Пък и справедливостта възтържествува.

Напоследък президентът и премиерът изглежда също са се хванали за кобурите като герои от уестърн, но с две съществени разлики: нито са така изкусителни, нито мотивът им е толкова благороден...

Все по-трудно става за политолози, опозиция и обикновени кибици да отсъдят дали стреля Първанов срещу Станишев или президентът срещу министър-председателят? А може би дуелът е между политик и политик, а защо не - мъж срещу мъж?

Когато измислили „черния ПР" в Америка през 30-те години, това означавало "стрелба" по конкурента, бил той политически, бизнес или някакъв друг. Зареждаш медийната батарея и обсипваш противника с огън и жупел. Ако разполагаш с бойни отровни вещества - още по-добре.   

Тук сега се учим. Първи изпразниха револверите от президентството. Синкав барутен дим се изви след първото интервю на Първанов в „Труд" през юни. И се почна една размяна на реплики, на обяснения, на комплименти, на клетви във вярност, които са най-сигурните признаци за необявена война. Тя не се води в името на някаква справедливост или кауза, а за власт, малко идеи и много интереси.

Воюващите обаче отричат да има бойни действия, което пък отвори вратата за слуховете. В условия на дезимформация и откровени лъжи, те обикновено избуяват жестоки и нерядко абсурдни.  

Ето неотдавна британският актьор Рупърт Евърет се изцепи пред сп. „Воаси", че Никола Саркози е гей. Доводите му са честите сватби и разводи на френския президент. „Вие имате президент хомосексуалист. Точно такъв е Саркози - президент гей. Развежда се, сваля момиче и след 3 месеца се жени за него. Само един гей може да бъде толкова припрян в любовта!" Елисейският дворец мълчи, мълчат и бившата, и настоящата госпожа Саркози.

Тръгвайки от този пример, можем да привидим един нелош летен сюжет за война между президент и премиер - война в розово и мъжко синьо. Засега слуховете пълнят главно „жълтите медии" и им вдигат тиражите, но народът чете и си слага едно наум. Т.нар. сериозни медии мълчат угоднически, което вдига брака... Както и да е, да се съсредоточим в цветовете на войната. От премиерския щаб ще сбъркат, ако се отнесат с досада към темата: „платена кампания", „черен ПР", „някои кръгове", „откровени лъжи", „компромати". Понякога в „откровените лъжи" има много повече смисъл, отколкото в цял семинар в Банско, например. По време на войната с Испания, тръгнал слух, че Наполеон е убит. Разбира се, това била 100-процентова лъжа, но френската армия, сломена от „загубата" отстъпила Мадрид...  

Ние сме източноправославен народ, който много-много не вярва на християнските постулати и написаното в Библията. Колцина са тия, които са прочели популярният цитат, използван за доказателство, че хомосексуалността е заклеймена в Светото писание: "Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето." - Битие (19:24).

Има и други текстове, които осъждат хомосексуалната любов: "С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота." - Левит (18:22). И пак Левит (20:13) "Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях". Незнанието на тези слова не пречи на българите да разсъждават горе-долу по същия начин. Макар, че отношението ни към хомосексуалността вече е по-така. Дори съществува мнение, че да си гей в политиката е предимство. Нещо като активните борци против фашизма и капитализма при соца. Или като да си евреин на интервю за банкови служители. Освен качествата роля играе и спомена за Холокоста. Не ме разбирайте криво, преживяното е ужасно и нечовешко, но последващата привилегия също е факт. Нещо като компенсация за репресиите. С това понякога се злоупотребява. Циганите и те проумяха келепира от подобно поведение. Но властта у нас мълчи по тези въпроси, защото открай време са определени като нелицеприятни. Тогава ще свикваме с развинтената фантазия на вестникари и част от обществото. Никой не се чувства щастлив от това, някой друг да преценява каква доза от истината заслужава.  Това да не е сироп за кашлица...

Така че съмненията към премиера в посока на розовото се роят и приемат охотно. Те се подхранват от някои негови съветници. Например Азер Меликов, който отговаря за ИТ и комуникации, но в същото време пише кандидатска работа „Жените във властта. Съществува ли равноправие в българската политика?" Както казва първата дама, опънала се на Фройд - Карен Хорни: „Мъжът изпитва страх от жената - като сексуално същество, тъй като тя отнема силата по време на контактите. Сексуалността на жената повече заплашва отколкото привлича мъжа, който се страхува да не се окаже несъстоятелен или някак си да бъде унижен пред нея. Той предпочита да намира у жената просто сексуален обект. Мъжът иска да вижда жената непорочна, лишена от сексуални влечения, само в този случай тя за него е напълно безопасна (култът към Дева Мария)." Дали това е причина Меликов да избере темата на своя професионален живот - не знаем, защото той мълчи. Фройд обаче е по-словоохотлив и заключава, че една реализирана жена в политиката е по-безопасна, отколкото извън политиката. Но няма аз да го уча Меликов, той очевидно е избрал вярната посока в личен план. Дали обаче тя е такава и за премиера? Ето този отговор ни липсва... Може би най-вещ по темата е друг приближен до премиера - Росен Карадимов. И той като Саркози се жени, после развежда... Но нека не внушавам каквото и да е, всеки има глава на раменете си. Сигурно е обаче, че е въпрос на време някой български Рупърт Евърет да обяви признаци, по които да се предположи нещо около премиерът Станишев. Евгени Минчев би поел охотно такава тема, ако му се предложи по подходящ начин. Ах само как би я поел...

