9 Май, 2008

Елизабет Дафинова 

Нещо прелюбопитно се случи тези дни. Кмет, избран от ГЕРБ, си върна членството в БСП. Неформалният лидер на герберите беше неприятно изненадан, но реално погледнато в случката няма нищо изненадващо. Тя дори е по някакъв начин закономерна - в смисъл, че когато тръгна да се явява на местните избори миналата година, ГЕРБ нямаше свои кадри и се наложи да пооткрадне оттук-оттам. Като Детелина Николова например, успешната кметица на Добрич, която Бойковата партия задигна от НДСВ. Местните избори отвориха пред ГЕРБ възможност хем да си увеличи членската маса, хем да си понапълни банката кадри с разочаровани сини, червени и всякакви други индивиди. Само че, когато посягаш на чужди кадри в такъв сюблимен момент като периода на избори, би трябвало да знаеш, че те са несигурни, защото са притиснти от обстоятелствата и при първа възможност ще се измъкнат от примката. И в оставащата една година до парламентарния вот никак няма да е чудно, ако и други набързо приобщени почти в безизходица към ГЕРБ кметове и общинари се завърнат там, където ги тегли сърцето, напускайки лодката „случаен превоз". Защото в ГЕРБ няма какво да ги задържи, няма каквато и да било спойка между членовете й, освен голите обещания на неформалния лидер за бъдеща изборна победа и управление на държавата - нещо, което никак не е сигурно, тъй като една година е и много, и малко. Много - за да се издъниш, малко - за да се подготвиш добре. (Именно затова Генерала толкова неистово настоява за предсрочни избори - в мътна вода най-добре се лови риба, в суматоха най-лесно се взема власт.) ГЕРБ продължава да се крепи единствено върху личността на Бойко Борисов, който е „истината, пътя и живота", слънцето и въздуха за партията и последователите си, но някакви наченки на стройна идеология, стратегия и тактика за действие, предложения за реални алтернативни решения на проблемите все още не се забелязват.

Цялата идеология, стратегия, тактика и комуникативност на ГЕРБ се изразяват единствено в приказките (основно и най-вече!) и действията на неформалния лидер Бойко Борисов.( Що се отнася до формалния такъв Цветан Цветанов и още няколко едва разпознаваеми лица, те просто повтарят като латерни заклинанията, изречени от Първия.) А той като една зла свекърва денонощно в ефира на различни медии гълчи ли, гълчи нескопосаното правителство на тройната коалиция.

В един интернет форум прочетох любопитно сравнение за столичния кмет Бойко Борисов. Форумецът го сравняваше със съседката си, чийто апартамент стои неподреден и непочистен, тъй като на нея не й остава време за това, защото по цял ден седи пред блока, одумва този и онзи, занимава се с клюки и интриги, и изказва мнение за щяло и нещяло. Достатъчно е човек да погледне София и да чуе ежедневните Бойкови критики към Станишев, за да разбере находчивостта на форумеца!

Всъщност, реално погледнато поведението на Бойко Борисов е, мека казано, странно, въпреки че и медии, и социолози, и политолози се правят, че не го забелязват. Да вземем например скорошния голям скандал в МВР, който доведе до оставката на Румен Петков. В началото Борисов каза туй-онуй от типа, че ДОИ и ДОТИ не трябвало да се вадят от МВР, похвали се калко добере работело ведомството по негово време и лоша дума не обели за Петков, въпреки създалате се негативни настроения в обществото, от които той иначе не пропуска да се възползва. (Бойко има този навик да „погребва" темите и въпросите, които са му щекотливи - или добро, или нищо.) След това тайният агент на ДАНС и бизнесмен Алексей Петров изсъска нещо в смисъл, че е по-добре генералите да си затварят устата и Борисов подозрително млъкна точно в разгара на скандала. Твърди се, че се е опитал да озапти и своя човек - ген. Ваньо Танов, който иначе изигра не малка роля в разпалването на пожара в МВР. Обаче в деня, в който Румен Петков си подаде оставката, Бойко отново цъфна на телевизионния екран и се разбъбри - разкритикува остро премиера, предварително осъди планираните от него правителствени промени, обиди се на НДСВ, защото го били подвели с гласуването си по вота на недоверие, че са готови да напуснат тройната коалиция (нещо, което очавидно само той си е въобразил, а после се сърди на жълтите, че се е самоизлъгал), пак забълнува за предсрочни избори и предстоящо управление на ГЕРБ. За да си отмъсти на царските хора, заради излъганите надежди, Генерала заплаши с компромати новия им военен министър още преди той да е успял да седне на министерския си стол. Към юриста и специалист по наказателно право Михаил Миков демонстрира фатмашко пренебрежение - какво ли толкова ще направи една цивилна гарга в МВР за година! За новия вицепремиер по усвояване на еврофондовете Меглена Плугчиева не можа да намери лоша дума, та предпочете да се похвали как успешно се справял като главен секретар на МВР с горската мафия с нейна помощ в качеството й на зам.-министър на земеделието.

