2 Юни, 2007

  Огнян Стефанов

Защо всъщност са толкова непредсказуеми процесите в БСП? Това е основен въпрос. Тя, партията, твърди, че е модерна лява формация със социално-демократична платформа, отворена партия, демократична, в която всеки има право да изрече мнението си и то да бъде чуто.

Така е на книга. В живота обаче е друго. БСП е най-конспиративната партия у нас и такава е била повече от 100 години. Обществото никога не е знаело какво се случва в нея, в недрата на ръководството й. Може би ще прозвучи доста крайно, но по структура и опазване на тайната тя напомня Коза ностра. От върха се спускат задачи, които не се коментират, а само се изпълняват. Дисциплината е вменена като закон. Старшият е почти с неограничени права над подчинените си. Вземат се решения на върха, но никой не знае какви точно са мотивите. Както в Коза ностра и в БСП има кланове, които воюват за надмощие, но това е някаква скрита от погледа на обществото битка на титани. Всеки клан има своята армия от лейтенанти и изпълнители, които държат цели региони, цели отрасли от икономиката на държавата и упражняват тотален натиск върху частния бизнес. Те го наричат контакти и влияние, но то си е чист рекет.

Казвам ли нещо ново?

Кои са някои от свещените тайни на БСП в сегашната ситуация.

Войната между Румен Петков и Румен Овчаров, например. Или амбициите на Румен Петков да придобие повече партийна и управленска власт. Ако това не е така, защо на „Позитано” 20 му казват „шефа”. Или да речем, дали президентът Първанов готви раждането на нова политическа формация, която да заеме лявото политическо пространство след година-две, когато ГЕРБ на Бойко Борисов ще е заела вече дясното или „да”? Свещена е и тайната как се родиха червените олигарси и каква роля играят в източването на държавата. Кой е техният „баща” също е важен въпрос.

Не очаквам утрешната сбирка на ВС на БСП да посегне към пликовете с тези теми. В партията няма толкова луд човек. Освен Костадин Паскалев, който все повече заприличва на самотен бегач на дълги разстояния и почва да буди съчувствие дори у червените бабички, които се чудят: „Що се мъчи толкова това момче като никой не му обръща внимание...”

Понеже стана дума за президента Първанов, интересно е да поразсъждаваме за неговата рола в сегашната ситуация. Той уж се е отдал на срещи с абитуриенти в неравностойно положение, присъства на концерт на Мюзик айдъл, ходи до Черна гора, патронира 60-годишнината на ЦСКА и чака колегата си Буш. Но това е само перископа на подводницата, както се казва. Отдолу плува нещо голямо, с неясна форма и размер, но вдъхващо респект. Той познава отлично процесите в партията, в която е бил редови член и председател. Знае и кръвното налягане на тройната коалиция. Вероятно знае доста неща и около скандала „Александров – Овчаров”, които дори главния прокурор не знае. Но мълчи. Привидно той не контролира процесите в БСП, но понеже действието се развива в България, няма земна сила която да ме убеди, че през последните дни той не е провел тайни разговори с висшите функционери в партията и държавата. Можеше да не е така, ако ставаше дума за друга държава, но не и у нас. Първанов не е наблюдател. Всеки, повярвал на подобно твърдение, може да се окаже в ролята на муха, която се кани да кацне на някоя от ароматните камбанки на „насекомояд непентес”. Първанов е играч, който няма да допусне грешката на д-р Желю Желев с Боянските ливади. Да посочваш грешките на бившите си съпартийци е рискована работа, която винаги завършва с помиен дъжд. Първанов е доказал, че владее техниката на задкулисната игра, на нея ще разчита и сега. Каквото и решение да се вземе утре на „Позитано” 20, то ще е съгласувано с президента. Никога няма да разберем какво са си казали, къде и кога е станало това. Всъщност, именно това конспиративно поведение на БСП, е част от нейната сила.

