Ще споделя свои впечатления по темата, предизвикани от някои скорошни случки.

Когато създадохме сайта Frognews.bg идеята ни бе да предаваме на читателите новините, до които сме се добрали такива, каквито са. Искахме анализите и коментарите на събитията да бъдат честни и с позиция. Доколко сме успели, е друг въпрос. Повече от 25 години работя в медии и знаех, че няма да е лесно. В първия брой публикувахме информация за наши министри, засечени от чужди служби във Виена по време на срещи с хора от сенчестия бизнес. Имена на сме споменавали. Веднага се обадиха няколко високопоставени чиновници за среща. Срещнахме се и те ни „помолиха" настоятелно да забравим за тази тема.

На следващия ден написахме кои олигарси са близки на президента. Веднага последваха обаждания от техни близки, част от които известни журналисти и медийни шефове, които направо ми заявиха, че ако спрем, богатите бизнесмени знаели как да се „отблагодарят". Знаели, естествено, и как да „навредят".

Заплахи и уговорки се редуваха месеци наред, за да променим тона към един, вече бивш, министър. Хитрувахме, обещавахме, но продължихме както си знаем. Той и до ден днешен продължава да търси начини за закриване на Frognews.bg, включително чрез СЕМ, президентски съветници, партийни посредници и кой ли още не. Не казвам, че него го свалиха, а нас все още ни има, защото сме по-силни. Не. Просто оцеляхме, засега, заради ината си и финансовата независимост, дадена ни от нашите рекламодатели, за което им благодарим.

Опитвали са се да спрат, поне временно, критиките ни срещу някои действия на президента. Убеждавали са ни, че е добър човек, голям държавник, че има врагове, че някои са срещу него, защото е честен и силен. Но никой не каза верни или неверни са критиките. Ето това е най-гадното. Тези хора все още живеят във времената на „отгоре казаха". Имат си и аргумент: като се критикува президента, все едно се плюе държавата. Така и не им мина през ума, че когато президентът направи гаф, на държавата не просто се плюе, ами...  

Съмнителни бизнесмени и откровени бандити, също са били герои в наши писания. Те също са вдигали телефона за срещи. Настоявали са обаче да се чуе и тяхното мнение, а не просто да не се пише скандалите около тях.

Знам, нищо ново не ви казвам. Знам също, че в такива условия и под такъв натиск съществуват повчето медии у нас вече 19 години. На тържества и национални празници, по време на награждавания видни държавни мъже обаче не се свенят да изричат публично лъжата, че свободата на словото е най-голямото завоевание на прехода. Казват го, знаейки, че преди ден-два са набивали „канчето" на някой отклонил се от „правия път" редактор или са бли главни действащи лица в скрита ПР кампания, платена от спонсори или някое министерство под формата на медиен проект.

Толкова сме свикнали с това, че дори вече и не псуваме по адрес на очевидните простотии, които ни навират в очите. Напоследък обаче нещата се втвърдиха. Дори излязоха от контрол, колкото и шаблонно да звучи.

От известно време в интернет пространството се появи сайт Опасните новини. Научих за него от депутати и колеги, които прочели „прелюбопитни" и „сериозни" неща в него. Влязох и сам се убедих в това. От няколко седмици обаче колеги и приятели ми звънят и питат: „Ти ли правиш Опасните"? Викам им „Не, но завиждам за източниците на информация" и се смея. Те обаче не се смеят, което ми подсказа, че се държа наивно и глуповато. Все по-често същите тези хора ме предупреждават да внимавам, защото можело да ме споходят големи неприятности.

В сайта има всякаква информация, част от която е направо сензационна. Преобладават материалите за ДАНС, за нейни служители и най-вече за Алексей Петров, онзи, който бившият вече министър Румен Петков освети като офицер от службите. Не са лицеприятни. Та, звънят ми приятели и ми казват, че си играя с огъня. Един от тях, бивш шеф от службите, известен авторитет в професионалната гилдия, направо ми заяви, че обръчът около мен се затяга. Той, а и и други познати ми признаха, че от ДАНС и лично Алексей Петров смятали, че зад Опасните съм стоял аз. Вече знаех, че не се шегуват, но не знаех трябва ли да предприема някакви стъпки към изясняване на проблема, в какъвто очевидно се превръщаше първоначалната шега.

Преди няколко дни на сина ми се обажда човек, засегнат от публикациите във въпросния сайт и свързан с ДАНС. Търсил мен, питал не съм ли предупреден от еди кой си да спра и т.н. Когато разбира, че синът ми не е в час по темата, му казва да ми предаде разговора и препоръката да му се обадя. Така и правя. В разговора този човек директно започна да ме пита не съм ли „гузен" или защо „стартирам операция „Страх". Това ме смути: звънят първо на сина ми (кой знае защо), после ми се правят намеци и вметки, известни ни от романите на Марио Пузо и филмите на Франсис Форд Копола. Не бих си позволил да ви занимавам с личните си проблеми, ако според мен не ставаше въпрос за нещо друго.

Във Frognews.bg не сме пестили критики към МВР и неговите служби, когато сме смятали, че има повод за това. Не пеем и в хора на ласкателите на ДАНС. Придържаме се към правилото, че журналистите трябва да сочат проблемите и да задават въпросите, които обществото и всеки човек си задават. Може не винаги да сме били прави, но сме отворени за дискусия, а всеки наш читател може да изкаже свободно мнението си по всеки въпрос. Изведнъж някой се опитва да ни върне в други времена и други нрави.

