8 Август, 2008

Хотел „Морско конче” на къмпинг „Юг”. Страдаща красавица се изповядва по телефона на журналистка от в. „Труд”. Какъв сапунен латиносериал, каква драма невероятна, че ти идва да рониш сълзи и да се тръшкаш, питайки се, защо животът е толкова несправедлив и жесток. Само че, тук няма нищо драматично, а по- скоро твърде любопитно. Защото красавицата е родната певица Мариана Попова, а рицарят или принца може би е Георги Първанов. Макар, че на последния ролята на средновековен аристократ никак не му подхожда – не само ще скандализира бившите си другари, но някак по му приляга амплоато на верен последовател на другаря Пенчо Кубадински. В последно време само от вестник „Труд” ни осветляват с магистрални интервюта, които ни внушават и  подсказват накъде духа вятърът. Първанов, Станишев, Доган и Попова. Наистина магистрални интервюта, пътеводни мисли, които като че ли трябва да си ги запишем в някое тефтерче и често да ги препрочитаме. Само дето в тях няма нищо смислено, освен сериозността на интервюиращите и интервюираните. Зашеметяващ въпрос – „Истина ли е, че имаш връзка с президента Георги Първанов?”. Отговорът – „Не е истина, нямам никаква връзка с президента.” По- нататък от симпатичната певица научаваме, че Георги Първанов е авторитетен и стои както трябва, бил чист човек. Поне от тези думи на симпатичната певица най- малкото изглежда, че и на нея Първанов и е симпатичен. Но и в това не е проблемът. Проблемът вероятно се корени в едни  5-6 зли човеци, които не харесвали Първанов, а дори и Попова.  Към онези, които не харесват Първанов спокойно може да бъде зачислена и скромната ми личност. Виж, за Мариана Попова бих казал друго. Харесвам я определено. Най- вече като жена, просто защото е готина.  Много интересно е обаче, защо това, което се говори за личния живот на държавния ни глава, не се говореше за неговите предшественици – Желю Желев и Петър Стоянов. Ако Желев  е повече патриархално настроен човек, то Стоянов беше симпатяга на външен вид, какъвто е и Първанов. И определено беше далеч по- атрактивен от него. Свири на китара, владее много добър английски, има бохемска, а не комсомолска закваска. Тоест би следвало мадамите да си падат повече по него. Но не би. Преди време Моника Люински направи фелацио на Бил Клинтън и аха да го импийчнат. Цяла Америка, че и цял свят си задаваше въпроси – правилно ли е това, какъв е тоя дето изневерява на Хилъри и други подобни. У нас обаче срещу лъскавия имидж на Първанов нищо явно не бива да се говори, но все пак се говори. А там където има дим, има и огън. Явно в престараването си някои се опитват несръчно да умият мърлявото лице на властта у нас и здраво са хванали баданарката. Но за всяка работа си има хора. И за най- неблагодарната.  Преди няколко месеца финландски министър подаде оставка защото пращал sms- и на стриптизьорка. Колко глупаво е постъпил този човек. Ако беше министър тук, даже щеше да пощипва стриптизьорките по дупето, че и повече дори. Напоследък в България тотално истинските проблеми на държавата и обществото се изместват от разни глупости, с които забаламосват избирателите. Същото баламосване е интервюто на Мариана Попова във в. „Труд”.  Преди години хората скришом говореха, че Владимир Живков си попийвал здраво и правел бели, без да му пука от нищо, защото е син на Първия. Затова не се пишеше. Но се оказа вярно. Дали Първанов е хванал трипер от 15 годишна ученичка, както се говори, няма да разберем. Но след този фарс, който се разиграва около името и личния живот на г-н президента българското общество е леко отвратено. Дори малко повече, отколкото когато неговото име се появи в прословутия доклад на ОЛАФ. Преди време писах за една изцепка на икономическия министър Петър Димитров, който сравни получаването на независимост на Косово с освобождението на България от турско робство и реших да напомням тази негова нелепа издънка при всеки удобен повод. Защото само за тези думи този варненски доцент трябваше да

подаде оставка, тъй като оскверни българската историческа памет. В случая с Първанов оставката му не би решила нищо, пък и той няма да я подаде, просто ще продължи да трупа негативи. Докато не осъзнае с пълна сила, че той никога не може да се доближи и на милиметър до образа на Кенеди, както и Мариана Попова никога не може да бъде българската Монро. Ясно е, че по върховете на властта у нас има както отявлени хомосексуалисти, така и палави хетеросексуални, както е ясно, че държавниците ни ги гони морална деменция. Зигмунд Фройд казваше – „ Във фантазиите и в множество симптоми главата също се явява като символ на мъжките гениталии или, ако предпочитаме да се изразим така, като тяхна репрезентация.”  Интервюто с Мариана Попова, която е обидена на 80% от българските журналисти, е показателно. То е своеобразна диагноза на едно болно общество, в което някой винаги е сърдит някому. Смятащите се за родни звезди всъщност са известни само до Калотина. В края на краищата и те трябва да разберат, че има неудобни въпроси, които трябва да бъдат задавани.  Както и да разберат, че стават все по- известни с това, че са известни и нищо повече. Като Георги Първанов – нямаше го по време на учителската стачка, нямаше го когато стават инциденти в държавата, причиняващи смърт, няма го и сред протестиращите фермери, няма да го има и утре, когато се случи нещо неприятно. Затова пък я има Мариана Попова. С магистрално интервю във в. „Труд”.

И накрая един съвет към уважаемия президент Георги Първанов, когато замесиха името на Владимир Путин в някаква връзка с Алина Кабаева, предстояща сватба с нея, той го опроверга смислено и ясно. Никола Саркози пък има смелостта да се разведе със своята съпруга Сесилия и се ожени за Карла Бруни. Г- президент има начин по който може да постъпите, защото като не давате отговори на важни обществени въпроси на хората, които пряко са ви избрали и имате основание да се гордеете с това, то поне отговорете на лесните питания. Имате два примера от мъже, които лично познавате.

Александър Иванов