1 Юли, 2008

Ана Кочева

Някой беше казал, че протестите били нещо добро, тренирали правителството, а и обществото. Вероятно това е така в "белите" държави. У нас обаче има една азбучна поговорка, която обяснява много неща: „Кучетата си лаят, керванът си върви”. Не че нашенецът не протестира, напротив прави го постоянно, дори повече отколкото е необходимо обективно. Странна птица е българинът, беше казал един германски инвеститор - вечно мърмори и се оплаква. Може би наистина дребните, но безкончени недоволства отнемат енергията за голям, истински и оправдан протест. Не че поводи за това липсват! Може би дебелокожието ни е забележително, а и исторически обусловено...Факт е, че в нашата държава се протестира много, често, но някак си тихичко, нечуваемо, незабележимо, индивидуално. И причините вероятно са тъкмо в народопсихологията, колкото и банално да е това обяснение.

Да се върнем към съвсем близката 2007 г. – помните ли 9 февруари, когато жълтите павета в София пожълтяха от таксита, или пък 12-и, когато проектозаконът за амнистията разбунтува Софийския и Пазарджишкия затвор. На 14-и пък хора въстанаха срещу акциза върху домашната ракия. На 15-и – скочиха пенсионери и лекари. В такава хронология и погледнато назад, изглежда като протестите да са били мащабни, сериозни, разклатили правителството и удовлетворили исканията. Всъщност си бяха буря в чаша вода: През 2007 г пенсионерите наистина протестираха – при това всеки четвъртък от 11 часа месеци наред. Само че колцина бяха? Едни и същи лица, рехави редици. Към тях по едно време се присъединиха и протестиращи, които настояваха за отмяна на акциза на ракията. Общо един файтон хора...  

По-късно и лекарите в цялата страна започнаха протести срещу здравната политика на правителството. Едночасови! После щяха да обсъждат евентуални стачни действия. Синдикатите в здравеопазването обаче вместо да подпрат своите, се обявиха срещу протестите. Така протестът постепенно стихна след немного ясни преговори, независмо от невероятната сила, с която точно това съсловие може да въздейства върху обществото и държавата и ако е единно и настойчиво в исканията си, бързо да ги постигне. Само че у нас, ако един бранш запротестира, моментално го противопоставят на другите, за да се раздели обществената подкрепа и бързо-бързо да се сломи протестът, ако може още в зародиш. Изпитана максима е древната „Разделяй и владей!” Макар че в интерес на истината има групи, чиито протести не са така лесно преодолими. Да си спомним взривоопасното натрупване на обществено недоволство по време на протеста на столичните шофьори на таксита, когато в резултат на криминално престъпление загина техен колега. Двумилионна София осъмна с блокиран от жълтите автомобили център, с което и без това трудно управляемата транспортна ситуация на града се забатачи съвсем. Цяло денонощие стотици хиляди граждани на практика станаха заложници на разгневена група шофьори, които вкараха в употреба традиционните си оръжия - автомобили и служебни радиостанции. Но както обикновено се случва при техните протести - успяха.

За разлика от често, но малобройно протестиращите наши еколози и природозащитници, например. Техните гръмки лозунги „НЯМА ДА МЪЛЧИМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА!” в подкрепа на Странджа, Рила, Пирин, Черноморието... не намират широка обществена подкрепа. Очевидно българинът не си дава ясна сметка какво го очаква като бомба със закъснител заради главоломното съсипване на българската природа. Още една национална черта – втренчен в пъпа си, нашего брата мисли само за днешния ден (малко на принципа на отчаяния женски призив „Мъж искам, сега го искам!”) и въобще не се интересува какво ще се случи с малкия ни свят наоколо след 20-тина година, които ще се изтъркалят за нула време, но нещата ще са непоправими и необратими. 

Но да се върнем към протестите и начините, по които все пак се изразява недоволство у нас. Малцина забелязаха как преди време едва 70 рокери се събраха на мирен протест в столицата. Те изразиха недоволството си от 25-процентното увеличение на данъка за моторните превозни средства, заложено в годишния проектобюджет на Столичната община. Не че са единствените засегнати, но пък неподкрепени извисиха глас.  

