11 Юни, 2008

Мотивът на областния управител е, че решението е незаконосъобразно поради допуснати нарушения. По искане на губернатора протестиращите излъчиха компактна група от петима души, които да проведат разговор с него. За да отстояват правата на недоволните бяха избрани областният координатор на ВМРО Костадин Костадинов, Емил Радев от ГЕРБ, Игнат Раденков от Съюза на гражданските сдружения, отец Саркиз и представител на арменската общност. Разговорът бе поверителен, медиите бяха изорилани. След срещата Костадин Костадинов заяви, че областният управител не е могъл да обоснове решението си. По думите на Костадинов формални нарушения са допуснати и в други решения на ОбС, но те не са оспорени. Той бе категоричен, че ще организират по-мащабен протест и този път всички ще влязат в сградата на Областната управа. Адвокат Емил Радев от ГЕРБ, информира че правният отдел към Областната администрация, е подготвил заповедта за оспорването на база съкратения протокол от заседанието на местния парламент. 

Някогашният „морски вълк" Христо Контров стана областен управител от квотата на ДПС. Той е личен приятел и доверено лице на общинския председател на ДПС в морската столица Янко Станев.

Адмирал Христо Контров бе избран за общински съветник в предишния мандат на Общинския съвет - Варна от листата на СДС. Впоследствие, по средата на мандата, излезе от синята група и влезе в групата на "Коалиция за Варна", доминирана и председателствана от общинския шеф на ДПС в града Янко Станев.

Адмиралът бе повече от верен на ДПС в местния парламент.

Преди да се отдаде на синия и лилав политически цветове, офицерът от БМФ дълги години изповядва силна преданост към БКП и червения цвят. 

По-долу публикуваме текст, който взехме от news.bg. Читател е изразил свои мисли по повод действията на Контров.

„Както си лежах през уикенда преди 2-ри юни и прехвърлях стари вестници, погледът ми се закачи върху една прелюбопитна бележка на вестник 24 часа. В нея се разказва, че новият областен управител на Варна адмирал Христо Контров от квотата на ДПС вместо на манифестацията на варненските училища за 24-ти май е уважил възпоменателния митинг за двете жертви на възродителния процес в село Медковец. Помислих си, че има някаква грешка. Излиза, че вместо най-българския празник един държавен служител избира да уважи помена в Медковец. Това вече идва в повече.

Адмирале, Вашата съвест на български офицер, нищо ли не Ви говори? Кой ще почете милионите български жертви от борбата за етническо оцеляване на размирния Балкански полуостров?

Спомня ли си някой вече за жертвите след погубването на Първото Българско царство?

А за тези - след унищожаването на Второто българско царство от османците?

Напоследък много се говори за геноцида от страна на Османската империя над арменския народ в началото на миналия век.

А защо никой не говори за геноцида над българския народ от края на 14-ти век, та чак до края на Балканската война в началото на 20-ти век?

Светът все повече признава, че за кратко време са унищожени няколко милиона арменци. Но само ние си знаем, че за 5-6 века са загинали неизвестно колко милиона българи.

Унищожена е и възможността България да бъде реален фактор в Европа, като Средновековната българска империя приема участта да бъде второразрядна държава, крепяща се понякога на ръба на оцеляването.

Пак си лежа и си казвам: Господи, след като нашите воини почитат първо паметта на чуждите жертви - лека им пръст - а не духовния триумф на българите, какъвто е празникът на 24-ти май - какво ни остава?

Може би само да попитаме: „Дали се е слънце не вдигнало или са се две нощи смесили..."(неточен цитат)

Ние бихме допълнили: Не един и двама български политици от най-висок ранг се извиниха, у нас и в Анкара, за възродителния процес. Така може би е редно. Нито един турси политик обаче не отрони и дума за 500-годишното османско „присъствие" по българските земи. На българите постоянно се вменява вина за действия на политическия елит - преди и сега. Турците, българите, арменците, гагаузите, циганите, евреите и др. обаче знаят, че управниците изповядват религията на своите партии и личните си сметки. Това често вгорчава живота на всички обикновени хора, независимо от етноса и религията им. Затова обикновените турци могат да се разграничат от агите в полтиката и да почетат паметта на загиналите арменци, ако искат и другите да уважават техните страдания.