14 Май, 2008

Биляна Раева е евродепутат от НДСВ. Родена е на 12.07.1973 г. в гр. Варна. Магистър е по икономика, международни политически и икономически отношения. Владее английски, полски, италиански, френски, руски и испански език. Работила е в Генералната дирекция "Информационно общество"; като експерт по информация и комуникации в "Евроситис" - организация на големите европейски градове в Брюксел; като директор на дирекция "Управление на проекти и програми" в МДААР.

интервю на Ана Кочева 

- Г-жо Раева, Денят на Европа отмина, отминаха и разговорите за мястото на България в нея, но пък остава един постоянно актуален въпрос – активно или пасивно ли е нашето членство в ЕС особено по отношение на гражданския сектор и по-малко на институциите, които, искат или не, трябва да кореспондират непрестанно с европейските си партньори?

- Според мен гражданският сектор беше доста активен още преди да станем членове на ЕС и много се надявам това членство да укрепи всички организации, асоциации, представители на различните видове политики и интереси в България. Те трябва обаче да осъзнаят, че ролята им е много по-сериозна от това да партнират от време на време по някой друг проект и от това да участват в различни форуми и да разказват за нуждите на съответната група, която представляват. Идеалният вариант е гражданското общество на равна нога да участва в управлението на страната и в създаването на визия за онова, което искаме в България, за България след 5-10-15 години. Ще направя един паралел с Босна и Херцеговина и с Косово и Сърбия, където преди 5 година работих по проект с гражданското общество. Това което впечатли германските ми партньори, беше, че специално в Босна, където имаше тотална липса на държавност, гражданските сдружения бяха тези, които в момента на вакуума избутваха нещата да се случват, разпределението на хуманитарната помощ, следяха да не се губят пратки, стоки, т.е. те бяха тези, които направиха нещо, което в България доста по-късно започнахме да правим: стратегията, визията на това как искат да изглежда тяхната държава, тяхното градче, ангажираха всички, които бяха останали там, да се почувстват собственици на своето бъдеще, да кажат какво искат да видят и да започнат да го правят. Знам, че в България е малко трудно да се говори на тая тема – Участие в управление – защото до момента, в който някой не е в управлението, винаги критикува, критикува, но влезе ли в управлението, всички критики се забравят. Нормално е човек да не обича да се самокритикува, но, работиш ли, допускаш грешки!

- В този смисъл кажете на широката публика какво работи евродепутатът, защото мнозина у нас, едва ли са съвсем наясно с това?

- Депутатът със сигурност не е пенкилер, въпреки че на мен много ми се иска да е така – на всеки проблем, на всяка трудност да знам решението. Евродепутатът представя политическата си сила в съответната политическа група в ЕП. А ЕП е като националният, само че уголемен 27 пъти. В момента виждаме един модел на ЕП, подобен на българския – горе-долу коалиционно управление, въпреки че там няма коалиция. Най-голямата група е на ЕНП, втори са социалистите, после сме ние либералите, т.е. предопределена ни е ролята на балансьора, ние с нашите гласове в различни моменти определяме кой вектор – социалният или консервативният - ще надделее. Бидейки в центъра ние смятаме, че трябва да има силна пазарна икономика, добра почва за развитие на бизнеса, но и добра социална защита. Моята роля като евродепутат е, по такъв начин да провеждам комуникацията Брюксел или Страсбург и България, че точно тези виждания на либералите в България да бъдат представени. Ако ние гласуваме закон, който има отношение към Общия пазар, аз задължително трябва да го прегласувам, съгласувам с представителите на бизнеса, с всички браншови организации в България, с организацията на работодателите, но и с тези, които представляват работниците и социалната сфера. Като човек, който много време е работил с администрации и фондове и в Европа и в България, много ми се иска в България (вкл. и с помощта на медиите) да престанем сами да си режем клона на който седим или да си стреляме в краката; т.е. да спрем да говорим срещу себе си по-лошо, отколкото всъщност е. Не че искам да си завирам главата в пясъка, в момента ситуацията на България не е розова, сериозно е положението.

- Така всъщност стигаме до очаквания от Брюксел пореден доклад за България, чийто послания едва ли ще са лицеприятни?

- Да, този доклад със сигурност няма да е похвала. Очаквам това да е последно предупреждение преди да се предприемат крути мерки.

- Което означава?  

- Крути мерки означава преглеждане на всички системи, които съществуват в България и вече са одобрени, напр. за харчене на европейските пари. Аз наистина намирам за много положителен подход координацията на проблемите с европейските фондове в този момент да се концентрира. Явно е много належащо, не знам колко дълго ще продължи това концентриране, но определено имаме нужда от един сигнал. И от един човек и една администрация, които да осигурят, че няма да има повече „загубване в превода” или лоша комуникация с Брюксел. Надявам се г-жа Плугчиева да формира своя екип максимално бързо, даже мисля, че той вече е създаден, че хората в него са с много опит, така че в Брюксел да усетят разликата. Хората в ЕК са експерти, те не са политици, не са обвързани с политически мотивации, те гледат точни цифри, точни данни от различни източници на информация, съпоставят; като видят, че има разлика, изпращат наблюдатели, те пък твърдят, че има грешки и пропуски и след това системата се задейства. Тя и затова е система. В България много години се опитваме да създадем тази система – това са обучени хора, разписване на правила на отговорност при вземането на решения и прилагането им. При нас обаче текучеството е огромно. След две-три години в администрацията обучените хора, които владеят материята, но стоят за по 500-800 лв, получават предложения от частния бизнес за 2000-3000 лв. Естествено, че няма да останат за чест и слава в администрацията, натрупват там определен опит и се прехвърлят. Нищо лошо – пазарът е свободен. А и в момента не можем да предотвратим текучеството на кадри. Следователно административният капацитет трябва непрестанно да се попълва, а на един човек не може просто с фуния да му се налива в главата, той трябва да мине цял курс – 6 месеца – 1 година, докато се научи. Важното в момента за администрацията е да не допуска такива кадри бързо да си заминават от нея – с възможности за бърза кариера, но и с финансово мотивиране, защото живеем в реален свят.

- Нека обаче да се върнем към онова, което очаква България. Говори се напоследък дори за опасност от замразяване на членство, от лишаване на правото ни на глас, спиране на всякакви пари от оперативни програми..., чертаят се всевъзможни апокалиптични картини?  

- Тази семантика е малко като от „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Пари се спират, когато има удостоверено нарушаване на системата, до този момент такова има с предприсъединителните фондове. Временното спиране на плащанията означава, че те ще бъдат освободени в момента, в който „лошите плащания” се извадят от общата купчина с всички плащания, които са поискани . Това не означава спиране на абсолютно всички пари по тези програми, това означава изваждане на „заразените” от „читавите”. Но това доведе до много по-сериозен въпрос в Комисията – кой е разрешил тези плащания. Сега Комисията ще проверява дали тези, които са разрешили съответните проекти да вземат пари, тези, които са разписали протоколите в съответните комисии в МФ, в МРРБ, в разплащателните агенции на ФАР, са били подготвени да вземат тези решения, дали са ги взели правилно. И оттам нататък всички пари, които са договорени след като Делегацията на ЕК престана да се заминава с това нещо, в момента са под въпрос и ще бъдат преразглеждани. Крайният срок за договаряне на предприсъединителните фондове е в края на ноември месец. И притеснението е, не, че на нас ще ни спрат парите, притеснението е, че в момента, в който стане възможно двете министерства отново да си харчат парите, те ще бъдат толкова близко до крайния срок, че няма да могат да обявят поръчки, да прегледат всички проекти, следователно няма да могат да ги договорят до ноември. А от Брюксел казаха, че изключват каквото и да било удължаване на срока. Т.е. те няма да ни спрат парите фактически, но чрез системата, която налагат за проверка, ще стане така ние да сме си виновни затова, че не сме успели. По оперативните програми много важни са кадрите, които ги готвят, но ако има прехвърляне на такива хора от предприсъединителните фондове към оперативните, трябва да се внимава човекът да не е „заразен”- т.е. подкупен, дискредитиран, за да не „зарази” и тях.

- А как се отразиха последните скандали у нас, особено в МВР, в Брюксел, в това число и правителствените промени? Те допринесоха ли за това да  гледат на нас като на „издънката на Европа”?  

- Мен по-рядко ме питат еди-кой си министър с кого е контактувал, компетенциите ми са други, но и ние не си задаваме по принцип помежду си такива въпроси. И аз не съм отишла да питам финландския си колега за проблемите с техния външен министър, защото това не е бон тон, ние не сме там на кафе или да се закачаме с това – какво прави вашия министър. Аз не бих се бъркала на Ангела Меркел в широката й коалиция, нито на Силвио Берлускони в подреждането на неговия кабинет, това са си вътрешни проблеми на всяка една страна-членка. Ако има нарушения на европейското право, това вече е нещо друго. Но факт е, че за никого не е приятно да носи ореола на корупцията, на бандитизъма на собствената си държава.

- Да обясним накрая на гражданите как сами те да осъществи връзката с европейските институции, ако му се наложи и не е доволен от българските ?

- Аз се опитвам да бъда на максимално много места, защото съм единствен представител от моята партия и ми е ясно, че само по телефон и и-мейл нещата не стават. Направила съм десет информационни офиса из страната, имам желание за дванадесет и то и из малките градове, за да стигат по-лесно хората извън големите центрове до тях. Това е единият начин, а има и интернет страница. Но мога да поставям и директни въпроси в ЕП и го правя. В казуса с Могилино, напр. в ЕП се получиха много двуполюсни настроения, начинът, по който той беше представен пред цяла Европа, аз като българка нито възприемам, нито мога да подкрепя. Получи се дебат, но всеки има подобни проблеми и това, което може да се направи, е те да се решават съвместно. Ефектът е, че се повиши общественото внимание и неглижиране на този проблем и от българското правителство и от хората, които се занимават с деца, едва ли пак може да има. В крайна сметка идеята е да общуваме активно и аз вярвам, че гражданите ще го разберат, защото е в техен интерес.