Адмирации заслужава скорошното поведение на бургазлии обаче. Тяхното народно недоволство преди няма и месец от уста на уста изригна в протести в защита на граничния полицай Михаил Цонков. При изпълнение на служебните си задължения, бургаският граничар простреля смъртоносно турски рибар-бракониер. Инцидентът стана в средата на април. Сержант Цонков заедно с още един граничар се опитали да арестуват екипажа на турска риболовна гемия, която многократно е навлизала в български териториални води и нарушавала забраната за улов на калкан. Спазвали са законите в крайна сметка, твърдяха бургазлии и искаха справедливост. Това наистина беше граждански протест!

Безспорно най-голямото сред всички български недоволства напоследък се отприщи по време на есенната учителска стачка. За пръв път миналата есен безпрецедентно училищата и детските градини затвориха врати посред учебната година за повече от месец.(Е, в духа на българската традиция – не абсолютно всички, но все пак повечето и то в цялата страна). Стачката започна с огромна обществена подкрепа, която с времето прогресивно спадаше, докато накрая започнаха и обичайните синдикални спорове и недоразумения. Правителството се отнесе с подобаващото си високомерие към оправданите учителски искания, след това се престори, че приема „разумните”, докато накрая се оказа, че учителите са били качени на шейната, така че сега някои дори получават и по-малко пари.

Другояче протестират българите, когато са в чужбина. Дали защото осъзнават по-ясно правата си в страните, в които правилата се спазват, а законите действат, но факт е например, че близо три години българите по света протестираха срещу Закона за здравното осигуряване, който ги направи длъжници в България. Приет през 1998 г, законът вмени на всички български граждани задължение да внасят здравноосигурителни вноски, независимо дали живеят в България или в чужбина. Протестите бяха навсякъде из Европа, разбира се и в Брюксел, съпътстваха изборите за евродепутати и твърдо отстояваха правата на хора, които очевидно са се научили какво трябва да получават срещу това, че са коректни данъкоплатци. Оказва се, че не само българите в Западна Европа са се научили да издигат граждански глас. Едва ли мнозина помнят, че през 2001 г. например хиляди украински българи протестираха срещу отнемането на културния им център. Те направо превзеха централната улица в Одеса - проспект Шевченко, за да изразят своята позиция в защита на Всеукраинския център за българската култура и недоволство от действията на ръководството на Одеския областен съвет. Неслучайно се говори, че по-големи патриоти от нашенците в старата ни диаспора няма. Звучи абсурдно да си родолюбец, когато си далеч от родината, но изглежда е факт.  

Съвсем различни са протестите и гражданските недоволства в Европа: и като организация, и като обществена подкрепа, и като постигнат ефект. Пресен пример: Хиляди шофьори на камиони в Испания обявиха безсрочна стачка в знак на протест срещу рекордно високите цени на петрола, които скочиха с над 20% за по-малко от година. Към испанските демонстранти се присъединиха и техни колеги в съседна Португалия, както и във Франция, чиято граница с Испания на много места беше блокирана от камиони. В самата Испания протестиращите шофьори разположиха камионите си по редица магистрали и около важни складове и центрове за доставка на стоки, а други нарочно забавяха движението около граничните пунктове на испанско-френската граница, подпомагани от френските си колеги. Около 200 камиона препречиха и пътищата край френския град Бордо. В Португалия пък протестиращите заплашиха да блокират движението по редица основни пътища, водещи към курорти в южната част на страната. Стачкуващите испанци призоваха властите да въведат минимална такса за превоз, която да попречи на големите фирми да изместват по-малките от пазара, както и да компенсира част от загубите на шофьорите от скока на цените на петрола. Премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро предложи различни държавни кредити и други помощни мерки. Във Франция пък протестиращите профсъюзи поискаха от правителството да позволи на шофьорите да купуват дизел, освободен от акцизи, на специална цена от 0.98 евро за литър. 