Започналата като шега „теза", че стоя зад Опасните се превърна в бреме, дори в заплаха за мен и семейството ми. Без дори да имам понятие за мотивите на случващото се.

В интерес на истината, чух и други имена, които се спрягат в публичното пространство за авторство над Опасните: бивш вътрешен министър, известни журналисти, депутати. Те обаче са повече фон, а в окото на бурята се оказах аз. Може би ви изглежда, че драматизирам случилото се, но от мойта гледна точка нещата изглеждат точно така - като заплаха.  Потърсих съвет от адвокат, от колеги, които са се сблъсквали с подобен казус, от хора с опит. Всички те са единодушни, че трябва сам да предприема стъпки за личната си защита, тъй като държавата едва ли ще направи това. Нещо повече, щом ДАНС олицетворява държавата, можело да очаквам да се „окажа" заплаха за държавната сигурност и да попадна под ударите на нещо като ЗЗД (Закон за защита на държавата) отпреди 70 и повече години. Невероятно, нали? И страшно. Можех на това място да дам пример с нелегалната радиостанция „Христо Ботев", дори с партизанското движение и курса към въоръжена борба, но рискувам да засегна чувството за хумор на някои хора... Пък и не ми е до смешки.

Знам, че моят проблем не е проблем на мнозинството, т.е. на всички медии и колеги. Тези, които пиарстват на властта нямат такива проблеми, на тях се падат успехите и облагите. Другите сме някакви палета, които лаят покрай кервана. Защо обаче властта е толкова превъзбудена от някакви си сайтчета? Мазното спокойствие, което излъчват правилните медии не й ли стига? Не или вдъхват оптимизъм за светлото бъдеще?

С риск да бъда заподозрян в прекалена мнителност, се питам: дали пък не съм нарочен за автор на Опасните, за да се удари Frognews.bg? През последните месец и половина дневните ни посещения достигнаха 40000-42000, което не е никак малко за българската действителност. При това без никакви намеси и трикове за увеличение на броя на читателите. Така че не съм изперкал, нито ме е налегнала параноята (дали някой не почука?). Знам какво говоря, защото виждам реакциите на читателите ни под всеки текст: от пахвали до ругатни и железни критики, когато нещо не е допаднало. Другите медии нямат и понятие какво означава да си 24 часа под прицела на читателя! Хората усещат полуистините, опитите за манипулиране, лицемерието. Обречен е всеки, който смята, че може да ги заблуди. Разбира се, не сме героите от Телемарк нито искаме да се мерим с храбростта на капитан Хатерас... Има и немалко други колеги, които вършат същото като нас, а може би и по-добре: E-vestnik, Mediapool, Fokus, Dariknews, Express, Sega, Kafene, Vsekiden, BGNS, Afera и др. Т.нар. „жълти вестници" постигат тиражи, каквито грандовете имаха преди много години, когато истината все още не бе задушена в омайната прегръдка с властта. Питам се какви ли неща ще измислят хора от властта и службите, за да затворят устата на Кеворк Кеворкян, Иван Бакалов, Люба Кулезич, Явор Дачков, Лили Маринкова, Велизар Енчев, Маргарита Михнева, Георги Коритаров, Стефан Гамизов, Харалан Александров, Иво Инджев, Петър Волгин и др? Ще ги обявят за луди, шпиони или ченгета? Може, но този номер няма да минава вечно.

Накрая искам да кажа две думи за сайта Опасните новини, заради който всъщност захванах този текст. Там излизат неща, които наистина са интересни и дори сензационни. Не ми е работа да ги съдя или защитавам. Препечатвали сме 1-2 неща. Ще го правим и в бъдеще, когато преценим, че си заслужава. Правят го и други. Отново обаче стигаме до онова простичко питане: верни ли са, аджеба, изнесените неща или не. Защото ако са - майко мила. Очевидно за властта, обаче, е по-важно да се открият авторите и източниците на информация, след което сайтът да замлъкне. Как да стане това - не е важно. Защото продължи ли Опасните да „живее" току виж го отварят и в някои посолства, в някои чужди служби, дори в Брюксел - о, ужас!  Затова е толкова важно някой да бъде ударен. Профилактично, за да се сепнат и останалите отворковци... мамицата им!

Огнян Стефанов

P.S. Тези, които решат да ми звъннат след като прочетат текста, да знаят, че телефоните ми се подслушват. Говоря съвсем сериозно - предупредиха ме хора, на които имам доверие. Впрочем нали знаете статистиката за подслушаните разговори и липсата на какъвто и да е контрол върху тази дейност? Няма какво да ви уча. Както се казва, дойдохме си на Щирлиц...  

▶Екстрасенси, щангисти, футболисти и светски хроникьори напират за местната власт

▶Да станем кубинци, преди лъжите на властта да ни погребат в розово

▶Вътрешният министър между циганския въпрос и „Св. Наум"

▶ Необявената гражданска война между шофьори и пешеходци ще се ожесточава с летните ...

▶В България е пълно с последователи на Пол Улфовиц, но тук те са на власт и на почит

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико