Даниела Горчева е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1990 г. живее в Холандия. Издател и редактор е на "Диалог" - списание за политика, култура, история, замислено като мост между две култури. Списанието е ориентирано най-вече към българите в Холандия и Белгия, но се получава и от българи в почти всички европейски страни, но още и в САЩ, Канада, Австралия, Япония.

интервю на Ана Кочева

- Тази година ти се върна в България по едно и също време с доклада на ЕК. Ти дойде и той дойде...

- Заедно си дойдохме, да, но и в двете неща нямаше изненади. Тук в България всички си знаем, че докладът е съвсем обективен и дори е много дипломатичен. Песента, че всичко е добре, пък ни дърпат ушите, не знам пред кого я пеем, при положение, че е видно, че в тази шизофрения не може да се живее. Не може хем да си знаем, че нещата са зле, хем пък да очакваме да ни хвалят. А причините за тази ситуация са много.

- Формулирай ги накратко.  

- Първата е, че промените ни хванаха неподготвени. След 50 г. съветска окупация нямахме нито съпротива срещу режима, нито опит, нито знаехме откъде да започнем демократичните промени. Тук и до ден днешен не е извършена лустрация, не беше разкрит архивът на ДС, не се разбра какво зло е извършила комунистическата власт над душите ни. А когато архивът стане действително достъпен (и не само досиетата, а нормативната база, инструкциите на ДС, заповедите, указанията), тогава ще се види и полуграмотността на всичките тия велики емилбоевци, и скудоумието им, защото това са хора без качества, келеперджии, развили ненормално огромен апарат, следял безвредни, не само невинни хора. Защото в България нямаше опозиция, а се следеше кой какво е казал или какъв виц е разказал. Тоталитарната власт разви най – отвратителните качества у българина - тарикатлъка, конформизма. Ние много бързо и с лекота се отказахме от свободата и комай тя никога не ни е била мила. Дори и днес, иначе няма как да си обясним защо насред центъра на София продължава да стърчи паметника на армията – окупатор. А ако се анализира архива на ДС, ще се разбере защо продължаваме да сме в ръцете на една квадратна, просташка, мутренска власт, власт без качества освен сервилност пред Москва и умение да се развива в обществото параноичен страх. След промените тези хора все пак успяха да префигурират нещата, но не защото са много умни и кадърни, а защото след половин век липса на всякаква демократична култура обществото ни се беше оплело като пиле в кълчища. Междувременно се постигна доста, но хората продължават да живеят зле, защото просперитетът и стандартът са свързани и с морал, колкото и да не го вярват мнозина. Ако непрекъснато всички се правим на тарикати, естествено че сами си режем клона, на който седим. Пък ние продължаваме да се правим на тарикати, защото така сме свикнали, а и защото нещата продължават да са непрозрачни.

- Ние всички добре знаем как изглежда България отвътре, но как изглежда отвън?  

- Парадоксално звучи, но отвън изглежда дори по-добре. Отвън трудно могат да проумеят това, което на нас ни изглежда „нормално”. Преди време ми се обади една журналистка от най-авторитетния холандски вестник Волкскрант за интервю по повод скандалите с бившия МВР министър Р. Петков. Помоли ме да й обясня какво става, а аз казвам: „Добре, представете си – службата за борба с организираната престъпност следи със СРС хора от подземния свят. Става ясно, че две враждуващи групировки ще се срещнат, за да изгладят противоречията си и на срещата ще присъства посредник. Не е установено само кой е посредникът. Заемат позиции и чакат. В уречения час пристигат два джипа, от единия слиза ... министърът на вътрешните работи.” Тук журналистката хлъцна. Аз уточнявам, че това не е сценарий за холивудски филм, а откъс от стенограма и че събитието се е случило през декември 2006.. Журналистката хлъцна повторно: „И той продължава да е министър?!?” Годината е 2008. „Да!”, отговарям, - и нямаше да си подаде оставка, ако не беше натискът от ЕС. Сега е народен представител и нито ще бъде арестуван и разследван, нито ще напусне политиката, поне засега. Това са необясними неща, като по Кафка. 

- Как се процедира в Холандия, ако там се случи нещо подобно?

- В Холандия точно такова нещо не мога да си представя, че ще се случи, но при много по-малки прегрешения (например, ако се установи, че някой е излъгал от парламентарната трибуна), се подава оставка.

- А защо според теб толкова трудно и драматично в България се подават оставки?

- Поради гьонсуратлък и защото няма натиск от обществото. Не е луд, който яде баницата, а който му я дава. Но има нещо много важно. Българинът е човек, който не може лесно да бъде ангажиран с обществена кауза, той се интересува само от онова, което лично го засяга и тогава е готов да ореве орталъка. Но, ако трябва да се протестира в името на кауза, всеки казва: „Какво ме интересува мен?” Не може да се разсъждава така. Днес може да е потърпевш някой, който ти е непознат, но утре може да си ти или детето ти. Българинът е лишен и от стратегическо мислене, и от въображение. За да има справедливост, трябва да има солидарност, трябва да се бориш за правата на другите, защото правата на другите са гаранция за собствените ти права.  

- За това спор няма, но този процес се култивира доста дълго.

- Дълго е, да, но и медиите в това отношение носят вина, защото вече 18 години не съдействат за него. Това, редом с необходимостта от коректна информация, е една от основните им задачи. Те трябва да просвещават това общество, а не го вършат, понякога и от чисто егоистични подбуди, заради дребни тарикатски сметки, а накрая на всички ни пати главата. Хората просто трябва да разберат, че ние живеем в един много малък свят, в който всичко е взаимно свързано. Защо ЕС се възмущава от нашата престъпност? Защото тя засяга и тях директно. Всеки човек живее в някаква среда, тя му въздейства, но и той на нея. Така че трябва да се знае, че каквото и да направиш, то ти се връща като бумеранг. Ако е зло, то се движи като заредено оръжие и рано или късно ще гръмне. Пошлостта и глупостта са много голямо зло. Те водят и до нарушаването на правилата. Случвало ми се и в Холандия да виждам чужденци, които трудно се научават да спазват правилата, те ги нарушават по инерция, понеже не вярват в разумността на правилата в собствената си държава и сега, когато живеят в нормална държава, продължават да живеят „наопаки”.

- Аз обаче имам впечатлението, че българинът, попадайки в нормална държава, много бързо се приучава към установените там ред и правила.  

- Зависи от българина. Тези от сънародниците ни, които са интелигентни и наблюдателни, бързо се нормализират. И като се върнат тук започват да се дразнят от хаоса, от безредието, от липсата на смисъл, от мърлявщината, от непрофесионализма. Прост пример: отиваш с приятели на ресторант, всички си поръчват салати, основни ястия. И се почва – носят първо на единия предястие, другият чака, не му носят нищо, после му донасят основното, пък накрая за десерт – предястието. ..Това се случва непрекъснато. И няма обяснение как за толкова време не се научиха, че първо се носи предястието, и то на всички едновременно, а не един да гледа жално-милно, докато другите ядат. Вчера ми се случи абсолютно същото, готвачът първо решил да направи манджата, пък салата за десерт ... Това е положението.

- Хайде от дребните на пръв поглед, но много важни примери, да минем към още по-едрите, свързани с диспропорциите между „тук” и „отвъд”, като засегнем една тема, особено важна за българина – тази за образованието на децата. Не питам случайно, а защото знам, че холандският пример в това отношение е много различен, но и показателен същевременно.

- Тази диспропорция е трагична. Защото май тук още не се разбира, че образованието е бъдещето на една нация. Ако децата получат добро образование, т.е. конкурентно, те един ден ще имат добри професии, ще печелят добре и ще са полезни на обществото, ще работят за него, а няма да му висят като воденичен камък на шията. Това се получава с качествено образование. А в България, доколкото може да се вярва на статистиката, чета, че към 30% от децата или не ходят редовно на училище, или пък въобще не ходят. А това е страшно, защото утре те ще са безработни и вместо те да хранят утрешните пенсионери, тези пенсионери ще си късат от залъка, за да го делят с безработните. Образованието на децата до 16 години е задължение на обществото и право на всяко дете, независимо от това какво е детето, българче ли е, или не, от какво семейство идва, бедно или богато, на интелигентни, или на глупави родители ...На всяко едно дете трябва да се осигури право да посещава ДОСТОЙНО училище.

- Дефинирай „достойно”.  

- Пак ще дам за пример Холандия. Там най-голямото перо от бюджета отива за образование. Това е 5 или 6 пъти повече, отколкото за отбрана или за полиция. Там всяко дете посещава училище, без да зависи от материалното състояние на родителите си, от социалното им положение. Всички деца тръгват на 4-годишна възраст на училище по желание и на 5-годишна задължително. От години предучилищното образование е част от началното и това е много важно. Защото на 6-годишна възраст, когато започват да четат и пишат, те стартират от равни позиции, а не едно дете, което още не е усвоило говоримия език, да трябва вече да учи писане и четене на този език. А и така училището си подготвя децата, създава им необходимите навици. Т.е. детето не е гледано от бавачки, баби и дядовци, учено, недоучено по разни съмнителни методи и в резултат сетне да смени рязко обстановката и от някакъв свръхлиберален режим да мине едва ли не към казармен. В Холандия става постепенен преход на принципа на играта, на забавлението, изграждат се определени навици. Така на 4-5 години децата вече знаят дните от седмицата, могат да планират, макар и по детски, времето си, знаят как да се държат в група, знаят, че има малко правила, но те се спазват задължително. Не съм чула холандски учител да вика и да крещи; работила съм и в българско, и в холандско училище, така че мога да сравня. Аз с уроците на моето дете не се занимавам, а само със свободното му време. Едно дете отива на училище, за да учи там, а не да си доучва вкъщи с мама. Защото има свободни и заети родители, или родители, които имат или съответно нямат капацитета да се справят с учебния материал. Училището е длъжно да осигури добро образование на всяко дете, независимо какви са родителите му –интелигетни или не, заети или с повече свободно време. Домашни децата получават едва, когато могат самостоятелно да се справят с тях. А не като у нас - домашни за родителите, бабите и дядовците.:)

- Колко струва един холандски ученик на родителя си?

- Това е другият въпрос. За да тръгне на училище едно холандско дете, родителите трябва да му купят едни платненки за гимнастика, които са 4 евро. Тук първокласникът струва 200-300 лв, нали? Тетрадки, учебници, учебни материали в Холандия се дават в училище. Те се предоставят от държавата. При това не се носят вкъщи, а стоят там, в училището, където детето учи и където много умело се комбинира класическото образование с творческото. Основата, която получават, е много добра, но същевременно там няма такова зубрене и учене като в България; от 9 годишни започват да правят интересни проекти по теми, които сами избират. Разбира се, преди това схемата им е обяснена. Първо се пише на ръка, после на компютър, принтира се, илюстрира се, поставя се в папка и се предава на учителя. След което се прави и презентация. Това у нас, в България, липсва и рефлектира върху по-нататъшното образование на децата ни, особено когато отидат да учат в чужди учебни заведения. Да не говорим пък за българските учебници, за които Никола Георгиев казва, че са за кашмер. В Холандия учебниците не се предписват от министерството, то задава само критериите, т.е. какви знания трябва да притежава едно дете на определена възраст. А училището само си търси пътищата и методите, с които да ги постигне.

- Ако един ден твоят син реши да дойде да живее в България, ще го посъветваш ли да не го прави?

- Аз съм либерален човек и ще уважа всяко негово решение. За самата себе си, обаче, още не съм решила дали ще се върна един ден в България, макар че сигурно бих се се радвала, ако на възрастните хора тук се осигури достойно да живеят старините си, както е в Холандия. Дори бих работила по такъв проект - децата, образованието от една страна и достойните старини на възрастните хора в България, от друга. Това са много важни неща. Сега тук стартира кампанията „Да върнем младите българи в България!” Инициативата обаче е сбъркана; тя трябва да звучи така: „Да превърнем България в нормална, правова държава!” Стане ли България прилична държава, тогава не само младите българи, но и младите западноевропейци ще искат да живеят тук.  

▶Кирил Христосков: Чилова сътвори нескопосан закон за културните паметници

▶В. Сидеров: Станишев и кабинетът да си направят харакири

▶Младен Мутафчийски: Някои се избелват като Майкъл Джексън за пред Брюксел

▶Ел. Николова: В България престъпните схеми само сменят ползвателите си

▶А. Агов: Изкараха България на изхода на ЕС, след като тя беше на входа

▶К. Петров от "Тройка на разсъмване": Ако бях актьор, щях да съм трагикомик

▶Мария Капон: Олигархията продуцира властта в България

▶Мартин Кьониг: Най-голямото богатство на България са хората

▶Живко Георгиев: Ако има бюлетина против всички, тя ще е най-популярна

▶Р. Ценова: Партии използват екосдруженията, докато са в опозиция

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико