10 Юни, 2008

В сеизмично активните райони на планетата, включително и в България, земетръсните катастрофи, са природни бедствия с най-висок риск. След 70-те години на миналия век, земетресенията са на първо място сред природните бедствия с около 35% щети и жертви, пред наводненията и тропическите циклони с по 20%. Годишният риск за жертви от земетресения се оценява на 2-3 души на един милион жители (10000-15000 годишно). За България рискът е малко по-нисък от средния световен. Едни от основните причини за увеличаването на трусовете по света, както и за огромните поражения според науката са големият ръст на населението в силно земетръсните райони, пренебрегването на превантивни мерки в строителството, както и непредсказуемостта на бедствието.

Най-силното документирано земетресение през XIX век, регистрирано на територията на България, е това от 18/30 септември 1858 г. в София. То е било с интензивност IX степен и магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер. Метеорологът Спас Вацов, който е станал свидетел на труса, разказва: „ В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва „окончание мира света". След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета... Но както на първите, така и на вторите, стените и кубетата се разпукали... Половин час на запад от града на полето, където никога не е имало вода, в тоз час се показа гореща вода... ... кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот. ... на джамията на „Башчешме" металният, конусообразен покрив на минарето, който от земетресението бе отхвърлен нагоре, като паднал надолу, забучил се с върха си във викалото на същото минаре...".
В началото на XX на територията на България се развихря истинска “буря” от разрушителни земетресения. Всичко започва още през 1901 г. със земетресение в района на Шабла с магнитуд от 7.2 по Рихтер. То е усетено на площ от 610 хил. кв. км. Следващият трус през 1904 г., регистриран в страната ни, се оказва и най-силен в историята на България с магнитуд от 7.8. Силно засегнати са Крупник, Брежане, Симитли, Кресна и много други селища. Площта, на която е усетено земетресението е оценена на около 1 400 000 km2. То е усетено дори в Будапеща, Унгария. И днес могат да се видят геоложките промени, в следствие на труса, в Кресненското дефиле. След само 7 години затишие, замята отново се разтриса. Този път в Горна Оряховица. Градът е разрушен до неузнаваемост.

Началото пък на “застраховка земетресение” се поставя с историческия трус през 1928 г. в района на Първомай, Чирпан и Пловдив. В резултат от него загиват 150 души, а около 1000 са ранени. 74 хил. сгради са напълно или частично разрушени. Последното подобно земетресение е станало през 1977 г. в района на Вранча, Румъния. То е усетено в страната ни, като в град Стражица хората все още помнят трагедията на 125-мата загинали съграждани. Редица постройки в града са напълно сринати. На територия на Балканите в Турция все още изпитват ужас при мисълта за 1999 г., когато трус с епицентър Измит и магнитуд 7.6 по Рихтер отне 17 200 жертви. Последното по-сериозно разлюляване на земята стана в съседна Гърция миналата седмица с магнитуд 6.5. Загиналите са 2-ма, а ранените 20. Трусът е бил усетен почти на цялата територия на полуостров Пелопонес, където ряботят много българи, в Западна Гърция до градовете Янина, Кардица и Атика. В северозападната част на Пелопонес беше обявено извънредно положение.

Според учените, единственото, което можем да направим, за да облекчим поне последствията от евентуални земетресения, е по-сериозни мерки в строителство и по-стабилни сгради. Всичко останало, поне засега е в Божиите ръце.