10 Май, 2008

Проституцията в Германия е доходен бизнес, обявява радио "Дойче веле", разказвайки в свой репортаж за пазара на най-древната професия, участниците в него и регламента, който не се нарушава от играчите:

Проституцията в Германия има много лица. Със сигурност има хора, които насилствено са принудени да проституират. Но една част от работещите в бранша са на път да го превърнат в съвсем нормална индустрия.

Дълги коридори. Подът е покрит с мокет - като в хотел. Пред всяка стая стои жена. Високи токчета, прозрачни бюстиета, кожени корсажи. Мъже на различна възраст минават по коридора. Оглеждат жените. Една от тях е Алкесандра. "Аз съм от Русия. Не сме в Европейския съюз, затова е малко трудно... Преди бях омъжена. От една година посещавам езиково училище. Но първо дойдох тук, а след това започнах да ходя в училището. В публичния дом Паша научих немски." Александра, както останалите жени в публичния дом, предлага секс за пари. Малка част от проституиращите са следвали. Всички обаче притежават качества, които са доста търсени в днешната глобална икономика. Те са готови да рискуват и са на свободна практика. Гъвкави са - публичният дом работи 24 часа в денонощието, всеки ден от годината. Те са мобилни. В нито една друга фирма в Кьолн не работят хора от толкова много страни. И в никоя друга фирма не личи толкова ясно, че Европейският съюз се разширява на Изток.

Това потвърждава и Армин Лобшайд: "Бих казал, че България и Румъния правят 20% от оборота. Унгария, Полша и Чехия - около 15-20%. От азиатската част идват 20% от печалбата. Делът на африканките също е около 20%. Остатъкът се разпределя между останалите националности. При германките има спад на оборота, стига до 5-10%."

Армин Лобшайд е на възраст около 50 години, с прошарена брада, тъмен панталон и полоблуза. Не носи "Ролекс" и златен ланец, няма татуировки. По нищо не личи, че той е големият бос в публичния дом. "Виждаме това във всеки добър криминален филм: там винаги на басейна седи дебелият шеф с три красиви момичета около него, които му масажират гърба, а той държи в ръка чаша шампанско и пуши пура. Единствената прилика, която имам с този клиширан образ, е че съм дебел и плешив." Публичният дом е много важен за Лобшайд. Завършва техникум със специалност търговия. Работи във фирма за разпространение на козметика, която по-късно напуска. Случайно разбира, че публичният дом Паша се нуждае от управляващи кадри. Любопитен е. Жена му в началото е скептична, след това се съгласява. През 1997 година Лобшайд става управител на Паша, който се самообявява за най-големият публичен дом в Европа. Там правилата на пазара са по-строги отколкото навсякъде другаде. Има общо 100 жени, които трябва да обслужат 800 клиенти. Всяка от тях е на свободна практика и се бори за своя пазарен дял.

На проституцията се гледа като на нормален бизнес. Така я възприема не само шефът на всеки публичен дом. В Германия това е закон, казва Гюнтер Рамел от полицията в Кьолн. "От 2002 годината проституцията е търговска дейност. Също като търговията с обувки или с месо." Лобшайд не взима процент от печалбата на проститутките. Той печели парите си от продадените стаи. "Жената наема стаята. Какво е работното й време, кой гост ще обслужи и кава е цената й, решава сама. Останалото зависи от пазара." Стаята в публичния дом струва 160 евро. От тях 6 евро отиват за данъци. За Паша остават 154 евро на ден. Лобшайд изчислява заплатите на екипа си от 50 човека, разходите и данъците и таксите. Паша е доходен бизнес. "Не казвам нищо за парите от оборота. Но дохода ни е седемцифрен. А това значи много."

Deutsche Welle