19 Май, 2008

Искам да ви разкажа една истинска история. Годината е 1989-та. Димитър Иванов още е шеф на Шести отдел в Шесто управление на Държавна сигурност. Млад и упорит кадър, който напредва бързо в кариерата на служител на МВР. Есен е. Все още никой средностатистически българин не знае, че след месец-два ще се състои 10 ноември и комунизма ще падне. Викат Иванов в кабинета на първия зам.-министър Григор Шопов - легендата на МВР, според служителите от онова време. Лично той инструктира Иванов за специалната мисия, за която е избран. Самият Тодор Живков е бил уведомен за операцията, а тя се състои в следното: Димитър Иванов да замине за Мадрид, където да се срещне с агенти на българското разузнаване в емиграционните среди и да събере сведения за царя в изгнание Симеон Сакскобургготски. Иванов заминава и след седмица се връща в София. Написва доклад, в който разказва за всяка среща, подрежда снимки и документи свързани с царя и неговото семейство, прави съответните изводи и анализира положението на Симеон в българската емиграция, личните му и бизнес качества. Пред приятели и колеги Иванов споделя, че е усетил интереса на испанските служби към него. Бяха много внимателни, деликатни и дори колегиални, споделя след години Иванов.  По това време Симеон само е сънувал, че ще се върне в България и ще стане премиер. Сънят обаче се сбъдва.

По това време Георги Първанов работи в Института по история на БКП. Неотдавна е приел да сътрудничи на Първа главно (Външно-политическото разузнаване) по биографията на македонския емигрант Методи Димов. Освен това Първанов написал и някаква справка - нещо като кой кой е в института. Това докладче отишло в Шесто управление, откъдето му се губят дирите. Както и на над 180 страници от папката с неговото име. Но това, както се казва, са досадни подробности. Димитър Иванов обаче по същото време учи история в СУ като второ висше след школата в Симеоново. Сега е доктор на историческите науки, написал е няколко книги за Стефан Стамболов. Също е и издател на в. „Земя", а преди това и на в. „Дума".

Първанов е президент. Симеон е експремиер, част от тройната коалиция, която в момента управлява България.

В задачата се пита: Какво свързва тези трима мъже на срещата в Мадрид? Четвъртата световна среща на българските медии... Който отговори правилно, ще получи награда - пътуване с президента Първанов в някоя от дестинациите на международната му програма. На Лятната олимпиада в Пекин, например.

Втори пиков момент на срещата в Мадрид: дискусия за развитието на българския туризъм. Поканени са най-водещите специалисти от бранша Красимир Гергов и Поли Карастоянова. Гергов е завършил, както и Димитър Иванов, школата в Симеоново, а днес известен като „краля на рекламата" в България. Нямам сведения какво е завършила Поли Карастоянова, но това не е решаващо. Знае се, че е била стюардеса, пътувала е по света, което може да се приеме като някаква връзка с туризма. Гергов би могъл да присъства и като представител на медиите, защото е собственик, съсобственик и има участие в телевизии, радиа, вестници и уебсайтове.

Във втората задача се пита: Какво свързва тези четирима мъже и една жена на срещата в Мадрид?

Има и трета задачка от домашното на българското общество: За какво са им на четиримата хора като академик Антон Дончев, министър Николай Василев, министър Ивайло Калфин и министър Стефан Данаилов?

В тази майска матура най-труден за отговор е питането: За какво са им на всичките тези мъже медиите?

Защо в Мадрид? Кой избира медиите? Кой определя темите? Кой плаща масрафа? За тези неща не е нужно да се пита, тъй като за разходка и купон не е нужна на всяка цена логика. А и звучи като заяждане. Испанската столица е особено красива през май. Въобще инициативата е добра, но изпълнението е брутално. Изпълнението, как да кажа, е доста гадничко, с богат подтекст и изцяло пиарска за няколко човека. Дали някой се сети да попита данъкоплатеца дали е съгласен министри и президент да пътуват с парите му на такава среща? А ако плаща частна фирма, то това не е ли конфликт на интереси, да не кажа корупция? Въобще - за какво става дума, колеги, не разбирам. От срещата в Мадрид българското общество и медии нямат никаква, ама никаква полза. И ако все пак погледнем по-широко на нещата, добре, нека има срещи, но защо не са в София, Варна, Бургас, Пловдив, Габрово, Созопол, Каварна, Велико Търново, Белене, та да се включат не само отбрани журналисти и отбрани гости и да се говори за проблемите открито, даже и за туризъм в това число. Каква е тази дискриминация и делене на елит и простолюдие, ако ме разбирате какво искам да кажа. Освен това нашенците по света биха се просълзили на родна земя от кратко умиление, или пък биха здали уместни въпроси от сорта: защо пътищата ни са като танков полигон, защо пенсионерите измират унизени и изоставени, защо цените са по-високи от тези по белия свят и т.н. На това място биха могле да се намесят и президентът, и премиерът и ред още политици и да обяснят, защо уж сме в Европа, а жимеем като в бамбардирано от моджихидините афганистанско село... Такъв подход би бил справедлив. 

Уточнение: Тези, които отговорят на задачките никога няма да пътуват с президента Първанов, гаранция! Местата за тези пътувания са бронирани (запазени, рус.) и бронебойни патрони за тях няма открити... Просто се пошегувах. Така че мечтайте за нещо по-сбъдваемо... 

Огнян Стефанов