14 Август, 2008

Има една приказка - "Седи, седи и на магарето чуш вика", която приляга на много български институции с неясна функция. Една от тях е Икономическият и Социален Съвет, който наскоро чушна магарето със становище относно "Националната стратегия по миграция и интеграция на Република България 2008-2015 г."
Становището е доста мрачно като критика и анализ. За преодоляването на негативните тенденции (съжалявам за клишето, читателю, но бюрократичният жаргон е заразителен) се предлагат структурни управленски промени и мерки насочени към целевите миграционни групи. Оказва се, че с миграция се занимават девет (9) институции, но както обикновено те не са добре координирани. Много баби - хилаво дете. Предложеното решение е да се създаде една "мегабаба": Агенция за миграция към Министерския съвет, която да ги координира. ИСС обръща специално внимание на загубите от емиграцията. Според него мерките за възпирането й не са добре обхванати в Стратегията. А емиграцията се явява основен проблем, защото "Изтичат фертилните контингенти, променя се генетичният ни фонд. Почти всички села в България са в процес на депопулация."  200 000 българчета са родени в странство, според експертите. За да запазят те самосъзнанието си българско се предлага разширяване на мрежата от училища и културни центрове в чужбина, курсове през интернет, средства за обучение на учители от и за диаспората по български език, история и култура. Образованите емигранти да се вкарат в регистри, за да бъде използван "интелектуалния и професионалния им капацитет от родината чрез “виртуална” и “циркулярна миграция” е друго пилотно предложение на мъдреците от ИСС. Да се надяваме, че регистрирането ще е доброволно. Има и мъгляво предложение за данъчни облекчения, стимулиращи завръщането на емигрантите.
Всъщност, целият документ оставя впечатления за "дежа вю", ако не бяха две предложения, които сами по себе си оправдават мозъчната буря родила Становището. Стига да се реализират, разбира се. Става въпрос за следното:
- Да се разработят мерки за даване на двойно гражданство на онези български емигранти, които имат чуждо гражданство и желаят да придобият българско, особено за второто и последващите поколения емигранти.
- Да се анализират и облекчат максимално административните услуги за издаване и поддържане на личните документи на българските емигранти, част от които имат ограничена достъпност по ред обективни причини.
Явно до ИСС са стигнали по някакъв начин броженията на българите в чужбина заради безкрайните, скъпи и сложни административни процедури, които се задействат при всяко съприкосновение с българската държавност. И за да не бъдем голословни, ще опишем процедурата за даване на гражданство на второто поколение, на децата на емигрантите родени в чужбина. Самият термин "даване на гражданство" е грешен, защото всеки, който има един родител български гражданин е български гражданин по Конституция. Ролята на администрацията е да впише лицето в ЕСГРАОН и да му издаде лични документи.
За да направят детето си български гражданин родителите имат следния избор: 1. да се върнат в България и да обиколят пет (5) гишета за един месец или 2. да чакат неопределено дълго време след подаване на документи в посолството в чужбина.
Всъщност, гишетата в България са 4 на брой, но прибавяме и това в посолството, където се вади временен паспорт ако рожбата ви няма чужд документ, с който да влезе в България без виза. Това е гише номер 1. на което ви взимат едно евро за формуляр и осем за временния паспорт, или еквивалента им в друга валута.
Гише номер 2. Консулският отдел на МвНР или преводаческа фирма. Нужно е, защото трябва да имате изряден превод на акта за раждане, който да бъде легализиран от Консулския отдел на МвНР. Удоволствието струва към 60 лева ако искате бърза поръчка и става най-бързо и евтино ако сте в София и се обърнете към някоя от фирмите в близост до консулския отдел на ул. "Евлоги Георгиев". Ако сте в провинцията, оправяйте се както знаете.
Ако актът за раждане не е оригинален, а е копие, може да ви се наложи да идете до консулството на страната, която го е издала, за да направят заверка на копието. Да речем, че предвидливо сте сложили апостил на копието и няма нужда от това гише.
Гише номер 3. С превода и личните си документи отивате в ритуалната зала на общината по постоянен адрес. Постоянен е адресът записан на гърба на личната ви карта. Там издават български акт за раждане и внасят документите за вписване в ЕСГРАОН и вадене на ЕГН.
Гише номер 4. След 2 седмици отивате в общината да вземете акта за раждане.
Гише номер 5. С акта за раждане се явявате в паспортния отдел на МВР, където ви продават(!) формуляр за паспорт. Попълвате го, подавате го и според това колко сте готови да платите вадите паспорт на детето за няколко часа или за няколко дни.
Ето и конкретни предложение как тези пет гишета да станат едно и да се насърчат емигрантите да посетят България с цел "административен туризъм".
Вариант 1: Подавате документи в посолството, което е задължено да ги обработи от А до Я и да ви връчи паспорта най-късно след 1 месец.
Вариант 2: Подавате документи на едно гише в общината по местоживеене или на специален пункт за административно обслужване на емигрантите, който се намира на летище София. След не повече от седмица отивате да си вземете паспорта. И в двата варианта можете предварително да се регистрирате през интернет и да пратите копия от сканираните документи, за да ускорите процедурата. За новородените всичко това е безплатно, а възрастните плащат редовната такса за издаване на документите. Няма да е излишна и малко церемониалност при връчването, като например чиновникът да надене трикольорна лента и да излезе да ви стисне ръката за това, че като национално отговорен фертилен контингент сте довели готов, обогатен генетичен фонд. Но да не искаме прекалено много.
Естествено, институциите ще се изправят на нож срещу такива предложения. Как така ще им орязват бюджета от продажби на формуляри за паспорти (което е величайша чиновническа наглост), от такси за легализации, пък и ще ги карат да си разменят информация вместо гражданинът да я носи от гише на гише.
Ето как: на базата на тези предложения се изготвя законопроект, комплект от поправки към няколко закона, който се внася за разглеждане в Народното събрание от депутати ангажирани с "емигрантско лоби". Такива ще се намерят. Сред народните трибуни има доста родители на деца в чужбина, а някои вече и внуци имат в странство. Така че ще ни разберат. Освен това предизборният период е особено подходящ за прокарване на полезни промени от групите по интереси, каквато група са емигрантите. Иначе, ако чакаме да се реализират добрите намерения и административното магаре да се помръдне от прошепнатия "чуш" на ИСС, ще изтекат още два мандата и гишетата ще станат осем. Камшикът по гърбината на Марко трябва да се развърти още наесен, за да го поместим към март-април.
Атанас Чобанов

Еmigrant-BG