3 Юни, 2008

Според документа близо 1/3 от всички смъртни случаи у нас са били предотвратими.
Анализът беше представен на работна среща между представители на касата, общопрактикуващите лекари и болниците, на която се обсъждат връзките между доболничната и болничната медицинска помощ.

Пикът на болнични услуги е сред пациентите на възраст между 40 и 50 години. След тази възраст услугите към възрастното население рязко спадат. Това пък каза директорът на НЗОК д-р Румяна Тодорова. Тя отбеляза, че в страната ни грижата за възрастните хора е изключително занемарена. Според нея възрастните хора не се приемат от болниците, защото лечението им е скъпо. Лесните медицински процедури се извършвали в скъпите болници, а високотехнологичните услуги не се предоставяли никъде, защото са скъпи.
Директорът на НЗОК посочи още, че според изчисленията на развитите страни едно легло за активно лечение струва на 1000 долара, а за долекуване - 250 долара. Тодорова призова да се вземат конкретни мерки и да се положат повече грижи за долекуване на възрастните хора, а не да се оставят заболяването им да се усложни или да се оставят до развиване на хронично заболяване и разликата в парите за лечение и долекуване да се използва за други медицински дейности.

„Има достатъчно доказателства, че пациентите в България плащат - за да бъдат пренасочени, за да излязат от системата на здравеопазването, за да получат направления. Това създава изкривявания за системата като цяло и за пациентите", заяви Джеймс Серкон, представител на „Саниджест", фирмата, изпълнител на проект "Подобряване на практиките, свързани с насочвания от извънболничната помощ за болнично лечение". Според него у нас не се прави нищо за намаляване на разходите и те се увеличават. Така например клиничните пътеки трябва да се използват като инструмент за клиничен одит, за да се следи какво се предоставя на пациента. „За да бъде поставен пациента в центъра на системата, трябва да се води диалог с него за предоставената му услуга", убеден е Серкон. Той смята, че по-добър контрол на болничните разходи може да се осъществи като се намалят стимулите за хоспитализациите. Според него би трябвало страната ни да въведе концепцията за индикатори за изпълнение, т.е. да се свързва реалният резултат от лечението със заплащането. Плащането може да става и по диагностични групи - според тежестта на заболяването на пациента и болницата, в която е хоспитализиран.

За да се намалят разходите в болничната помощ, трябва да се намали разходът за лекарства, смята още Джеймс Серкон. Той бе категоричен, че трябва да се въведе и открит търг за избор на дистрибутори на лекарства въз основа на цената, която предлагат.

Frognews.bg