Но да се върнем към въпроса за очакваните промени. Те няма как да се случат или поне няма да са такива, каквито бихме искали да бъдат. Ще си тръгне Румен Овчаров от поста министър. Това вече е факт. Политолози и социолози ще ликуват. Особено двама от тях. Но не това е важно за българското общество. Както и слизането от сцената на някаква си личност, пък била тя и Овчаров. Дори да отидем още по-далеч: да речем, че ни изненадат и с освобождаването на Румен Петков от поста зам.-председател на партията. Дори тази новина, равна единствено на паднал сняг в Сахара, няма да промени партията като механизъм и философия. Тя ще си остане затворена организация, непонятна за всеки, който е прочел поне една книжка за принципите на демократичното общество. Тази партия е желязна и няма да покаже раните си, ще скрие, че е болна и за да ни убеди в това, вместо животоспасяваща операция, ще се подложи на пластични корекции в областта на носа, ушите и вкарване на ботокс в устните. Случващото се, ще мине под познатото мото „нов курс на промяна”. Лилов ще продължи да дава някакви съвети, да прави някакви анализи, вместо да изчезне от хоризонта и да се заеме с живота си извън партията. Затова и на Сергей Станишев му бе трудно да е убедителен на извънредната пресконференция дадена днес за промените в кабинета. Не че не иска, но без оръжията на истината, това няма как да стане.  Затова в светлата част от живота на БСП ще гледаме неубедителни послания и обещания, а в зоната на здрача ще останат всички онези процеси, за които в обществото се говори отдавна, но никой не изрича гласно. Страх, който може да бъде признат за „български феномен”.

Покрай странните случки около бизнеса, личните връзки и разследванията срещу Мирчо Петков, известен като Мирчо Циганина за сетен път стана кристално ясно, че партиите се издържат с нечисти пари. Давам примера с Мирчо защото е съвсем пресен, а не защото е единствен. Мой добър познат още преди години ми е разказвал как Николай Добрев е обикалял фирми из страната, за да урежда пари за партията. В тази му дейност, след смъртта му, го наследил Румен Петков. Източникът ми е повече от сигурен. Някога тази функция в СДС изпълняваше Христо Бисеров. Йордан Цонев върши нещо подобно сега за ДПС, може би за да не си петнят името турците... Когато ЕС и САЩ ни приканват все по-настоятелно да борим истински корупцията имат предвид не пиарпроцеси като този срещу братята Маргини, акциите срещу червенокръсткия шеф Христо Григоров и др., а война срещу мръсните отношения политика – власт – бизнес. Затова мога да се обзаложа, че никога няма да бъдат открити убийците на Емил Кюлев, например. Той беше близък човек на Първанов и на доста хора от БСП и ако излязат поръчителите на покушението, ще се разбере кой от коя страна е на фронтовата линия и каква роля играе. Докато БСП не даде ясен знак, че се разграничава от парите без документ, които влизат в партийните каси, всички промени ще са чисто и просто театър на сенките. Точно това е може би най-важната причина тази малка държава да не може да се отлепи от дъното. Разбира се това в пълна сила важи за всички останали партии.

В политическия живот, и в БСП в частност, е валиден закона на омертата, който гласи „Който не мълчи ще умре”. Може би не винаги в прекия смисъл, но така или иначе ще бъде отстранен, отлюспен, отбит от системата, през която се вливат капитали. Това е онази важна причина, която налага животът и действията на висшите партийни функционери да бъде забулен в мъгла, по-непрогледна от стелещата се над Ла Манш. Политическия елит у нас всъщност е едно тайно общество, което се храни с жизнените сокове на истинското, гражданското общество, обричайки го на живот в безсъзнание.

На своето заседание ВС на БСП ще потвърди тези мои съждения. Същото ще направи и конгреса на НДСВ. Там поне едно е ясно – за какво се върна царя...

Победителят в тези мазни борби отново е Ахмед Доган.

Европа се оказа голям залък за нас.