30 Юли, 2008

На 25 юли 1995 година Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага повдига официално обвинение срещу Радован Караджич в извършването на военни престъпления. След това Караджич потъва вдън земя, мнозина смятат, че неговото изчезване е плод на някаква сделка с американския дипломат Ричард Холбрук– бивш посланик на САЩ в ООН и преговарящ за примирието след войната в Босна и подписването на Дейтънското споразумение.

В обвинителният акт, потвърден от съдията Клод Жорда се споменава, че в периода от средата на 1991 до края на календарната 1992 година, сам или в съучастие с други представители на сърбите като Момчило Краишник и Биляна Плавшич, Караджич е участвал в престъпни деяния, налагал е невъзможни условия за живот, гонения и тактика на терор, които е трябвало да накарат несърбите в райони на Босна и Херцеговина да ги напуснат принудително, в противен случай нежелаещите да заминат са били депортирани, а някои от тях направо ликвидирани физически. Осъществяването на всички тези действия е ставало по координиран и планиран начин. Другите конкретни обвинения срещу Радован Караджич са: геноцид или съучастие в геноцид, престъпления против човечеството – убийства, гонения на расова или политическа основа, насилствена депортация, нарушение на законите или обичаите на войната – противозаконно тероризиране на цивилни и вземане на заложници, както и тежки нарушения на Женевската конвенция. Междувпрочем малко известен факт у нас е, че през годината, в която обвиненията срещу Караджич са формулирани, българското издателство „Христо Ботев”, ръководено тогава от Иван Гранитски издава неговата стихосбирка „Лудо копие”.  Иван Гранитски каза пред Frognews.bg, че самата стихосбирка е поезия от психологически тип и е преведена на български език от Благой Димитров. „Не си спомням обаче нещо по- конкретно за нея, в този период издателството издаваше около 150 книги годишно. Не познавам лично Караджич и не съм имал контакти с него.” – допълни Гранитски. Каква обаче ще бъде съдбата оттук нататък на бившия психиатър, който се беше дегизирал толкова успешно като индийски гуру край бреговете на река Маханади? С оглед на отправените обвинения, Караджич може да получи доживотна присъда, може да последва и Слободан Милошевич и да се превърне в мъченик. Едно е сигурно – самите сърби са разделени на две. Едните ненавиждат управляващите в Белград, които според митингуващите няколкостотин хиляди в центъра на сръбската столица са национални предатели, а също така нека не забравяме, че освен тях има и много такива, които просто не можаха да отидат и да подкрепят Караджич преди екстрадицията, а другата част, проевропейски настроената смята, че с неговото залавяне вече наистина има път към Европа. Но какво ще постигне Хагският трибунал, ако осъди на доживотен затвор Караджич? Вероятно ще предизвика гнева на сръбските националисти и ще покаже, че прилага двоен стандарт. Защото този съд освободи Рамуш Харадинай – бивш лидер на Армията за освобождение на Косово и впоследствие министър – председател на областта. Албанецът бе оправдан по обвинение във военни престъпления и такива срещу човечеството, също така и за убийството на стотици сърби. Дори в началото на процеса имаше сведения, че могат да се появят свидетели, които да потвърдят, че лично Харадинай, с оръжие в ръка е извършил някой от тях. След време тези свидетели мистериозно изчезнаха и накрая въпреки поисканата от прокурора присъда – 25 години затвор, Рамуш Харадинай бе оправдан. В случая с Радован Караджич няма никаква информация да съществуват конкретни свидетели, че лично той е извършвал убийства или мъчения. Но между двамата има и съществена разлика – Харадинай се предаде доброволно и изяви желание да сътрудничи на трибунала в Хага. Караджич се криеше. Последното определено утежнява неговата вина. Мнозина наблюдатели задават с право въпроси – защо този съд не съди и не търси други военнопрестъпници и такива държавници, които също осъществяват геноцид като зимбавийския диктатор Робърт Мугабе? Нима Дарфур не прилича по нещо на събитията в бивша Югославия преди години, още повече, че в Африка жертвите на геноцида и расовата омраза в последно време са милиони. За жалост известната швейцарска юристка Карла дел Понте не може да се похвали с особена успеваемост, когато бе обвинител в Международния трибунал за Руанда. Не така обаче стоят нещата, когато става дума за бивша Югославия. Може пък просто магистратите от Хага да взимат по- навътре и присърце случващото се на Стария континент, отколкото това в Африка. Самата госпожа дел Понте обърка много от сметките на покойния руски президент Борис Елцин, когато като министър на правосъдието на Швейцария подгони швейцарски банки, свързани с руски олигарси и ги обвини в пране на пари. Десет години след като Караджич бе обявен за опасен престъпник, ЕС отложи преговорите с Хърватска, заради генерал Анте Готовина – командващ известната операция „Буря” за възстановяването на контрола върху областта Краина. Готовина се укриваше и през декември 2005 година бе заловен и арестуван в ресторант на Канарските острови и предаден на трибунала в Хага. Сега липсващият пред международното правосъдие се казва генерал Ратко Младич – обвинен в убийството на 8 100 мюсюлмани в град Сребреница. Дали и той се е дегизирал като Радован Караджич и се крие в предградията на Белград под друга самоличност ни предстои да разберем. Но също така не следва ли да бъде зададен един важен въпрос, не отваря ли Международният трибунал в Хага нови рани, преди да са зараснали старите?

Александър Иванов