12 Май, 2008

Новият вътрешен министър Михаил Миков пък твърди, че няма да има „чадър" за никой. Нещо като законът важи за всички. Намеренията му са добри и вероятно искрени. Искрено му пожелаваме освен добри, намеренията му да станат и възможни. В тази връзка се сещам за един корав полковник Владимиров, за който пише „24 часа". Той отдавна искал да говори пред депутатите от Комисията по вътрешен ред и сигурност. Щял да разкаже невероятни неща за золумите на доскорошното ръководство на МВР по отношение на кадрите. За да прикрият контрабанда на синтетична дрога по сръбското направление те изпоуволнили де що има читав служител на тихия фронт по западната граница. Дали пък Борис Велчев няма да прояви интерес към скандалните разкрития? Той, Велчев, вече две години говори за добри намерения и че всички ще бъдем равни пред закона, но все нещо се случва и нещата се отлагат за неопределено време. Дано Миков не възпроизвежда точно този модел на публично поведение. Би било доста разочароващо. Да не вярва също на пиарски увещания за фотосесии на фона на превъзбудени репортерки. Те са запазена марка на други, които все още не знаят, че славата минава бързо - днес си в Мюзик айдъл, а утре айде...

Чува се, че тежки проверки са започнали и в митниците. Петко Сертов, шеф на ДАНС не крие амбициите на службата да се разрови в местата, където вонята на корупция вече не се издържа и с противогаз. Прав е, но дали ще удържи фронта, е трудно да се каже. Не става дума за неговите сили и тези на колегите му, а за онези интереси, които от години крепят партиите у нас и превърнаха политическия елит и в икономически. Освен това се чува, че един от заместниците на Асен Асенов, бивше ченге, действа по указания свише и си пробива път с имената на най-държавните мъже. Миков по този повод се измъква с лафа „няма мафия". Прав е - няма, но има елит. Аз лично не се наемам да търся разликите в наши условия. Но ставаше дума за Сертов и ДАНС, които вдъхнаха надежда на обществото с няколко акции. Ако спрат обаче дотук, ще минат в графа „разочарования". Не е лесно, но никой не е твърдял обратното. Тъпо ще е ако накрая излезе, че е трябвало да катурнат Румен Петков, а золумите да продължат. Този вариант ни е писнал.  

Тезата ми в днешното писание е скрита в заглавието. Затова е време да обясня какво имам предвид. Става дума за това, че освен обществения натиск и този от ЕС, има и няколко политика с принос в изкарването на кирливите ризи на МВР или поне на част от тях. Чак след това се тръгна към ремонт на кабинета. Защото, повярвайте ми, ако не беше гръмнал скандалът с Румен Петков и неговите генерали и до днес щяхме да слушаме колко е велик от него самия. Нямаше да има и смяна на министри, нито на зам.-министри и шефове на агенции. Нямаше да го има и Катарино, нито „катарзиса", за който говори Доган. Нищо подобно нямаше да се случи и управляващите щяха да спестят някой лев от нощувките в гъзарски хотели край Банско. Не че и сега ще се случи кой знае какво, но Доган, Станишев и Симеон разбраха, че трябва да се размърдат малко, иначе рискуваха да си навлекат януарски събития през май. Не го разбра обаче Георги Първанов. Президентът изглежда все така обсебен от мисълта за личното си величие и дори не забелязва, че междувременно е станал герой на жълтата преса. При това не без известни основания. Но това е друга тема, която може да отмре преди да сме се заели с нея, просто от скука и неважност. Световната история познава такива случаи. За тях обаче все пак знаем, докато за нашето домашно едва ли ще имаме спомени след време...

Думата ми днес е не за безличните, а за едни по-лични политици, които не се побояха/погнусиха да разровят лайната в МВР, а и не само там. Става дума за синия Йордан Бакалов, за червената Татяна Дончева, за десебееца Атанас Атанасов и жълтия шеф Минчо Спасов. Без тези хора нямаше да се случат немалка част от разкритията, които промениха намеренията на управляващите за спокойно лято. Давам си сметка колко псувни отнасям в този момент, но това са рисковете на бацилодвижението - или ги приемаш или си търсиш дураг работа, а в по-мек вариант - подходяща медия. Твърдя, че именно тези хора през последните месеци, а някои от тях и доста по-отдавна атакуват българската политическа Бастилия. Сигурно мотивите им не са еднакви, както не са еднакви партийните цветове, които те представляват. Но така или иначе точно те дръзнаха да опъват нервите на недосегаемите, изразявайки поне отчасти, ако не изцяло, мнението на избирателите. Тях не ги долюбват и свои, и чужди, защото са бодливи крави. За тях политически портрети в избраните медии не се публикуват, не ги канят в бордове на гигантски куротни проекти, не контролират фирми, не вечерят с олигарси и техните приятели в политиката. Мой приятел и колега веднъж ги определи като парните чукове на парламента. Стори ми се пресилено, но като се замислих колко другите мълчат, слугуват или просто си натискат парцалите си казах, защо пък не. Смятам, че Бакалов, Дончева, Атанасов и Спасов заслужават нашето уважение за това, което правят или поне се опитват да правят. Също и че са индивидуалности, че не се срамуват и страхуват да влязат в битка, дори когато тя изглежда безнадеждно загубена. Знам, че някои форумци ще изсипят злъч и критики срещу тях, а съпартийците им ще се подсмихнат ехидно. Социолози и политолози с кожени тожурки пък ще изфъфлят иронични трели по обичайните медии. За двама от тях, повече бизнесмени, отколкото това, за което се представят в Плевен чух лафа: ако Райчев и Стойчев ти кажат, че грее слънце, потърси и независим източник... На тези четиримата обаче не им пука или поне не го показват. Щом участваш в коридата, не можеш да се оплакваш от удари и пробождания, обича да казва Дончева. Преди нея Махатма Ганди пък е изрекъл: Силата на мнозинството е наслада за плахите. След което допълнил - храбрите духом добиват слава, когато се борят сами! Както се казва, като не можахме да им ползваме биволите на индийците,поне да им ползваме мъдростите... Още повече, че българското общество е общество от самостоятелни единици, които много рядко биват и бойни. Ние не умеем като сърбите да защитим заедно себе си. Дори когато сме прави. Не можем и като гърците да кажем в един глас кое не ни харесва. И митинги срещу мафията няма да организираме, както италианците. Нито ще излезем хиляди пред президентството да кажем дума срещу президента, както правят американците пред Белия дом. Защото на нас демокрацията ни действа както огнената вода на индианците. Каза го проф. Андрей Пантев преди 15 години, но важи и днес. Професорът каза също, че ще дойде време българите да се броим по билото на Стара планина. Страхувам се, че май... За вас не знам. Тогава четирима депутати ще са крайно недостатъчни, ще трябва да станем като сърбите и гърците. Ако искаме, де.

Огнян Стефанов