстраняване от президентския пост, изтъквайки същата причина: упорит отказ да свика КСНС по скандала в МВР.
По онова време, разбира се, Първанов още не знае, че ще стане президент, и по тази причина смело критикува Петър Стоянов. Датата е 14 февруари 2001 г. "Този особено болезнен въпрос" пък е "неспособността на кабинета да изпълнява задълженията си да опази обществения ред, да гарантира сигурността на гражданите и да се справи с престъпността". В речта си Първанов всъщност обяснява защо ПГДЛ иска вот на недоверие срещу правителството на Иван Костов.
А конкретният повод е: една болна жена току-що е удушила тригодишния си син.
Преди седем години лидерът на лявата опозиция извежда от личната трагедия на Даниела и малкия Пепи Терзийски такива генерални обобщения като:
• "В обществото има консенсус по това, че сегашното правителство не може да се справи с организираната престъпност" (!);
• "Ръководството на МВР и правителството като цяло са безпомощни да противодействат на гангстерската война" (!);
• "Престъпността се разширява и взима такива остри форми, които са непоносими за обществото и за отделния човек"(!).
По-нататък ораторът казва: "Проблемът е в общата несигурност в страната, в масовия страх, който е обхванал населението. Проблемът е в тоталния срив на доверието на гражданите, в неспособността на държавата да защити живота, здравето и собствеността от престъпните посегателства". И продължава да "недоумява": "Аз недоумявам как на финала на един 4-годишен мандат вие продължавате да се оплаквате с наследството. Не ни занимавайте с ланския сняг, уважаеми госпожи и господа!".

На 14 февруари 2001 г. Първанов изглежда силно обезпокоен от разрастващата се престъпност, поради което убедено заявява и това:
• "Опозицията поставяше многократно редица принципни въпроси, свързани с толерирането на престъпността, с нарушаването на конституционните права на гражданите, с общия климат за парализиране работата на правозащитната система";
• "Сегашната престъпна война е свързана със слабостта на държавата. Групировките разбраха, че държавата не може да се справи нито с тях, нито с реалните проблеми на хората, и започнаха сами да раздават правосъдие";
• "Аз разбирам защо ви е толкова трудно да се освободите от двамата най-слаби министри на българския преход ­- този на МВР и на правосъдието -­ просто, защото те олицетворяват вашия модел на управление, те са вашата гордост!";
• "Проблемите са в ръководството на системата и в правителството като цяло. Единственият начин за реални, ефективни действия за ограничаване на престъпността, за освобождаването на държавата от задушаващата прегръдка с мафията е в отстраняването на този кабинет и във формирането на правителство на професионалистите, на морално чисти експерти".
Но мечтата на бъдещия президент да ни управляват "морално чисти експерти" като Румен Петков, както и болката му от всепроникващата корупция на Иван Костов датират от по-рано. На 21 април 2000 г. например той заявява от парламентарната трибуна:
• "От 1997 г. досега България се управлява от най-корумпираното правителство в новата история на страната. Реализира се невиждан грабеж по всички етажи на административната и стопанската йерархия".
• "Днес е ясно, че премиерът Костов прикрива корупцията, че той е в основата на политическия чадър за корумпираните управляващи; че той е готов да повлече след себе си и управляващата партия, и страната".
• "Налице наистина е видима опасност от дестабилизация на страната. Тя ще дойде обаче не от смяната на правителството, а от усилията му да се задържи на всяка цена. Единственото решение е незабавната оставка и предсрочни парламентарни избори, които да доведат до ново управление -­ отговорно, професионално и честно".
Отговорно, професионално и честно постъпва Първанов и на 16 май 2000 г., когато обяснява внесения от ПГДЛ вот на недоверие, ­ този път "за провеждане политика на корупция и прикриване на нейните конкретни прояви":
• "За десетте години на прехода няма друг проблем, който да фокусира по такъв начин негативизма на цялото общество. Корупцията днес е навсякъде, просмукала е цялата власт. Въпросът днес има и своите не само морално-политически измерения. Корупцията е едно от обясненията за острите кризисни явления в икономиката. Там се крият причините за провала на реформата. И най-сетне, ­ корупцията ерозира цялата държавна машина, тя заплашва самата държавност".
• "Вие нямате вече никакъв морален, управленски и политически ресурс. За нас, разбира се, е по-добре да ви пържим на бавен огън още една година. Но това ще бъде фатално за България".
Корупцията и организираната престъпност не дават мира на тогавашния опозиционер и през есента на 2000 г., още преди Даниела Терзийска да е удушила малкия Пепи. В статия за в. "Дума" (18 септември 2000 г.), посветена на Иван Костов и поради това озаглавена с разтърсващото заглавие "Той не е Командира, а Кръстника", Първанов задъхано пише:
• "Днес е повече от ясно, че управляващите са заложници на "мръсните пари". Ако тази връзка не прекъсне, заложник на мафията става България".
• "Самоочистването по върховете на СДС е невъзможно. Просто защото всички са икономически (и организационно) обвързани".
• "Премиерът е заплаха за политическата стабилност на България ­ със своето поведение, със своята политика той е източник на напрежение и непрекъснати конфликти. С това ръководство СДС се държи като окупационна армия - ­ каквото може да заграби ­ граби, каквото не успява ­ минира, за да гръмне под краката на онези, които ще дойдат след тях".
