Политическото недоразумение Яни Янев, от известната на шепа хора партия „Ред, законност и спраеведливост”, се развика за оставка на външния министър Ивайло Калфин. Причината е, че Калфин каза на глас колко безумно е предложението на РЗС медсестрите ни в Либия да бъдат употребени, като се издигнаг за евродепутати.
Яни обаче не е съгласен и дори при участието си в предаването „Пирамида” на бТВ фалцетно заповтаря тъпоумната си теза.
Това, че чуваме крясъка на Янев в публичното пространство, не е нещо ново. Както не е изненада и безмислицата, която заповтаря, мъчейки се да убеди някого, че е загрижен за съдбата на медиците ни, които режима и съда на Кадафи осъдиха на смърт, напълно незаслужено. Гледайки изявите му напоследък той все повече ми заприличва на соцактивист, който агитира за световен мир по време на Студената война от трибуната на селско читалище.
Това че пълнолунието ще влияе на партия РЗС беше гарантирано още с издигането за неин лидер на някогашния син активист и някогашен конституционен съдия и понастоящем син футболен активист Георги Марков. Майко мила, бе кратката реакция на голяма част от обществото, виждайки абсурдния тандем, който медиците с право биха окачествили и като безумен с направление за болницата „Св. Наум” на 4-и километър в столицата. Агент на Държавна сигурност, хвалил се в кресчендо с дантелените си пелени и самовлюбен земеделски активист с привички на селски ерген са забавна двойка, ако става дума за изявите им в цирк „Буш”. Но когато те се пъчат на политическата сцена, нещата добиват малко мрачен и опасен характер.
Че ситуацията е тъпа, няма спор. Познавам от години колегата Васил Сотиров и признавам, че идеята му за евродепутатство на нашите медици е оригинална. Оригинална да, но не и рационална и работеща. За нея можеш да получиш „Оная награда”, която от години се връчва за професионални успехи в редакцията на „24 часа”, но това няма как да помогне на нашите сънародници. Просто ще дадем още едно оръжие в ръцете на Кадафи в процеса на преговори. Няма да навлизам в тази тема, защото ми се струва очевидно очевидното.
Друг е въпросът дали управляващите у нас правят достатъчно да помогнат на медиците или само имитират някаква дейност и се кичат с нелепи лентички.
Другото нещо, което избожда очите ни, е наглата палячовщина на дуото Марков-Янев. С гласовете на своите поддръжници те не могат да пратят в европарламента и едно копче от костюма на депутат. Политическото им влияние е нулево, а отношението на обществото към изявите им прилича повече на отношенито към неделен зъбобол. Нека си кажем направо: тези двамата просто искат да присъстват в политиката, на всяка цена. За съжаление, поради плиткомисленото мълчание на властта по важните въпроси в държавата, популизма на охлюви като Янев и Марков минава за истинска двулевка, макар да знаем, че е менте.
След кампанийното напъване на РЗС сестрите ще се окажат толкова далеч от свободата, колкото и след трескавото закичване с трицветни лентички.
Признавам, че нямам представа какво точно трябва да се направи, за да се освободят медиците ни. Но искам тяхното освобождаване. Затова ми се струва най-разумно да потърсим хората, които преговаряха за пускането на британските моряци от ирански плен. Това ми се струва далеч по-смислено от пиарските акции, след които обикновено си оправяме стомаха със сода бикарбонат