21 Юни, 2008

Само най-добрите пианисти могат да кажат: "свиря "Полетът на бръмбара". Произведението и днес е еталон и мярка за нивото на един инструменталист.

Точно преди 100 години, на днешната дата световната музикална класика губи един от най-големите руски композитори Николай Римски-Корсаков.

Геният се ражда в малкия град Тихвин, Новгородска губерния, през 1844 г., в семейството на бивш губернатор. От малък Корсаков се захваща с пианото, но в никакъв случай не е искал да става музикант или композитор. Едва 12-годишен семейството му го изпраща в Петербургския морски корпус, където Николай е амбициран да стане морски офицер. Но в Петербург той има възможност да посещава опери, камерни концерти и балети, което разпалва музикалното му влечение. Така на 15 години започва да посещава системни занятия по музика. След близо 3 години, вече пълнолетен, Римски-Корсаков заминава на първото си плаване с кораба “Елмаз”. По време на плаването обаче сантименталният младеж става свидетел на някои офицерски жестокости. Особено противни му стават онези офицери, които са привърженици на крепостното право. Затова Корсаков се сближава с група моряци, привърженици на Чернишевски и Добролюбов. Техните идеи силно оказват влияние в неговото развитие, а той им остава верен до края на своя живот.

Композиторската кариера на Римски-Корсаков започва през 1865 г., когато е представена неговата "Първа сомфония". След като Чайковски я чува, прави въодушевено изказване за младия талант, като казва: “това е един забележителен млдеж с голямо бъдеще”. По щастливо стечение на обстоятелствата пък Николай Римски-Корсаков се жени именно за племенницата на Чайковски – Надежда Пурголд, с която имат 3 деца.

В оперите си Корсаков използва мотиви от народното руско творчество, като в тях силно залага идеите си за падане на самодържавието. Това естествено предизвиква незабавната реакция на император Николай II и той дори лично забранява да се изпълняват някои от оперите на Корсаков. Напук на тази цензура, Римски-Корсаков застава с твърда гражданска позиция зад Първата руска революция през 1905 г., която цели детронирането на императора. След потушаването й през 1907 г. композиторът пише операта си “Златно петле”, в която главен герой е цар Дадон – безкрайно глупав и себелюбив. В него композиторът обобщава образа на императорския двор. Макар и с променено либрето, московският генерал-губернатор и лично Николай II я забраняват. Според някои съвременници на Корсаков именно това предизвиква тежкото сърдечно заболяване(стенокардия) на композитора и води до неговата смърт на 21 юни, 1908 г.

Въпреки десетките симфонични произведения на Николай Римски-Корсаков, най-известно сред широката публика остава интермецото “Полетът на бръмбара”, част от операта “Приказка за цар Салтан” по Пушкин (композирана по случай 100-годишнината от рождението на писателя през 1900 г.). “Полетът” е написан за симфоничен оркестър, но години след това гениалният пианист и композитор Сергей Рахманинов прави аранжимент за пиано. Клавирният вариант на творбата е сред най-трудните произведения за един пианист заради бързото му темпо и хроматизмът, който мелодията следва. Вижте как хърватският пианист Максим Мървица “излита” заедно с бръмбара.

Васил Василев

{YouTubeVideo id=h6A-JYbu1Os}