28 Април, 2008

Коя е била всъщност жената, позирала на Леонардо за неговата прочута картина "Мона Лиза"?

Едва преди няколко месеца бе даден убедителен отговор на този въпрос, вълнуващ отдавна специалистите: това е била родената през 1479 Лиза Герардини, втора жена на флорентинския търговец на коприна Франческо ди Бартоломео ди Дзаноби дел Джокондо.

Една тайна обаче остава. Как е могъл художникът да изобрази тази уникална усмивка на Джокондата навела Курт Тухолски на въпроса: "Защо ли се смее Мона Лиза? Дали се смее на нас, заради нас, въпреки нас, с нас, срещу нас, и изобщо защо се смее?" Защо се смее явно няма никога да узнаем, но ето че сега една френска специалистка е успяла да разчете техниката, позволила на Леонардо да увековечи загадъчната усмивка. Мади Елиас от френския Национален научен център казва, че художникът е нанесъл едно върху друго няколко тънки пласта боя и един пласт глазура. По този начин усмивката е придобила това особено "мъгляво" изражение, което специалистите обозначават с италианския термин "сфумато". Елиас казва, че повърхността на картината се състои от няколко пласта боя с цвят на пръст, но в различни нюанси. Върху всичко това бил положен пласт, състоящ се от 99 процента оловно белило и един процент цинобър. Анализът на картината бил извършен със специален рентгенов апарат, без изобщо да се докосва повърхността на платното. Специалистите по история на изкуството отдавна предполагат, че Леонардо е използвал подобна техника, за да придаде блясък на усмивката на Мона Лиза. Методът бил наложен първоначално от съвременника му, художника Антонело да Месина. "Сега вече знаем със сигурност, че става дума за предполагаемата техника" - обобщава Мади Елиас резултатите от своето проучване в специализираното списание "Applied Optics".