3 Септември, 2008

Ще ви върнем малко назад във времето. Когато КГБ разсекрети част от архивите си, на бял свят излезе мрачна история, свързана с нашите служби. През 70-те години на миналия век, шефът на КГБ Крючков разпорежда на началника на Оперативно-техническото управление ген. Сергей Голубев да окаже помощ на българските колеги в едно „деликатно" начинание. Голубев заминава за София. Там той демонстира на ръководни кадри от Държавна сигурност новото откритие - отрова, която не може да бъде открита от съдебните лекари. Веднага двама надеждни момци отлитат за Лондон да изпробват „крема на смъртта". Там те се промъкват в квартирата на български емигрант и намазват пода на спалнята му с откритието на лабораторията на КГБ. Човекът след няколко дни постъпва в болница със сериозни оплаквания. Лекарите обаче го спасяват.

Тогава Москва изпраща отново Голубев в София. Този път той носи нещо по-така: специален чадър. Историята по-нататък я знаете - писателят Георги Марков бе убит на 7 септември 1978 г. именно с този чадър. Въпреки признанията на ген. Олег Калугин от КГБ, както и въпросните разкрития за командировките на ген. Голубев в България, у нас и до ден днешен фактори от бившата ДС отричат българско участие в ликдивирането на автора на „Задочни репортажи". По време на „студената война" това бе един от начините да се затворят устата на журналистите.

През демократичния преход службите ни направиха опит, който продължава и до днес, да се реформират. Вярваме, че някои от реформаторите наистина желаят това. Има обаче хора, които си остават фенове на дезодоранта с аромат на нафталин и ботуш. На тях свободното слово им действа както слънчевия лъч на прилепа. Затова не секват опитите им да влияят и манипулират медиите. Само ще споменем, без да досаждаме, че неотдавна служители на тези служби се опитаха да осъществят връзка с единия от съсобствениците на Frognews.bg. Обадиха се обаче на сина му, защото не могли да намерят телефонния му номер. При този професионализъм? Къде ги стягаше чепикът, та решиха по този нетрадиционен за службите и традиционен за една друга организация начин да водят диалог? Просто свързваха сайта „Опасните новини" с нас. И щом веднъж са решили, че е така, идва ред на събирането на доказателства - на всяка цена, с всички средства. Само и само сайтът да замлъкне. Както след терористичните атаки на 11 септември в САЩ, така и тук е обявена тотална мобилизация на специалните агенти, задвижва се цялата машина от служби, призовани да бранят вътрешната сигурност на страната. Острието на мощната атака се забива в един от нашите служители с цялата внушителност, на която са способни тези служби. Домът му е атакуван рано сутринта, той е откаран с микробус с тъмни стъкла, водят го цял отбор служители, сложени са му белезници и пр. действия, говорещи за мащабна и дълго готвена операция. Срещу служител, който през живота си не е нагрубил и коте... „Разговорите" с него продължават близо 7 часа. Без дори някой да му каже има ли право на адвокат и ако няма - защо. Не знаем детайли, защото служителят ни е подписал декларация да не казва какво се е случило. Сигурно така трябва. Обаче ние се досещаме. Досещате се и вие. Държавна тайна е какво предстои, т.е. кога ще почукат хората с тъмни очила и на нашите врати. Тук искаме да заявим, че част от тях са готини и сериозни мъже, които сигурно сами се питат какво и защо преследват. Но това е друга тема.

Накрая две думи и за „Опасните". Питаме се с какво толкова един сайт предизвика гнева на хора от тайните служби? И защо те с желязна хватка и агресивност търсят кой стои зад него, а не дали са верни изнесените неща. Ето на този въпрос като че ли голяма част от политиците и други, упражняващи власт у нас, не желаят да отговорят. Така например преди месеци в скандалите около и в МВР се повтаряше рефрена защо генерали говорели, защо парламентарната комисия питала, откъде изтичала информация и пр. Никой не обели две думи на кръст дали са верни нещата от СРС-тата. Както и съмненията за полицейски и политически чадър над производството и трафика на синтетична дрога, връзки със сивата икономика и контрабанда и т.н.

Оставаме с чувството, че у нас се прави всичко възможно да се запушват дупките, през които изтича неприятна информация за золумите в държавата, а не да се работи за тяхното прекратяване. Защото ако беше обратното службите ни би трябвало да поразровят около изнасяните всеки ден от медиите кирливи ризи, а не да преследват източниците на информация и пишещите я. Ако продължаваме по този път, вместо по пътя към Брюксел, ще се окажем отново в онази кабинет в ДС, в която ген. Голубев демонстрирал посления писък на отровите, които съдебната медицина не може да улови...

Преди дни някои хора ни упрекнаха, по повод изброени журналисти, които имат позиция по случващото се в страната, че сме цитирали имена, които не били чак такива борци за свободното слово. Да, такива като Георги Марков са малко. Но да изкажеш мнението си днес също не е съвсем безопасно. Ще повторим и допълним списъка отпреди седмица: Иво Инджев, Кеворк Кеворкян, Иван Бедров, Лили Маринкова, Ива Николова, Явор Дачков, Диляна Грозданова, Люба Кулезич, Иван Бакалов, Стойко Тонев, Велислава Дърева, Маргарита Михнева, Петър Волгин, Мартин Карбовски, Миролюба Бенатова, Светла Петрова, Светослав Терзиев, Емил Спахийски, Георги Коритаров, Христо Христов и др. Споменаваме ги не за да сравняваме себе си с тях, а за защото заслужават. Може да не се харесват на всички, но това е положението, Минке. Тези хора знаят какво им коства да имат лична позиция и да се ровят в тайните на властта.

Frognews.bg от първия ден на излизането си се е опитвал да бъде честен с читателите. Не сме успявали винаги, за което се извиняваме. Давали сме и винаги ще даваме думата на нашите читатели, които с интелигентността си показват, че макар и трудно, времето с аромат на нафталин и ботуш, си отива. Признателни сме им за това. Ще се постараем и занапред да не ги разочароваме или поне не много. Увеличаващите се посещения в сайта ни, които минаха 42 000 на ден, ни дават повод да благодарим на читателите си и на рекламодателите си, без които издаването на каквато и да било медия не е възможно.

Както се казва пътят е труден и въобще не е славен.

Това е нашето мнение. На който му харесва ментето в зоната на коментарите - да си го сложи в рамка. Извиняваме се на читателите си, че тяхната територия бе омърсена по този хищен начин. Но такива са рисковете на интернет. Сега ще научите за нас, че сме оръжейни търговци, пияници, курвари, ченгета, изпълнители на „мокри поръчки", манипулатоори, кърлежи, напили се с народна кръв, мракобесници, изнудвачи, гадни копелета, слуги на Москва, Вашингтон и пр. А бе сволочи за утрепване. Но пък ние затова сме се хванали да правим издание в интернет, защото е единствената територия на свободата, каквато нито една друга медия не може да притежава.  Зтова избрахме и това име frog - гласът на жабата може да е креслив, но се чува надалеч. Понякога чак в Брюксел...

P.S. По коментарите ще познаете, кои са дежурни по сайтове в службите и кои са от свободния свят. Не е никак трудно. Можем да махнем полето за изява на читателите, но не в това е смисъла.  Точно обратното. Дори се радваме, че някои от тези мъже "в черно", ще открият един нов свят. Може след време дори да прекрачат в него. 

Младен Мутафчийски

Огнян Стефанов