На другата страна на фронтовата линия е залегнал хетеросексуалния Георги Първанов и се цели в розовата мишена отсреща. Първанов познава отгледания в шаяк български характер, дори много добре го познава и знае, как той гледа на... нестандартното по принцип. Затова точно към тези чекмеджета на българската психология той отправя своето послание, вярвайки, че „шведските крале" живеят още в сърцето на нашенеца. Може и да е прав, кой знае. Но в стремежа си да се покаже от нормалните по-нормален, той попада в капана на мачовизма. Затова с лека ръка загърбва основните правила за оцеляване в политика, едно от които е да не си развяваш мераците като знаме на Бузлуджа.  Не знам дали някой му е казал, но той не е Кенеди (въпреки прическата), а те (Весела, Весела, Мариана, Мира и пр.) не са Мерилин Монро. Не е и Бил Клинтън, а те Моника Люински, дори само защото България не е САЩ. Да не говорим за залитането по ученички, което понякога носи рискове от опарване - в буквалния смисъл. Описано е от д-р Алберт Найсер... Знайно е, че сладострастието трудно се побира в рамки и здрав разум, но когато се прекрачи съзнателно границата, то вече е друга категория и се нарича хронофилия, т.е. парафилия, при която сексоеротичната възраст на парафила не съответства на реалната му възраст. Набоков го е описал в „Лолита", а Джеръми Айрънс го изигра. В едно общество обаче, където все още не е ясно Маркс или Адам Смит, тези неща понякога са по-близо до перверзията, отколкото до игрите и закачките. Защото ангелът на нашия политик е слаб и лесно миксира нагон с пост и власт. Ако бях персийски поет сигурно щях да се изразя по-деликатно чрез понятията „ден" и „нощ", розово и индигово синьо, цветя и тръни, за да опиша ситуацията. Защото от това, което чуваме и четем излиза, че нашият президент все по-често е като герой от приказките на Шехерезада... Приеми, пътувания с вълшебното килимче, на което чат-пат му се разваля колесника, олигарси-везири, благодетелни духове-спонсори, ловни излети, срещи с народа в халифата, разходки с принцовете и даване подаяния на улични музиканти, посрещане на чужди пратеници и приемане на подаръци. Всичко това обилно полято с шербет, вино и жени, редувани от време на време с досадни благотворителни акции. Какво му трябва друго на един държавен глава? Ако го дразни великия везир, а Малкия Мук му се вре из краката - шат на патката главата и всичко е наред. В смисъл, че ще се чува само хора на мъдреците, известен повече като клуб „Съзидание". Ето в такава обстановка Атила се влюбва в Одабела, която по-късно го съсипва от номера. Но това е друга тема, няма сега да разваляме с нея летния български сюжет. Да виждате някъде място за горящи влакове и гори, за обидни доклади на брюкселски чиновници? Няма и да видите.

Да обобщим: свидетели сме на война между хетеросексуализма, с елементи от Набоков, срещу хомосексуализма с елементи на би. Нещо като война на световете, война на половете, но гледана от една страна през оптическия мерник на скъпата ловна карабина, а от друга - през воайорската ключалка на изпълнителната власт. Тази война нямаше да ни засяга, ако не се опитваха да ни въвлекат в нея - като фон - послушен и сиво-кафяв. Струва ми се обаче, че ни подценяват, тъй като това, което си мислят те, не е същото, което си мислим ние. Време е да си го кажем.

Д-р Цветан Попов  

▶Станишев - медиен последовател на Първанов

▶Някои бележки за посещението на премиера Станишев в Молдова

▶Първанов и Саркози като Павлик Морозов срещу Том Сойер

▶Персонаж от политическа оперета ли е Първанов, та разчита на карибски пирати

▶Първанов и Борисов като Чапаев и Петка

▶Да станем кубинци, преди лъжите на властта да ни погребат в розово

▶Ханибал Лектър е смъртоносен за Първанов, както болното „турско седло” за хипофизата

▶Първанов, Станишев и Петков като Сталин, Тито, Димитров

▶Станишев даде гросмайсторски шах на лобитата в БСП, очаква се да ги матира

▶ Необявената гражданска война между шофьори и пешеходци ще се ожесточава с летните ...

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико