4 Юни, 2008

Клубът на българските студенти в Манхайм "Бай Ганьо" стартира проучване за професионалните нагласи на българските студенти, които следват в Германия. Анкетираните трябва да посочат дали смятат да се върнат в България. Броят на българските студенти в Германия се е увеличил десеторно от 1997 година насам.

Един от близо 12-те хиляди български студенти във Федералната република е Кирил Радев, току-що завършил икономика в Манхайм. През последните няколко години той и приятелите му често дискутират за професионалните си планове, след като се дипломират. Обсъждат най-вече въпроса: Дали да се върнат в България? Така възниква идеята за анкета относно желанията, представите и амбициите на младите българи в Германия.

Кирил Радев, ръководител на проекта: "Смятаме, че младите хора могат да допринесат много за икономическото, политическото и социалното развитие на страната. Затова трябва да са изпълнени определени условия, за да имат желание да се приберат в България и да работят в български предприятия или държавната администрация." Много български студенти са изправени пред дилемата - от една страна е желанието им за най-добрата възможна професионална реализация, от друга - носталгията. Кое надделява? Кои фактори играят роля при избора на страната, в която студентите искат да работят? - Това искат да узнаят инициаторите на анкетата. Ето защо те предоставят на участниците в нея възможността да оценят важността на фактори като улеснения в ежедневието и стандарта на живот в дадената страна, политическата и икономическата ситуация или възможността за близост до семейството. Как ръководителят на проекта Кирил Радев сам би отговорил на въпроса за избора на страна, в която иска да се реализира в професионално отношение: "Аз може би по-скоро предпочитам на този етап да остана в Германия, защото считам, че тук човек може да събере повече професионален опит за по-кратко време. Но дългосрочната ми професионална реализация виждам определено в България, където бих могъл да приложа познанията и уменията, които натрупвам в първите години на моя професионален път."

Интерес към анкетата са проявили вече български фирми и германски фирми с представителства в България. Ето защо една от следващите стъпки на инициаторите на проекта е да осъществят контакт между българските студенти и абсолвенти в Германия и възможните работодатели в България. Според Кирил Радев все още има аспекти от професионалната сфера, които българските работодатели трябва да подобрят. Например, да поемат повече отговорност, да са по-коректни към служителите и не на последно място - работната култура, която в някои отношения се различава значително от тази, наложена в Германия. Как самият ръководител на проекта оценява условията за професионална реализация в България? Сигурен съм, че има български работодатели, които предлагат много добри професионални условия, сравними с тези в Германия. Но един основен проблем е, че те на първо време са относително малко. И като втори момент - за българските абсолвенти от Германия е трудно да разберат кои са тези работодатели, които предлагат квалифицираните позиции, които ние търсим. Това са пробелмите, пред които се изправя голяма част от българските абсолвенти", разказва Кирил Радев.

Досега в анкетата са се включили около 700 души, което представлява около 5 процента от всички български студенти и абсолвенти в Германия. Целта е в анкетата да участват общо 10 процента от целевата група. Така резултатите ще са представителни.

Deutsche Welle