30 Април, 2008

 Досега не съм чел дописка за чорапите на Христо Стоичков, какъв цвят имат и дали миришат. Покрай цялата дандания с фоторепортера на в. "168 часа" Асенов и неговата симпатична съпруга Агнес, се наслушахме на какви ли не версии и на всевъзможни писания. Само дето някои вестници не написаха, че Камата е изскочил и подгонил фотографа с нож и вилица в ръка, от ресторанта  го е погнал по осветеното барселонско крайбрежие с намерение да го изкорми или най- малкото да му пререже гърлото. Факт е обаче, че в нашето отечество завистта към Стоичков е огромна и понякога дори понамирисва. То какъв ли не го изкараха - уродлив побойник, нехранимайко, смотан треньор, но видите ли бил гениален футболист. Никой обаче не си задава един простичък въпрос, защо той- Христо Стоичков, не се държи така с испанските журналисти? Отговорът също е повече от простичък- ами там не го врънкат за щяло и нещяло, не се ровят в бельото му, а добре съзнават, че всичко, което е постигнал, го е постигнал по честен път. И сега с пълно право може да му се радва необезпокояван. Да си харчи парите както намери за добре и да прави каквото си иска, в рамките на позволеното за всяко едно цивилизовано общество. Интересно ми е какво ще се случи, ако например някой фотограф на "Сън" или "Дейли мейл" завари в ресторант Стивън Джерард или Джон Тери да вечерят и започне да ги снима, мотаейки се около масите, след което да прибере фотоапарата и да побегне навън. Ще е повече от подозрително, нали? Също така се съмнявам, че на него - Христо Стоичков, всичко му е позволено, както твърдят сега някои коментатори. Самият Ицо го осъзнава

прекрасно. Спомням си един въпрос към Стоичков, колкото смешен, толкова и нелеп, когато четвъртите в света бяха посрещнати на правителственото летище след първенството в САЩ. Всеки футболист отпред го чакаше  една лимузина "Чайка" от гаража на бившето УБО. Българската национална телевизия излъчваше директно цялата церемония по посрещането, а един от репортерите бе сегашния шеф на спорта в Нова телевизя Крум Савов. Тогава Савов запита Стоичков как се чувства сега, когато се качва в толкова скъпа лимузина? Не си спомням какво му отговори Стоичков на Савов, но оттогава няма начин журналистът с повод и без повод да не се заяде с Ицо. Даже имаше такива дълги словоизлияния, когато Камата отказа на екип от Нова телевизия да бъде включен в един чартър на националния отбор. От екрана настъпи вселенска трагедия, но едва ли някой е загубил от липсата на журналисти от електронната медия на мача с Швеция. Загубата бе на отбора и тя се помни със сигурност. Разбира се, е напълно нормално, когато някой стане известен, все по- често да попада във фокуса на медиите. След случаят в Барселона преди два дни се замислих, ако се съберат всички материали, писани за Стоичков, добри и лоши, позитивни и негативни, а и се сметнат хонорарите, които пишещите братя са получили за тях, май ще се оформи една доста тлъста сума. Безспорен факт е, че Христо Стоичков много успешно продължава да храни пишещото братство. Друг безспорен факт е, че злобата към него и негативната енергия спрямо този противоречив човек, би могла да задвижи една водно- електрическа централа от среден

капацитет веднага, че дори и повече. Ако тойбе тръгнал от  "Левски", щеше да се къпе в народната любов, щяха да му издигнат паметник пред Народното събрание и какво ли още не. Но не е играл със синия екип, а от тази посока към него дойдоха толкова обидни квалификации, че и най- големия гьонсурат би теглил една и би се засегнал. Сравниха го с Гунди, накараха го да се чувства унизен, че е втори, след като има Златна топка. Тази класация не бе за човечност, а за чисто спортни постижения. Лека му пръст на великия Георги Аспарухов, но той никога не е имал тези успехи като Стоичков, времето е било друго, тъй че, организаторите на подобни класации поругаха и прекрасните спомени за него. И май тогава пак прав бе Стоичков, когато възкликна - "Ако Гунди беше жив, щеше да ме посочи мен на първо място." Защото са прави онези, които казват, че скромността е за хора, които няма с какво друго да се похвалят.

Александър Иванов