Как изглежда на този фон нашият протест-лилипут срещу цените на горивата пред "Александър Невски". Агенциите ни съобщиха, че на площада пред храм-паметника около двеста собственици на автомобили протестирали срещу високите цени на горивата. С натиснати клаксони и залепени по колите лозунги те настоявали държавата да предприеме мерки за нормализиране на пазара на горива. После послушно се разотишли. Страхотен натиск, нали? 

Впрочем анализатори твърдят, че социалните протести в Европа все по-чести и на Стария континент се засилва съпротивата срещу неолибералната политика и се демонстрира желанието на европейците за социална справедливост. Но когато в Европа протестират, го правят така че исканията да „втресат” управляващите. През 2003 г. например след стачките и протестите от пролетта във Франция и Австрия, последва 300 хилядната демонстрация в Рим в началото на октомври. На 1-ви ноември пък в Берлин демонстрираха над 100 000 души срещу предвидените тогава от правителството на Герхард Шрьодер реформи, които орязваха на жизнения стандарт на германския гражданин.

А през 2006 г. пък стотици голи испанци участваха в протеста срещу използването на коли. Нетрадиционна форма, но пък се чу и най-вече забеляза. Протестиращите настояваха хората да се придвижват с екологичносъобразни превозни средства. Протестът се изразяваше в каране на колело без дрехи и бе изключително масов. Инициативата бе подета и в Германия, та дори и в Южна Америка.  

Добре знаят как да протестират и в съседна Гърция. Там преди по-малко от месец обявиха бойкот на скъпотията. Гърция била най-скъпата страна в сравнение с останалите от ЕС, според Атинската търговско-промишлена палата. Моментално Организацията на потребителите в Гърция прикани гражданите да участват в бойкот, по време на който да не пазаруват прясно мляко на цени над едно евро за литър в знак на протест срещу картелното раздуване на цените от производителите в страната. (През май тази година и в Германия хиляди млекопроизводители стачкуваха. В Холандия селските стопани поливаха полетата с мляко, в Австрия настояха доставките да бъдат намалени с 50%.) В Гърция започнаха дори обири на супермаркети като форма на протест срещу скъпотията. Извършителите, които според полицията били лявоекстремисти, започнали да раздават задигнатите стоки на намиращите се на близкия пазар хора. Впрочем и по-рано Гърция беше блокирана, само че от протести срещу пенсионната реформа. Тогава към стачкуващите се присъединиха и гръцките журналисти, вестниците не излизаха, а солидарността беше повсеместна.

Французите също са безкомпромисни, щом нагазят правата им. Най-малко 20 хил. души излязоха по улиците на Париж през април 2008 г, за да протестират срещу плановете на президента Никола Саркози да извърши съкращения и преобразувания в образованието. Това беше третата стачка в публичния сектор, откакто Саркози встъпи в длъжност преди година с обещания за реформи, които да оживят икономиката. Преди повече от месец близо две седмици протести организираха и френските рибари. В района на Марсилия те блокираха достъпа до петролни предприятия и се наложи намесата на полицията, за да се освободи пътят. В различни части на Франция рибари издигнаха барикади по пътищата, обърнаха камиони с риба и организираха различни прояви на недоволство в супермаркети.

Примерите могат да се увеличават лавинообразно. От изброяването обаче няма смисъл. Повече от очевидни са „10-те разлики” в протестите у нас и по света. Няма нужда от силно втренчване, за да бъдат открити. Всичко се корени в степента на развитие на гражданското общество; у нас то недорасло, не е формирало колективно съзнание и солидарност, не се е научило да отстояво твърдо правата си и да не се противопоставя съсловно. Все още българинът не е отвикнал да решава проблемите си само за днес и на парче, да действа в екип. Затова не може, а и не иска да се противопостави убедително на правителството, дори когато трябва да защити най-важните си, направо екзистенциални права.

Така че, честити ни нови първоюлски тарифи на ток, парно, вода, транспорт. Последните две - засега в София, пък по-натам и в други градове...Бензинът скоро няма да поевтинее, напротив. Потребителската кошничка ще продължи да се опразва, а пък ние ще продължаваме да гледаме по телевизията как в Европа стотици хиляди излизат на протест...