24 Юли, 2008

-   Г-н Мутафчийски, как българският частен бизнес разчита посланията на Брюксел от доклада на ЕК?
-      Мога да говоря само от свое име. Всеки може да чете, надявам се, поне медиите за това какво се случва. Има и такива, които четат по-малко, защото са заети с важни държавни дела. Точно за тях бие камбаната в този толкова чакан доклад.

-   Чакан?

- От месеци насам друго не слушам, освен какво ще пише в доклада, какво няма да пише, какво ще означава това, как ще се отрази на управляващите, на народа. Очакване, изпълнено с приказване. В тази посока се изхаби енергия, колкото произвежда АЕЦ „Козлодуй", ако не и повече. Ефектът обаче е съмнителен: много шум и много кокетничене пред камерите. Всъщност май нещо не съм разбрал, да не би да има изненадани от доклада? За бизнеса въобще щеше да е много по-добре, ако политиците се потяха повече над правилата и законите, отколкото в студиата. Както се казва да претворим в живота повелите на Брюксел. Шаблон, но верен и полезен. Тодор Живков казваше „дела, дела и пак дела". Минаха двайсетина години и забравихме поучителните му слова. Защото не четем собствената си история. А във властта днес има немалко хора, които са писали този девиз и са го проповядвали. Сега Брюксел ни казва точно същото. Спират ни и доста пари, за да разберем, че никой не се шегува.

- Да се върнем на местния бизнес...

- Вижте, нещата са изяснени по света много отдавна. За бизнес са нужни ясни правила и тяхното спазване.  Както и сигурност. Това ми казват италианските партньори, с които работя. Също и американци с влияние в бизнеса и политическите среди на САЩ. Казват го и гърци, с които се срещам. Нужно ли е те да ни го казват? Нима нашите управляващи, от която и да са политическа сила, не са учили в колежа, в селското училище или университета в Москва и Лондон тези неща? Проблемът обаче е в реализацията, защото животът е по-различен от университетската зала и партийния пленум. В България работят немалко чужди инвеститори. Те правят бизнес, не са дошли от сантименти към седемте рилски езера или Рилския манастир. Искат да печелят. Но за това трябва да има условия. Тези условия са задължение на управляващите, на парламента, на държавния глава, който гледа отгоре как се развиват или не се развиват процесите. Има и служби, които ги информират, правят анализи или поне би трябвало да правят, а те на тази основа да взимат решения. Обидно е да ни казват това отвън. Като си прави оглушки, политическата класа обижда и собствения си народ.

- Проф. Димитър Иванов, който бе икономически съветник на президента Георги Първанов, остро нападна премиера Сергей Станишев като основен виновник за критиките на Брюксел. В същото време защити президента, който някои кръгове „опитват да въвлекат" в скандали. Съгласен ли сте с неговото определение, че ни управляват по „политико-партизански" начин?

- По какво е професор Димитър Иванов? Не съм чул, за което се извинявам, кога и по какво е станал професор, но му честитя. Доколкото знам, той живее в Лондон, а оттам нещата очевидно изглеждат по друг начин. Чувал съм, че Лондон е привлекателно място, най-вече за бизнес. Косьо Самоковеца също го беше оценил и си беше направил офиси там, доколкото си спомням. Там е и синът на Симеон Сакскобургготски - Кирил, там е и Спас Русев, който тук мнозина помнят отдавна, но в друга роля. Човек обаче се развива...В живота имам предвид, в Лондон също... Не оспорвам правото на всеки да има свое мнение. Не бих защитавал правителството и Станишев. Премиерът има големи отговорности и ги носи - колкото може и колкото му позволяват. Но мнения, като това на Димитър Иванов, ми звучат леко причудливо. Макар че нещата се изясниха, когато заговори, че експертен кабинет може да оправи нещата. Все някой би трябвало да се заеме с тази историческа задача, ако се стигне дотам, разбира се. Нещо като симбиоза между сънища и амбиции.

- Но критиките от ЕК са факт. За тях какво ще кажете?

- Ще кажа, че са строги, но справедливи. Още Сократ, Платон и Аристотел говорят за справедливостта като естествена заложба на човека. Българите не сме лишени от това чувство, нещо повече, понеже често сме лишени от справедливост, я желаем двойно по-силно от други народи. Има обаче немалко случаи, в които Брюксел и София тълкуват по различен начин едни и същи понятия. За ефективността на съдебната система, например. От Брюксел говорят за липса на резултати и осъдителни присъди. Тук обаче това се представя като срокове за разследване, проверка на факти, връщане от съда за ново изясняване. Времето минава, там чакат резултати, а ние ги уверяваме, че се работи по случая. Бизнесът е пряко засегнат от подобно разминаване. Ще ви дам пример. Назначен синдик в една от нашите фирми в Трявна, извършва очевидни нарушения, позволява си действия, които обслужват личен или чужд интерес и не са в интерес на предприятието. Това е нашето мнение. В действията си този човек получава подкрепа от габровска съдийка. Подобна схема те са изпробвали и в други случаи, преди нас. Опитваме се да защитим правата си като сезираме инстанциите, които отговарят за контрола на подобен процес. Нещата обаче стават много бавно, протакат се, през което време ние понасяме очевидни загуби.  

Това е частен случай, но колко хора са омотани в тези процедури и не виждат края. Да вземем туризма. Уж е приоритетен отрасъл, но все още липсват ясни правила, решаването на спорове и отделни казуси продължава с месеци и години. Защото законодателството не е изчистено, не е конкретизирано и тълкуванията отварят различни вратички. Например сигурността на туристите, наши и чужди. Миналата година стана инцидент в заведение в Несебър. Загина чужденец. Тази година броя на скандинавските туристи е по-малък. Това е следствие не толкова от инцидента, а от недобре свършена работа след това. Изчезнали записи от видеокамера, отговорността се размива, виновни няма, няма и наказани. Ние сме свикнали. Но това смущава скандинавците и те не идват. Губим ние, губи и държавата. Пиянски свади стават навсякъде по света, но виновните си получават заслуженото в законовия срок и обикновено наказанията са справедливи.  Защото има върховенство на закона. Тук все още няма, реално няма. Има декларации.

- Какво пречи на нашата държава да организира този процес, да го контролира и ако някой се опитва да спъва съдопроизводството - да го отстранява и наказва?

- Много са причините. Те са заложени дори в българския характер. Ние не отстояваме правата си, не търсим докрай справедливостта. Това не е просто фраза. Чехите не търпят да им се качват на главата и имат своята 1968 година. Но те са изразявали мнението си много пъти преди и след това. Масово, по различни поводи. Такива са французите, италианците, германците, гърците. Тук дори когато се случват очевидно несправедливи неща, липсва реакция на обществото. Към това прибавете и липсата на реакция в редица медии. Управляващите свикват с този комфорт. Те заживяват с мисълта, че каквото и да направят, нищо няма да ги застраши. Не говоря само за масови протести, улични битки, квартални войни. Говоря за обществен вот на доверие, който трябва да се упражнява всеки ден и хората във властта да треперят за столовете си, да искат да се изявят, да покажат качества, да докажат, че заслужават поста, който заемат.

- Да се върнем на доклада...

- Той е факт. Посланията са ясни: не сме били за приемане, но са ни приели, като са мислили, че ще се развиваме според очакванията. Това обаче не става и европейците се дразнят. Ние обаче се опитваме да ги успокоим с големи обещания, с програми за намерения. Това да не са ти българските избиратели...

- В неотдавнашен доклад на ОЛАФ стана дума за връзки на наши политици с бизнесмени, за които има съмнения за престъпени правила. Замесено бе и името на президента Първанов. Той призова ДАНС да провери написаното от ОЛАФ. Какво означава това?

- Не е моя работа да коментирам действия на държавния глава, но като избирател и обикновен гражданин смятам, че ОЛАФ са сериозна служба. В Брюксел съм се срещал и разговарял с различни хора, от различни рангове - не съм забелязъл от критиките им да наднича дискриминация. Напоследък някои наши управници се опитват да се избелват като Майкъл Джексън, без обаче да са имали черна кожа. Очевидно обаче имат какво да избелват. Няма да се учудя, ако стигнат дотам да забранят Марк Твен и „Десет малки негърчета" на Агата Кристи. Като елемент от избелването. Само че от нас се очаква откритост, вместо да си коригираме носа. Финансов отчет в сайтовете на министерствата и агенции за всеки похарчен лев на данъкоплатеца. Открити тръжни процедури и конкурси с обявени в интернет или други медии победители. Не е много сложно, ако искаш да го направиш.

- Спират ни все пак десетки милиони по различни програми, а все още виновни не са посочени. Как да повярват хората, че нещо се прави?

- А хората от кого потърсиха сметка? Поискаха ли отговор на въпросите, които Брюксел задава с остър тон? У нас недоволството си изразяват спонтанно и масово единствено таксиджиите, защото се свързват по радотелефона и са мобилни. А останалите? У нас политиците дават много лесно неизпълними обещания. Те знаят, че никой няма да ги санкционира. Кой после им търси сметка, защо не ги изпълняват?

- В България вече има много богати хора, говори се за олигарси, за сливане на бизнес и политика. Вие принадлежите ли към такива кръгове?

- Марк Твен е казал: „Слуховете за мойта смърт са силно преувеличени". Такива са и тези за голямото богатство на някои българи. Някои дори си плащат, за да влязат в класациите за най-богати. Освен избиване на комплекси, това издава и пропуски в образованието и възпитанието. По яхти и острови обикновено виждаме световни звезди от шоубизнеса. Не си спомням собственици на заводи, търговски вериги, производители на стругове и притежатели на дървообработващи предприятия да са нон стоп по светски партита, да участват в телевизионни шоута със съмнителна благотворителна маска, да пият и танцуват за радост на полегналата пред телевизорите публика. Предполага се, че тези хора са заети да си вършат работата. Тук хора с тежки кредити биват обявявани за олигарси, а те се кефят и си мислят, че това е страхотно. Всяко политическо покровителстване на бизнеса е до време, а политическата целувка може да бъде не само любовна. Колко много работа има за PR агенциите само... Да участваш в групов портрет с властта, не е като груповия секс - само удоволствия. Опасностите са големи и оказват неблагоприятен ефект не само върху останалия бизнес, но и върху цялото общество. Освен това са и лош пример за децата. Фаворизирането на един или друг носи рискове и за покровителите. Печалбите не са постоянна величина, а за осигуряването им са нужни освен други качества, още образование, опит, дори талант. Някои наричат Рокфелер Моцарт във финансовата сфера. Нека сме по-скромни, но виждате ли някъде нашият финансов Минчо Минчев, Панчо Владигеров? А кой е строителният Борис Христов? Имаме ли в търговията Христо Стоичков или Стефка Костадинова?  Това не го пише черно на бяло в доклада от Брюксел, но го пише между редовете. Не виждам и българския де Гол сред политиците, нито Маргарет Тачър. Да имитираш поведение, не означава можене. Затова и няма у нас путинизация, а имитация, въжделения.  

- Не отговорихте за персоналната вина на политиците, на министрите. Докладът ще се забрави след седмица, цели институции ще излязат в отпуск от 1 август, а след половин година ще чакаме следващия доклад...

- Ако някой въобще понесе някаква персонална вина, то ще е ако му бъде поискана. Българските политици сами не правят такава крачка, не им идва отвътре. Ако бизнесът ти не върви, липсват печалби, не плащаш заплати и не можеш да си обслужваш кредитите - фалираш, може да влезеш и в затвора. Провалилите се политици ги очакват реанимационни избори, нови постове - министерски, например. Защо да поемат вина и да хвърлят оставки. Те се чувстват призвани за исторически дела, защото отново и отново им даваме вота си. Време е да се зададе въпроса: те ли са много умни и хитри или избирателят е много глупав и търпелив. Вижте, ще дам един малко странен пример. През май на Солженицин е присъдена Ботевска награда за литература. Няма как да не е заслужена, но смущава нещо друго - председател на журито е американски професор. Той ли трябваше да дойде, за да оцени Солженицин?  От друга страна, какви са заслугите на Солженицин за българската литература, към България. Сигурно ги има, но нека се кажат. Да, книгите му са прекрасни, но прекрасни автори са и много други. Не знаем критериите. Както не ги знаем и за успешния български политик. Знаем със сигурност, че някои от тях са засегнати от болестното състояние раздвоение на личността. Те обаче не страдат от това, а напротив. Денем се изживяват като държавници, водят делегации, говорят високопарно, пишат историята. Сред приятели се отдават  на пороците си. В семейството си са морални стожери, прекрасни родители. Сред природата, или в родната къща, останали за кратко насаме - се опияняват от собственото си величие и значимост. Тези хора си вярват, а ние им помагаме. В САЩ са известни примери, когато в един човек са „обитавали" до 24 личности, извършвали са дори престъпления. Но не са ги вкарали в затвора, а в специализирана клиника...

- Да не намеквате...

- Не е нужно да намеквам, то се вижда.

- Прави ли са все пак от ОЛАФ, като казват, че има връзка между политиците и бизнеса?

- Сигурно имат основания да го кажат. В Брюксел се знае много повече, отколкото някои тук допускат.

- Но България е била могъща държава, а сега е последна във всичко?

- Била е, но сега не е. Имала е и добри управници. Но една държава освен могъща може да бъде също и умна, без да е голяма и забележима отдалеч.

- Имат ли бъдеще бизнес партии, каквито напоследък се коментират?

- Зависи от много неща. Всичко е възможно по принцип. Зависи кой го прави и как. Хората разпознават имитацията и разчитат скритите намерения, ако има такива.

Въпросите зададе Елеонора Димитрова