24 Май, 2008

Фактът, че двамата братя са със славянски произход, не подлежи на съмнение. Те действително са родени в македонския град Солун, но от това в никакъв случай не следва извода, че са адетпи на патриаршията. Освен това най-яркото им изобретение - Кирилицата, би трябвало да се нарича „константиница", тъй като е създадена, когато единият брат е Константин и чак след години, в края на живота си, приема монашеското име Кирил, постъпвайки в манастир. Това между другото.

Следва най-интересното. Братята дълго време са живяли в Константинопол, където дори не са били свещеници, а обикновени учени, занимаващи се с преписване на литература. В съдбата им обаче настъпва прелом. По време на посещението си при византийския император Михаил през 862 г. моравският княз Ростислав заявява, че в неговата Моравия хората са отхвърлили езичеството и се обръщат към истинската вяра. Поради тази причина той с дълбок поклон моли в моравските земи да бъдат изпратени учители, които да проповядват на славянски език.

Молбата не останала без отговор. По заповед на василевса братята Константин и Методий съставили нова азбука, след което се отправили в Моравия, където три години проповядвали християнството и разпространявали Светото писание, преведено на споменатата вече „кирилица". В интерес на истината трябва да споменем, че и до днес специалистите не са единодушни кой от двамата всъщност е автор на новата азбука. Работата е там, че братята са ни завещали две азбуки - кирилица и глаголица. Много изследователи считат, че Константин-Кирил е създател на глаголицата, а изобретената кирилица се приписва на български ученик на Методи в края на ІХ век. Предполага се, че кирилицата е създадена на основата на гръцката азбука с използвани няколко допълнителни знака, за предаване на звуци, които не са присъствали в гръцкия език. Що се отнася до глаголицата, нейното създаване тъне в мрак.

Но да оставим настрани подробностите около азбуките, тъй като те нямат отношение към темата на това писание. Много по-важни са други събития. Едва пристигнали в Моравия, двамата братя са принудени да зарежат проповедите си и да отпътуват спешно за Рим по заповед на понтифика Николай. Той бил възмутен от това, че в проповедите си те ползвали славянски, а не латински език. Именно тази случка предизвиква въпроса: ако братята са принадлежали към Констатинополската патриаршеска юристдикция то поради каква причина римската църква си пъха носа където не и е работа? В такъв случай би следвало Константин и Методий да не обръщат внимание на заповедта и да не се подчинят. Но нищо подобно не се случва, а тъкмо обратното! Братята не само тръгват спешно за Рим, но взимат със себе си и мощите на свети Климент. Най-любопитното в случая е това, че поемайки към Рим, братята дори не уведомяват своите в Констатинопол. Така че съвсем нормално е да се запитаме, кой все пак е бил началник на Константин и Методий?

В Рим двата пристигат през 869 г. Докато пътували обаче понтифик Николай умрял. Наследилият го на поста Адриан ІІ от своя страна не само не се скарал на братята, както те вероятно са очаквали, а ги приел с почести и ги ръкоположил за свещеници. Съществува и до днес писмо на папата до моравския княз, в което се казва: „Ние, изпитвайки тройна радост, от решението да изпратим синът наш Методий, който бе ръкоположен и неговите ученици, във Вашата земя, за да учат Вас, както помолихте Вие, да прилагате Писанието на ваш език, да извършвате църковните обряди, светата литургия, сиреч службата Божия, и кръщението, заедно с философът Константин". Създава се впечаление, че тръгвайки към Моравия, Константин и Методий не са имали никакво съмнение, че тези земи са част от римския канон, затова и поведението им е било подобаващо. Доказателство за това е и фактът, че мощите на свети Климент те отнасят в Рим, а не в Констатинопол. За да е завършена картината, ще добавим, че папата след известно време направил Константин епископ, а за Методий се създава специално Сремската митрополия...

И с невъоръжено око се вижда, че християнството в земите на западните славяни се разпространява с благословията на папата в Рим, което означава и по римските канони. От това следва извода, че дейността на Константин и Методий не се е ограничавала само с Моравия и Чехия. Което пък означава, че християнските храмове в Киев, издигнати по онова време от княгиня Олга, са нищо повече от прилагане на християнство от западен тип. Дали има доказателства за това? Да, има.

Това обаче не означава, че подлагаме на съмнение християнизирането на Русия по образец на гръцкото православие. Но голи твърдения и липса на дискусия не са довели никога до нещо добро. Не е съвсем редно поддръжниците на тезата за византийския произход на християнството в Русия да се възприемат като последна инстанция. Затова не е лошо да се чуят и гласовете, които защитават версията за римски корени на християнизацията на славяните и в частност на Русия. А аргументи в тази посока има.

Да започнем оттам, че календарът, който е основа на богослужението, по онова време е латински, а не гръцки. В наши дни се счита, че Нова година настъпва през януари. Но това е нововъведение от времето на Петър Първи, т.е. някъде през 1700 г. Дотогава годината е свършвала през септември, както е според византийския календар. Пак според него преди това годината е започвала през март. През март е започвала и на запад. От този факт произтичат и безбройните трудности, когато се изследват летописи от онези времена - не се знае летописецът по кой календар се е ръководил. От всичко това понякога се заплитат такива сложни казуси, че често самите историци вдигат безпомощно ръце.

Затова ще изоставим тази математическа главоблъсканица на учените. Достатъчно е да припомним, че и до ден днешен използваме римските имена на месеците, а не византийските, които нямат нищо общо с познатите ни и до днес септември, октомври, ноември и декември. Което също е странно.

Второ. Щом християнизирането на славяните е дошло от Византия, би следвало наименованието на църковните обряди и култ да имат гръцки произход. Но на практика не е така. Съдете сами.

Разбира се списъкът е много по-дълъг, но и този е достатъчен.  Така че е време да се запитаме на кого всъщност са служили двамата братя просветители - на Византия или Рим? Отговорът е: по-скоро на Рим. И щом е така, не е ли време да преосмислим тяхната дейност, с всички произтичащи от това последици.

Горният текст е откъс от скандалната книга на Лев Шилник „А был ли мальчик?", която все още не е преведена на български език. В нея авторът развенчава възприети от векове митове в световната история като покръстването на славяните от Цариград; известни събития от древността, свързани с Рим и Гърция; датирането на исторически събития; преиначаването на изходите от водени войни от хроникьорите; писанията на Омир и Аристотел и др. Шилник нарича своята книга „скептичен анализ на традиционната история". В Русия написаното от него се издава в огромни тиражи и предизвиква бурни научни и обществени спорове.