- Г-н Минчев, Лондон или София е по-доброто място да пребивава един българин?

- В моя случай аз се опитвам да съчетавам двата града, като им отдавам и получавам необходимото уважение. Лондон предлага един по-освободен формат на присъствие и осъществяване на проекти, които в България са приемани резервирано. Аз разпределям времето си между София и Лондон, като смятам, че съм стъпил еднакво здраво и на двете места.

- Каква е разликата в манталитета на българина и на англичанина?

- По-скоро търся приликите, които са много. Лондончаните са също така приветливи и купонджии като нашенци. Може да се намери място за всяка култура и интереси, да се създаде готин приятелски кръг толкова лесно, колкото и в София. Лондончани са също така много толерантни, макар в кръговете на дипломати и политици, в които се движа напоследък там, да не е толкова лесно да те приемат. Българите са по-динамични в сприятеляването с някого, но със същата лекота го отхвърлят.

- Харесва ли ви стайлингът на българските политици? А на водещите на новините, например?

- Всяка политическа група има своите добри попадения. Винаги съм харесвал как се обличат представителите на БСП и ДПС. НДСВ също кредитира модните политически обстоятелства, без да съм прекалено еуфоризиран от тях. Телевизионните водещи нямат пръст в обличането си, затова не смея да ги коментирам. Видът им, какъвто и да е той, е дело на стилисти, които понякога не знаят какво правят.

- Кой се грижи за Вашето облекло? Имате ли си личен дизайнер?

- Имам привилегията да съм човек с богато въображение и вкус. Обличат ме в модна къща “Агресия”, от която съм много доволен. В Лондон пазарувам от бутиците на DUCHAMP, както и в някои добри ателиета за индивидуално ушиване в Бърлингтън аркейд. Напоследък не нося вратовръзки, но ми се наложи да си припомня този навик на среща с лорд Сент Джон ъф Блетсо в Камарата на Лордовете.

- С какво най-новата ви книга се различава от предишните?

- Имам издадени три книги. Две с поезия и една автобиографична, която издадоха „Санома- Блясък”. Тя се казва “От обратната страна” и се ползва с голям успех. Според доклада на издателите, предстои нов тираж до есента.

- Може ли българинът да се култивира, т.е. простаците например да намалеят?

- Това е въпрос на личен избор и на обществено желание. Може да се дава пример от телевизията, от поведението на отделни публични личности и така без специално натрапване да се усвои от обществото един модел на коректно европейско поведение. За някои неща трябва да има правилници и да се налагат санкции, които да се явяват първоначалният мотив за превъзпитание на определени, непривикнали на правила класи.

- Да поразсъждаваме утопично: ако всички българи започнат да приличат на вас, бихте ли променили нещо в стила си на обличане и в маниера си на поведение?

- Не е необходимо всички да приличат на мен. Това просто не би отивало на много хора, предвид професиите им, предвид манталитета и дори антропологичните им дадености. Ако по силата на някакви обстоятелства всички заприличат на мен, бих се забавлявал искрено с този резултат.

- Бихте ли посетили концерт на Металика, т.е. концерт на някоя метъл-група, която забива на български стадион?

- Не съм фен на тази група, но дори да харесвам някои парчета, ще си ги слушам на уредбата. Бих посетил частен концерт на Елтън Джон или на Хулио Иглесиас, който се изнася пред 250 - 500 души. Ако е благотворителен или пък е определен за отбрана публика, ще се чувствам дори полезен с присъствието си.

- Как минава денят на Евгени Минчев? Кога се събуждате, къде пиете кафе?

- Ставам доста рано, сам си правя кафе. Предпочитам го турско, понякога с малко мед или кафява захар. Срещите ми започват след 10.30 ч, понякога имам два часа свободни следобед , после вечерям служебно или пък съм гост на някое парти. Най- често отказвам да присъствам на партита, освен ако интересът ми и хората, които ме канят, не налага това. -

- Кое е онова нещо, което най-много мразите, говорим във всяка една област, която ви вълнува?

- Старая се да не мразя. Просто отбягвам това или този, който се опитва да ми причинява подобни душевни неудобства. Култивирал съм в себе си достатъчно качества, за да мога да приема някакъв обществен или личностен недъг и да преценя доколко и дали изобщо има смисъл да се съобразявам с него. Не одобрявам интимниченето на обслужващия персонал, да се говори на „ти”, да не се връщат монетите от рестото... Не харесвам неприветливи продавачки, не харесвам силната музика в местата за хранене... И какво от това? Като не мога да променя някоя ситуация, променям отношението си към нея.

Въпросите зададе Васил Василев

Снимки: Личен архив на Евгени Минчев

Текст към снимките:

1.Евгени Минчев на светско събитие с премиера Сергей Станишев

2.Евгени Минчев с лорд Сент Джон ъф Блетсо в Камарата на Лордовете.

3.Евгени Минчев с популярния певец Демис Русос

4.Евгени Минчев в Лондон

▶Мартин Иванов: Ритъмът на барабаните ни поддържа свежи и живи

▶М. Велчев: Да не се оправдаваме с Костов, той бе преди 7 години

▶Д. Горчева, журналист: Пак сме в ръцете на просташка, мутренска власт

▶Кирил Христосков: Чилова сътвори нескопосан закон за културните паметници

▶В. Сидеров: Станишев и кабинетът да си направят харакири

▶Младен Мутафчийски: Някои се избелват като Майкъл Джексън за пред Брюксел

▶Ел. Николова: В България престъпните схеми само сменят ползвателите си

▶А. Агов: Изкараха България на изхода на ЕС, след като тя беше на входа

▶К. Петров от "Тройка на разсъмване": Ако бях актьор, щях да съм трагикомик

▶Мария Капон: Олигархията продуцира властта в България

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико