Мартин Иванов: Ритъмът на барабаните ни поддържа свежи и живи

„Колко хора се сещат за ритъма на сърцето си и за това, че преди да вземат заплатата си, по-важно от всичко на света е следващата глътка въздух?”, пита риторично директорът на Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера”.

Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера" е първият в България институт за общуване изцяло на духовно ниво чрез изкуството. Създателите и участниците в проекта са артисти с интернационален опит - композитори, художници, актьори, писатели и танцьори. Основната им мотивация е да използват творческите си знания и умения - както за развитието на културата в страната ни, така и за терапевтични практики. С последните се акцентира именно върху взаимодействието на професионалистите с хората, които имат желание да се развиват и да следват определени цели, свързани с духовното им израстване. Тъй като различните методи и подходи повишават психическото и физическото благосъстояние, развиват творческите заложби и поддържат духа на човека здрав, институтът се е нагърбил със задачата да осигури именно това на своите клиенти.

Генераторът, инициаторът и създателят на института е Мартин Иванов. Той получава бакалавърска степен по композиция и аранжиране в престижния Berklee College of Music, Бостън, магистърска и докторска степен по изкуствата и композицията в University of Massachusetts, а също така завършва стопанско управление в СУ „Св. Климент Охридски". Преподава изкуство, композиция, хармония, музикална терапия, аранжимент, аранжиране, психология в Щатите и Канада цели 15 години. В България е от 3 години. Връща се у нас, за да осъществи мечтата си, а именно - да създаде Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера", който да генерира позитивни идеи, емоции и да популяризира благоприятното въздействие на изкуството върху хората.

- Г- н Иванов, защо и как решихте да създадете Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера"?

- През всички тези години, които пребивавах в САЩ, имах възможността да се докосна до различни алтернативни форми на комуникация между хората, която се получава не само в музиката и композирането, но и с арт терапиите. Мечтата ми беше да създам институция, свързана с музиката, която да подходи към изкуството по един алтернативен, земен и човешки начин. Връщайки се в България, успях да я осъществя с проекта Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера". Той предлага колаборацията от изкуства, духовни и терапевтични практики с цел установяване и поддържане на добро умствено, физическо и духовно здраве. Дейностите на института са насочени към всички хора без ограничения във възрастта, талантите или способностите, които искат да премахнат отегчението, имат желание и потребност да се погрижат за духа, да стабилизират увереността си, да изявят творческите си заложби, както и да намерят съмишленици. Смятам, че тук в България имаме нужда изключително много от това, защото негативизмът е залял абсолютно всяка една прослойка на обществото. Важният въпрос, който трябва да си зададем, е какво правим, когато нашето тяло е гладно. Даваме му храна. А какво правим, когато душата ни има нужда от същото? Трябва ли да се оставяме на отрицателните неща, с лош вкус и голяма доза кич в тях, които постоянно гледаме по телевизията и средствата за масова информация? Отговорът е не. Имайки предвид това и положението в нашата страна, институтът ни може да се оприличи като един „супермаркет", който дава положителни продукти. Защото няма човек, който да не иска да му се случват хубави неща и да няма нужда от "храна", която да му дава светлина и позитивизъм.

- Какви проекти и дейности иницира вашият институт?

- Всички те са насочени към хората. Ние ги обединяваме под шапката - Човешки ресурси т.е. как те могат да помогнат на хората да се чувстват работоспособни, да имат балансиран начин на живот, така че да могат и да изпълняват добре задълженията си на работното си място, след което да знаят и как да релаксират и отпочинат. Такива предложения, например, отправяме към различни фирми. Съществуват четири основни звена: „Мобилна Академия", която предлага изкуство на хората чрез персонално обучение, създадено специално за конкретния човек. Един от големите проблеми в нашата страна е образованието ни, което е насочено предимно към масите. Ето защо ние искаме да дадем на човек подходящо обучение, което да отговаря на личните му предпочитания и стремежи. Академията е „мобилна", защото искаме всячески да облекчим хората - ние отиваме при тях, а не те при нас, като по този начин те няма да имат възможността да се оплакват или да си търсят извинения.

Другата дейност, с която се занимаваме, са корпоративните „Drum Circles" (дръм съркали). Те са подходящи за тийм билдинги, различни видове тренинги, конференции, семинари в корпоративната сфера. Чрез събитията, които предлагаме помагаме на колективите да постигат целите, които са си поставили.

„Фестивал на Изкуствата" е друго тийм билдинг звено, което обединява всички видове изкуства в една много интересна артистична програма, която предлагаме на корпорациите и колективите с цел сплотяване и разрешаване на евентуални фирмени проблеми.

Четвъртата, но не по значимост дейност, са „Духовните терапевтични практики", където различни терапии се използват за достигане на баланс и хармония, търсене на духовни пътища и преодоляване на различни затруднения.

От всички тези дейности най-много акцентираме върху така наречените дръм съркали.

- Защо се спирате именно на тях? Кое ги отличава от останалите изкуства?

- В продължение на една година, от както съществува института, всички дейности бяха показани в публичното пространството. Тъй като тези дейности са изключително нови за страната ни, трябваше да изкараме на повърхността различни възможности и след една година да определим къде има най-голям интерес. Оказва се, че най-много хора се ориентирват към Барабанната терапия. И това не е случайно. Всеизвестен е фактът, че ударните инструменти и ритъмът са най-близки до нашата природа. Много хора преди да започват да удрят по барабана се питат дали изобщо са способни на това и казват, че нямат никакво чувство за ритъм. А за да бъдеш част от едно такова колективно събитие, не е нужно да имаш някакви таланти или способности. Тук обединяващата магическа дума е „ритъм" и ако ние не живеем в него, няма да бъдем човешки същества. Замислете се само - всяко едно дете в утробата на майка си е облъчвано с непрекъснатия ритъм на сърцето й 9 месеца преди да се роди. Ритъмът е закодиран в нас! Още от момента на нашето раждане вече живеем в ритъм. След това дишаме, ходим, говорим в определен ритъм. Дори ежедневните ни задачи са пак в ритмична пулсация. В Барабанната терапия това се изразява чрез езика на ударните инструменти.

- Това означава ли, че барабаните са най-близки до нашата природа?

- Ние имаме кожа, която вибрира под въздействието на вътрешните органи и движението на кръвта. Кожата на барабана също трепти при удар. За да бъде той жив, трябва някой да му подаде ритъм, а за да бъде нашият организъм жив е нужно пак същото - като този път пулсацията трябва да идва от движенията на различните органи. Сами направете връзката дали това е близко до нас.

- Т.е външният ритъм задвижва по някакъв начин вътрешния у човека?

- Те са две неща, които съществуват независимо, но могат да бъдат и в хармония.

В човешкия организъм има 3 вида импулси - мозъчните, сърдечните и тези на мускулите. Всички те си имат собствен ритъм, но могат да се синхронизират. Тогава се получава така, че човек има различни усещания като релаксация, медитация и т.н.

- Колко вида са дръм съркълите, които предлагате?

- Общо четири вида. Първият са обществените дръм съркъли, които се правят абсолютно безплатно. Обявява се например някакъв ден, час и място за това, къде ще има подобно събитие. Тогава се събират хора, включват се в кръга, свирят, смеят се, забавляват се и по-този начин се борят с отчуждеността и егоцентризма. Резултатът е на лице - чувстват се много по-добре. Вторият вид са образователните. Те се правят в различни училища, където децата чрез езика на ударните инструменти могат да развият много качества освен музикалните. Например, самодисциплина или толерантност. Третият вид са корпоративните тийм билдинги, а четвъртият - терапевтичните, които са свързани със здравето и терапията.

- До къде стигнахте с тази идея у нас? Пред какви хора до този момент сте правили дръм съркали и как реагираха те?

- Имах възможността да направя дръм съркали на хора от различни обществени положения: като започнем от затворници, деца с различни психични и двигателни увреждания, деца в неравностойно положение (сираци) и стигнем до различни големи корпорации и конференции, на които участват професори и доценти . Всички тези хора реагират на дръм терапията по един и същи начин.

- Как по-точно?

- Много положително - с усмивка и емоционална приповдигнатост от самото събитие, защото атмосферата става магическа.

- Наблюдавате ли промяна в психиката на затворниците и техните разбирания след терапевтичните тренинги?

- Мога да разкажа за един мотивационен тренинг, който проведохме в районното в Ботевград по линията на проект, свързан с пробацията. Повечето от участници бяха роми, но такива, които са живели най-вероятно по селата и след като са откраднали например три кубика дърва, са ги вкарали в затвора. Не говорим за най-големите престъпници. Там дори имаше един човек, който единствено можеше да брои в кози. Той обаче абсолютно адекватно, по свой собствен начин свиреше на барабана и без проблеми се включваше в ритъма. А тези, които по принципно, изглеждаха най-страшни и свирепи, по време на терапията показаха, че имат най-нежна душевност.

Процесът на дръм терапията започва така: без да се познаваме и наговаряме се нареждаме в кръг, като започваме с групово издаване на всевъзможни звуци с ръцете и в последствие пляскане, което се превръща във всеобщ ритъм, изсвирен на барабаните. По време на самото свирене никой не знае какво ще се случи и как ще протече всичко. Всеки един участник става част от мига и не се притеснява за носталгия по миналото или притеснения за бъдещето. Тогава барабанът може да го премести в царството на безтегловността. Промяната се вижда и усеща по усмивките на хората на момента.

- Как се обяснява синхронизацията, която се получава между всички участници, които дори не се познават и свирят самоволно, но я създават?

- Причината се крие в основното и най-важно нещо, което трябва да е на лице по време на терапията - така нареченият лидер, който спомага за постигането на хармония. Тя се получава, когато водещият притежава много сила. Защото, за да се подбуди ритъмът у хората, е нужна много енергия, която да им се предаде. Накрая усещането е страхотно и то не само за човека, който е насочвал ритъма, но и за самите тях.

За мен най-важното е да накарам хората да изкарат собствената си музика в пространството. Това са натрупани положителни или отрицателни емоции, които са образували нещо като блокада и са се задържали у човека. Чрез ритъма всички неща, които до този момент са били затлачени, се отприщват. Например, някои от затворниците ги изкараха като удряха върху барабана или тарамбуката и си отмъщаваха на полицаите, които са ги хванали и натикали зад решетките. За тях беше изключително полезно и разтоварващо да отприщят насъбралия се гняв и негативни емоции.

- Какво точно може да се постигне с духовните практики и терапиите?

- Хората могат да си спомнят повече за самите себе си. Всички ние сме забравили кои сме всъщност, изпадайки в проблемите на ежедневието и събитията, които ни се случват. Колко хора се сещат за ритъма на сърцето си и за това, че преди да вземат заплатата си, по-важно от всичко на света е следващата глътка въздух? Нашата идея е да установим прекъснатите връзки с природата ни и да накараме хората повече да се сещат за тях и да се обръщат към корените си. Всеки един от нас е уникален, защото разполага с нещо, което другият няма. В събитията, които организираме се дава възможност на всеки да покаже своята уникалност без да пречи на другите, да бъде част от една по-голяма картина и да създаде продукт. По този начин получава усещането, че е значим. Чувства се, че е част от нещо хубаво, защото чрез собственото си участие е допринесъл за случването на една хармония.

Интервю на Йочка Димитрова

прочетете още...

▶Мартин Иванов: Ритъмът на барабаните ни поддържа свежи и живи

▶Евгени Минчев: Харесвам стайлинга на тройната коалиция

▶М. Велчев: Да не се оправдаваме с Костов, той бе преди 7 години

▶Д. Горчева, журналист: Пак сме в ръцете на просташка, мутренска власт

▶Кирил Христосков: Чилова сътвори нескопосан закон за културните паметници

▶В. Сидеров: Станишев и кабинетът да си направят харакири

▶Младен Мутафчийски: Някои се избелват като Майкъл Джексън за пред Брюксел

▶Ел. Николова: В България престъпните схеми само сменят ползвателите си

▶А. Агов: Изкараха България на изхода на ЕС, след като тя беше на входа

▶К. Петров от "Тройка на разсъмване": Ако бях актьор, щях да съм трагикомик

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

НАДо Понеделник, 21 Декември 2009, 09:34:02

Ко речи?!?Кви кумпании вье?!?Кви кунсултации, кви пьет леа?!?Амчи то туй са маскиранити партиини урганзации, пък да им даваш акъл, ко шъ риче, а?!?Абе да не сте мъшки компаньонки, пък да му казват дрогарите "консултанти"?!?! ХАХАХАХАХАХАХА

▲ обратно нагоре