Във всичките приказки на Бойко Борисов от тогава до днес почти не става дума за столицата и нейните крещящи неуредици, през цялото време той се опитва да дава акъл за решаването на проблемите на държавата, стъпил върху наскоро отминалия неуспешен вот на недоверие на кабинета. Пътьом успя и да почеше егото на Волен Сидеров, хвърляйки крадешком око на електората му, след като в края на миналата година пред симпатизанти на ГЕРБ направи недвусмислен намек, че лидерът на СДС Пламен Юруков е контрабандист и действа в сектора на сивата икономика. Доста неразбираемо отношение към евентуални бъдещи коалиционни партньори, с които ще се дели властта.

И докато оглушителният скандал в МВР бавно заглъхваше, а от всички медии се лееха мъдрите компетентни мисли на столичния кмет и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, то изгърмяха две други бомби, свързани с партията му и общината - синът на общинския съветник от ГЕРБ Гълъбин Боевски се самонарани в училище с газов пистолет, а главният архитект на София Петър Диков подписа и внесе доклад за одобрение в СОС, който дава на руснаците право на строеж на бизнесцентър в градинката на Руската църква.

Бойко Борисов незабавно се възползва от първия случай, за да покаже мускули и да си направи поредната ПР-кампания - строго поиска оставката на Боевски като общински съветник, театрално я получи, въпреки че тя се депозира не пред кмета, а пред общинския съвет и най-вероятно трябва да заяви желанието си за напускане пред ЦИКМИ. Друг въпрос е дали олимпийският шампион по вдигане на тежести, който прекъсна кариерата си заради употреба на допинг, се е чувствал полезен в общината или с облекчение е смъкнал това бреме от гърба си и с удоволствие се е върнал към заниманията с престижния си фитнес център и бизнеса с хранителни добавки. Отделен въпрос е също така „естественото" поведение на Боевски „а ла Стоичков" спрямо директорката и персонала на училището. Факт е обаче, че на неговия фон отново блесна звездата на Борисов като силен, принципен, непоколебим управленец. За онези, които го зяпат в упоение на малкия екран, разбира се.

Поведението му обаче по втория случай - с разрешението за застрояване на градинката до Руската църква, беше коренно различно. Той не отрони и дума, не смъмри дори главния си архитект, просто нищо, все едно, че такъв въпрос няма, а и нито един журналист не го попита за коментар. Съвсем друго щеше да е, ако съветник я на БСП, я на ДСБ или друга политическа сила беше замесен в случая. Тогава гръмовержецът нямаше да закъснее със справедливия си гняв, както за „Топлофикация"-София, за „Трамкар", за „Софийски имоти"...

В пълна тишина въпросният доклад беше изтеглен също така потайно, както и беше внесен. Засега. Арх. Диков се оправда, че не бил прочел съдържанието на документа, който е подписал. Очевидно ще се изчака известно време, докато случката бъде забравена и мине встрани от вниманието на обществото, и „парещият" документ пак ще бъде пробутан. А това няма да е трудно - от една страна, българското общество и медии вече са доказали, че имат сериозни проблеми с паметта, от друга - правителственият ремонт и съпътстващите го „сензации" още текат, предстои и поредният доклад на ЕК, очаква се и ново поскъпване на ток, парно, вода, стоки.

В същото това време София продължава да си тъне в мръсотия и задръствания. Но това не попречи на гърба на столичани да се проведат още две ПР-акции. Общински инспектори тръгнаха да записват номерата на неправилно паркиралите върху тротоарите коли, за да бъдат глобени собствениците им. И това мероприятие тип „Комар" трая от ден до пладне, защото няма построен нито един нов паркинг, нито е започнат такъв, където хората да оставят автомобилите си и да освободят тротоарите за пешеходци. Т.е. каруцата пак беше впрегната пред коня и затова нищо не се получи, работата пак беше ураджийска. Същото е и с колчетата, които забиват по краищата на тротоарите по време на грандиозните празнични ремонти на столични булеварди и улици. Сега колите ще паркират на платното и задръстванията ще станат още по-жестоки или просто в най-скоро време колчетата ще бъдат избити.

Втората ПР-акция беше за сметка на зам.-кмета по транспорта Велизар Стоилов, който изигра ролята на лошото ченге при тестването на общественото мнение дали може да се увеличат цените на билетчетата за градския транспорт. Той подплаши софиянци, а след това Бойко Борисов махна великодушно с ръка и каза: Няма да вдигам цените на билетите! Докато градският транспорт не започне да предлага по-качествени услуги на гражданите. Същевременно обаче не се забелязват никакви признаци някой да прави нещо по въпроса за тези по-качествени услуги.

И докато главният архитект на София подписва документи, които не е чел, както сам твърди, ни забаламосва как ще озеленява покривите на сградите в столицата! Поредната фантасмагория, която по никакъв начин не може да стане поне през следващите сто години. Сега няма да обяснявам защо.

И понеже на Бойко Борисов ПР-а никога не му стига точно преди празниците направи тържествена среща с български писатели (СБП), с което за пореден път показа, че съвсем се е объркал за длъжността, която изпълнява и правомощията, които има. На сглядата столичният градоначалник се държа великодушно и снизходително като велик държавен глава, а слугинският рефлекс от соцвремената на въпросните литературни творци му помогна още повече да се почувства в кожата на Тато (чийто гръб дълго време вардеше). Борисов им обеща, че ще направи сериозна инвентаризация на пл. "Славейков", за да измисли как там да се продават повече български книги. "Не ме щадете откъм идеи! Каквото може, общината ще помогне - жилища ли ще са, награди ли", ръсеше щедри обещания той. И като капак даде дума, че ще учреди писателска награда с бюджет на общината (защо не, да не би парите да са негови?). Само не каза на чие име ще е тази награда - може би на негово? И за какво ще се дава - вероятно за най-помпозно отразяване на подвизите на митичния герой Бойко Борисов?

Тъй живее той - във въображаем собствен свят (приказка, която сам си сътвори), подплатен с абсолютен медиен комфорт и поощряващи социологически проучвания за рейтинг до небето и смазваща изборна победа на ГЕРБ. В такъв случай никак не е чудно, че Бойко Борисов се изненадва съвсем по детски, когато някой от кметовете му „прескочи" в друга партия или напусне поста си, за да си кара автобуса, защото като шофьор заплатата му била по-голяма. Че възприема така, както на него му изнася, всяка дума и действие на другите политици и партии, а после гневно пита: кой ме излъга? Защото едно е да си мислиш, че всички виждат това, което вижаш ти и не виждат онова, за което ти си затваряш очите, друго е грубата действителност със сивите делници и неразрешени проблеми, в която живеем ние, гражданите на държавата България със столица София.

За съжаление, „Алиса в страната на чудесата" е само една красива фентъзи приказка. Лошото в нашата печална действителност е, че през последните две десетилетия приказките ни никога на са с хепи енд. А след всяка емоционално изживяна политическа фантазия, в устата ни горчи. Както най-вероятно ще стане и догодина, в деня след изборната нощ. Жална ни майка, ако следващото управление на страната се ръководи от принципите на необузданото въображение, а не от тези на държавническата логика.