29 Август, 2008

- Какво мислиш за докладите на Еврокомисията и реакцията на нашите  политици?
- Избягвам да гледам новини, не слушам радио, само 2-3 рок станции, не чета вестници, освен ако не са публикували мое стихотворение или отзив за моя изложба. Общо взето, който плаща, той поръчва и музиката, нашите политици в случая с Еврокомисията объркаха жанровете - предложиха тежка нашенска чалга, когато онези от Брюксел очакваха най-малко класически джаз. Това тяхното объркване беше стратегическо объркване, за да видят докъде може да им мине наглостта. Ако мине - мине, това е психологията на българина. Не мина, значи друг креативен буламач ще приготвим за стара Европа. И така до три пъти, после ще кротнем.
- Ще изкара ли тройната коалиция своя мандат?
- Ако зависи само от волята на тройната коалиция, ще го изкара. Дори да ни орежат съвсем парите, правителството има финансов ресурс да оцелее до следващите избори. Предсрочни избори няма да има. Или, както казва дядо Нено от Ново Железаре, животът е труден, ама ние сме инати.
- Кое според теб пречи България да се развива нормално вече близо двайсет години след падането на Живков от власт?
- Откъде да знам какво пречи на България да се развива нормално, мога да ти преразкажа само слуховете: ченгета, мутри, назначени капиталисти, децата на братовчедите, башибозукът на Доган, мошеникът от Мадрид и т.н.
 Навремето, след промените се срещнах с Тодор Живков, говорихме дълго и накрая той самодоволно каза: “ Ще плаче българинът за байтошовото време.”, старецът се оказа, прав, българинът все още носталгува за Живков и дори му изкупува “Мемоарите”, представи си. Тогава, преди 14 години, кметът Борисов ме посрещна във вилата в Бояна, това работеше, и ме заведе до дневната, където ме чакаше Живков.
И така, руснаците ни спряха парите, капиталистите ни ограбиха,  домораслите романтични икономисти разпределиха неправилно резерва, а накрая хиените от оста Изток-Запад ни оглозгаха съвсем. Не знам дали България се е развивала нормално, но знам, че се е развивала неправилно.
- Твоето отношение за скандалите между така наречените млади и стари в литературата?
- Какви стари, какви млади?  Както би казал Палми Ранчев - борят се за кокала мръсниците.
- Според теб има ли писател от младото поколение, който може да бъде превеждан и да стане известен по света в истинския смисъл?
- Всеки български писател може да бъде превеждан и да стане известен в чужбина, в истинския смисъл на думата. Като чета школските бъртвежи на най-известните западни писатели, виждам че дори Орлин Орлинов и Венко Марковски са на едно прилично европейско ниво. Малкият народ е малък подлец – това обяснява всичко.
- Смяташ ли, че Бойко Борисов е медиен мит и има реални шансове да оглави изпълнителната власт?
- Бойко Борисов е Бриджит Бардо на българския политически небосклон. Виж реакциите му за проблема с боклука, бездомните кучета, коментарите му за актуалната политическа ситуация, отработеното секси поведение, тълпите фенки. Харесвам хората, при които нещата са се получили случайно - това означава: бърза реакция, трезва мисъл, да хванеш случая, когато се появи. Но не харесвам арогантното му поведение и флиртовете със селските тарикати.
 Шансът му да оглави изпълнителната власт е случаят. Ако случаят му поднесе властта на тепсия, той ще я вземе. И хоп - американската мечта намира почва в България, Бате Бойко – премиер.
- Как изглежда Пловдив през твоите очи?
- Добро място за живеене. Провинциални нрави. Кебабчийски манталитет. Постоянно надзъртане в двора на съседа. Типичен български град с попреминало очарование.
- Над какво работиш в момента?
- Над новата си стихосбирка “Великолепни стихове”.

интервю на Александър Иванов 

Борис Роканов е автор на 4 поетични книги, две книги за деца и две литературни анкети с Блага Димитрова и Екатерина Йосифова. Той е един от най- нестандартните и честни творци в българската литература. Носител е на три национални литературни награди. Роден е в Кюстендил, направил е 12 изложби живопис в най- големите градове на България, автор е на 4 арт- проекта, представени в Националната художествена галерия в София, Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол и в Съюза на българските художници в столицата. Живее в Пловдив. Frognews.bg предлага на своите читатели две от последните стихотворения на известния български поет.

ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА
ИЗМИСЛЕНАТА САМОТА, ЗА НЕЙНАТА ДУША
И ЗА ПРЕКАЛЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ


От толкоз дрехи ми призлява
        и падат
ТЕ
неудържимо...

Пробуждам се
и ставам
точно като слънчев знак –
родилката Луна е точица от мене,
душата ми –
    и тя е раждащ водопад
на избелели мисли,
на трепети, които ми напомнят на гората,
на спуснати от облаците дни.

Повръщам спомени,
а заедно със тях пенливите момичета,
девици топчести –
реки от сладостен разврат.
Повръщам спомени и още ми призлява –
мразя блузките, чорапите и сутиените,
и впитите в бедрата им
  бикини.
Само огледалото ми е свидетел, само То
разбира
красотата на течащите сълзи;
само То
  разбира разликата
в двете половини на моето лице
(което с много две е толкова прочуто):
очи
и ноздри,
и сълзи,
  две устни,
  две разхайтени редици зъби –
там
свободата ми съвсем личи.

От толкоз дрехи...
(падат целите, неповторимо)
и пак съм преоблечен в бяла и красива кожа
щом стана гол
и щом вселената започне да се движи.
Тя става нова,
защото ще се срути и ще издържи –
тогава съм единствен, млад и силен.
Дори на сто години, още ще съм млад.
Лицето е лице непоклатимо –
сега въздишката, Нейната,
го замъгли.
Лицето – цялото на капки,
лицето, стегнато като юмрук...
и аз,
и той,
и тя...
като сълза, като мечта,
като любов –
кристален стих, далечен и повторен.

Когато чувствам нещо, значи ме боли –
сега прободе ме
едно ребро,
наследство от Адам сред крушите на Ева,
и с него мога ореол да си изпиша
и като митичен еднорог
да стъпча цялата – докрай – земята.




ВЕЛИКОЛЕПНО ПЪРВО ПОЛИТИЧЕСКО СТИХОТВОРЕНИЕ,
ПОСВЕТЕНО НА ЖЕНСТВЕНИЯ АВГУСТ

Върху сивия тен на скалите
изпуснал съм моя
измислен от слънцето тен
и гледам морето, разпръсквам вълните,
сякаш майка наблизо пере
и пяната на нейното пране
и тук ме е открила.
Телата танцуват, а устните плуват – море и скали –
аз в тази целувка се хвърлям
и бързо потъвам,
без сянка потъвам във тази пенлива и трудна вода,
и още върти се
моето весело време –
заедно със син и  сълзлив косопад.
Сега сълзата,
другата сълза
глинената самоличност раздвоява.