"Христос воскресе", "Воистина воскресе", повтарят всички в държавата втори ден. Така се поздравяват за големия християнски празник. Печено агне, който може да си го позволи, козунаци, боядисани яйца, балони, бомбони, опашки по магистралите, претъпкани коли от прованса към София, цветя, марули, цъфнали дървета, катаджии в засада, пияни в болниците, бастисани по пътищата. Българс
"Христос воскресе", "Воистина воскресе", повтарят всички в държавата втори ден. Така се поздравяват за големия християнски празник. Печено агне, който може да си го позволи, козунаци, боядисани яйца, балони, бомбони, опашки по магистралите, претъпкани коли от прованса към София, цветя, марули, цъфнали дървета, катаджии в засада, пияни в болниците, бастисани по пътищата. Български Великден.
В селото, където бях, още от рано на портата се залепиха циганета от всякакъв калибар и възраст. Пичти всичките неумити, но шумни и нетърпеливи... Чакат да им се даде. За предпочитане парички. Питам къде са им родителите. Нестроен хор ми отговаря: "В Испания". Ами вие защо сте тук? Мълчание. Те не знаят защо са в България, а бащите им в Испания.
После разбирам. Майките им са тук и получават детски надбавки, социални помощи, помощи за самотни майки, пари по една програма, по втора програма. И раждат, нищо че мъжете им са далеч. За хубавата работа кандидати много... Децата не учат. Големите отглеждат по-малките. Най-големите са или край магистралата или мият предни стъкла по кръстовищата. На училище не ходят. В къщи никой не ги праща, на тях не им идва отвътре науката, от училището не ги търсят - уморили са се. Волни като птички те тичат боси по улиците, опознават се безстрашно и раждат на 11-12 години първото си дете. На 26-27 стават баби. Засмени, мръсни, реят се край оградите бързи и любопитни. И все протягат ръка за кой каквото даде. Бащите им са в Испания. Помагат за маслините. Изкарват си хляба. Или се вихрят от град в град по познатата схема "лява ръка - десен джоб". По-тарикатите са "пуснали" на пазара дъщери, племеннички, каквото имат под ръка. Дакарват яки пачки. А испанците едни доверчиви, едни приветливи хора, готови да помогнат на всеки в нужда. Така сигурно са посрещали и интербригадистите... Но това е друга тема.
Великден е. Колцина са тези, които мислят за Христос, за делото му. По медии владици и по-нисши чинове с охота говорят за подвиг, за саможертва. Чуват се и спорове за стола на Дядо Максим, за продажни митрополити, за осребрени църковни имоти. Нищо ново от Хреста насам: всяко добро дело си намира предателя...
Великден. Пак загинали по пътищата, пак шумна акция на КАТ и медии за оцеляване. Байгън! Слушаш, слушаш - само ангелски гласове се леят от ефира. Къде са лошите тогава?
А-а, лошите? Ами те са в Испания.
Президентът и група ентусиасти освещават гроба на Калоян.
Кандидати за евродепутати умуват тактиката и стратегията за изборите за евродепутати. Пресмятат сигурно и циганските гласове. Най-настървено обаче пресмятат парите от различни програми. Затова циганите са им нужни неумити, неуки и прости. Колкото по-голяма е мизерията, толкова повече приходи по програмите! И е хубаво, че има Великден. Сиромаси българи дават каквото могат на аутсайдерите циганчета. Добре е да си помагат. Защото Испания не може ни побра всичките.