• "Премиерът не може да разбере, че единственият начин да се ограничи агонията в държавата и в управляващата партия е той да освободи мястото, казано на боксов език ­ да хвърли кърпата".

  На фона на всички тези цитати никак няма да е излишно да припомним как се държа Първанов, вече като президент, и то втори мандат, по текущия скандал в МВР. За улеснение ще използваме едни "инструкции за оцеляване" (по-нататък ще ви кажа чии):
• "Снишаване". На втората седмица след избухването на скандала в МВР държавният глава заяви, че е учуден защо не е бил информиран за случващото се. За оправдание послужи посещението му в Израел.
• "Посредничество". След завръщането си от Йерусалим президентът привика премиера Станишев и Румен Петков на среща в "Бояна", в резултат на което министърът на вътрешните работи си върна предишната самоувереност.
• "Консенсус". Засаждайки магнолия на фона на стажанти, които ще работят в президентската администрация, Първанов увери, че "Румен Петков има качествата и волята да продължи реформата в МВР".
• "С нами Бог". Няколко дни след двете показни убийства в София президентът се озова на официално посещение в Полша, където заяви пред студенти, че проблемите с престъпността са просто "грешки на прехода", които, дай Боже!, са "преодолими".
• "Политическа гъвкавост". На залпа от критики на Еврокомисията, американския посланик и западната преса Първанов отговори с реч пред Българското дипломатическо дружество и най-безпардонно приписа думите "Първата година от членството на България в Европейския съюз е една история на успех" на... председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу.
• "Прераждане". След като Румен Петков най-сетне подаде оставка, президентът се обади от Египет: "Тази постъпка е отговорна и разумна".
• "Умереност". Пак от Кайро обаче той допълни: "И досега смятам, че Румен Петков можеше да проведе реформите в МВР и който и да е неговият наследник, ще се движи в тази рамка, която е начертана и преди Румен Петков". Благодарение на тази височайша подкрепа министърът в оставка води преговорите с коалиционните партньори за... ремонт на кабинета.
А сега ­ за "инструкциите". Те са на Бернардо Провенцано, ­ бивш "капо ди тути капи" на сицилианската Коза ностра, описани в книгата на Клеър Лонгбриг "Босът на босовете: Как Провенцано спаси мафията" и припомнени преди няколко дни от в. "Дневник". Те, разбира се, по никакъв начин не се отнасят до българската действителност. "Дори да сравним Сицилия с България, ще видим, че у вас престъпните структури са проникнали в правосъдието и полицията, което в Сицилия не се случва", каза наскоро германският разследващ журналист Юрген Рот, уточнявайки, че "проникването е по-надълбоко, отколкото е това на Коза ностра или Ндрангета в държавния апарат на Италия".
Аналогията е неуместна и по още няколко причини:
• Провенцано беше заловен след 43-годишно укриване. (Отговорните институции значи са го издирвали.)
• Междувременно той наследи арестувания за убийството на двама съдии антимафиоти Тото (Животното) Риина. (Него пък значи са го хванали.)
• Наскоро вилата на Риина стана хотел за селски туризъм. (Италианският Кушлев значи работи.)
• А при ареста на наследилия Провенцано Салваторе Ло Пиколо беше открит "Наръчник за добро поведение" с правила като: "Никога не се виждай с полицаи", "Винаги спазвай срещите абсолютно точно", "Когато ти искат информация, отговорът ти винаги трябва да е чистата истина" и "Хората, които не могат да станат част от Коза ностра: всеки, който има роднински връзки с полицаи или чиито роднини са информатори, както и хора, които имат лошо поведение и не държат на моралните ценности". (Дори Коза ностра значи спазва строг етичен кодекс...)
Съвсем "отговорно и разумно" щеше да бъде "президентът на всички българи" да повтори силните си думи срещу мафията и обвързаното с нея управление, след което да призове то да си отиде. След като така милее за държавата, чиято глава се явява, щеше да е още по-отговорно и още по-разумно и той самият ­ дори само като покровител на "оперативно интересен" министър, да признае: "Ние нямаме вече никакъв морален, управленски и политически ресурс. Казано на боксов език ­ време е да хвърлим кърпата. Защото оставането ни ще е фатално за България". Но не би. Нещо повече: като същи бащица Първанов днес съветва премиера "да се вкарат силни експерти, добри управленци, хора, които могат да олицетворяват България много по-добре, отколкото просто да се намерят места на партийни активисти". И отгоре на всичко твърди, че не просто не харесвал досегашната коалиционна формула 8:5:3, а "винаги е бил резервиран, дори против". Айде, бе! Ами че нали същият бащица нареди този кабинет, набута в него ДПС, вкара разследвания по четири дела Румен Петков и тъкмо заради въпросната формула повече от месец през лятото на 2005 г. България беше без правителство?!
Но Първанов очевидно се надява българите да са забравили неговата "историческа" роля отпреди две години и половина. В такъв случай сигурно е убеден, че никой вече не помни и какво е говорил преди 7­-8 години. А тогава впрочем той е казал най-точните думи за настоящата ситуация. Бил е много повече държавник, отколкото сега. Така излиза, нали? И като излиза така, значи Съюзът на демократичните сили е напълно прав да иска отстраняването му. Първанов на власт не помага, а вреди. Я колко ще е по-полезен в опозиция...