Няма нужда от увеличаване на цените на фризьорските услуги. Днес всеки пети отваря салон. Но след като човек си плаща, той трябва да получи най-доброто, казва известният стилист.

 

Стилист Капанов е председател на Националното сдружение на фризьорите. Член е на Haute couture francaise – висшата мода в прическата. Председател е на Intercoiffure mondial за Източна Европа. Стилистът е против скорошните изказвания на Милен Илиев – председател на Националната организация на фризьорите, според когото услугите в бранша трябва да поскъпнат тройно.

 

- Има ли нужда от увеличаване на цените за фризьорските услуги?

- Не. Според мен има човек, който има нужда от гласност. Не искам да обиждам никого, но аз не го познавам. Доколкото знам, не е фризьор. Никой не може да влияе на мен или някого другиго да си увеличим цените. Ако аз преценявам, че ще го направя, трябва добре да се аргументирам, защото ще загубя клиентите си.

- Казват, че увеличението е нужно заради поскъпването на тока, водата?

- Да, но не можеш 3 пъти да увеличиш цената. Можеш с левче, два, пет, но не и повече. Фризьорските услуги в България се покачиха много…

- А и фризьорите станаха много. Днес всеки пети отваря салон?

- Много са хората, които искат да бъдат фризьори. Аз имам училище за фризьори, от което на всеки три месеца излизат нови и нови. Няма лошо в това, че има толкова много желаещи да станат фризьори, всеки иска да изкарва хляба си по някакъв начин. Други мислят, че това е много печеливш бранш.
Аз се стремя да давам на младите хора при мен едно начално ниво, след което те са длъжни да продължат нагоре и да се развиват. Всяка година по два пъти задължително ходя в Париж.

 

- Как започнахте да се занимавате с фризьорство?

- Започнах с рисуването. Майка ми ме насочи към фризьорството, като си мислеше, че има връзка с рисуването. Впоследствие разбрах, че има връзка, защото ако един фризьор не съумее да направи прическа за съответното лице, това означава, че той прави шаблон. При първите ми стъпки подхождах с голямо уважение, с голяма отговорност към това, което правя. Работил съм за стотинки, чакал съм някой да ми даде 10 стотинки, за да мога да си купя геврек. Работих по 8, по 12 часа, стига да ми позволят. Мен работата не ме уморяваше. Живял съм много трудно, мога да кажа, че съм започнал от нищото, но имах желание да се трудя. 

 

- Претенциозни ли са българските клиентки?

- Аз се радвам, когато хората имат претенции. Те идват със своите пари и ние трябва да отговорим на техните искания. След като човек си плаща, той трябва да получи най-доброто. Но знаете ли, още не мога да науча хора, които работят за мен, на следното - когато клиентка си запише час по телефона и иска конкретен фризьор да я подстриже, и дойде в определения час, няма кой да й каже: „Добър ден, госпожо Петрова”. Това ще донесе страхотно удоволствие на тази жена, че името й е запомнено. Това са неща, които са лесни и носят удоволствие на клиента. Оказва се, че е сложно да се научи…

- Как се е променил клиентът през годините?

- Клиентът си е клиент. Но изискванията сега са по-големи. Имал съм много интелигентни клиентки, които идваха при мен и казваха: „Идвам тук не защото имам нужда от подстригване, а искам да си купя самочувствие”. Те не се нуждаят от новата прическа в този момент, а имат нужда да поговорят и да се почувстват уважавани. Разликата между тогава и сега трябва да е именно в това – клиентите да се чувстват още по-уважавани.

- Ще издавате ново списание?

- Това е новото ми списание, което се казва „Прическа и стил“, ще стартира на първи октомври. Предишното ми списание се казваше „Коса и стил“, казвам казваше, защото главната редакторка ми го открадна.

- Как така ви го открадна?

- Тя беше главен редактор, работеше на щат при мен. Изтича десетгодишният срок (б. р. - на патента) и идва уведомление от Патентното ведомство. Тя отива, регистрира го на свое име… Почнахме да се съдим, но докъде ще стигнем, не знам. Ако има почтеност във всяко едно отношение, човек би могъл спокойно да работи и да се развива. Разбира се, такива неща се случват и на Запад…

- Как се развива браншът в момента?

- Не мога да кажа, че е много добре.

- В началото на 90-те по-добре ли е било?

- Нямаше толкова фризьорски салони. А това има своите две страни. Сега има конкуренция, но в повечето случаи е много ниска квалификацията, на голяма част от хората е на много ниско ниво. Но те имат гъвкавост в поведението към клиентите, които остават с впечатлението, че са професионалисти. До момента, в който не им окепазят косата. Това, което трябва да стане, и това трябва да стане чрез закона, който имаме, но не действа до такава степен - хората, като влязат в салон, да видят майсторското свидетелство, което е гаранция за успех и качество на работа. Иначе не може да се отваря, просто така, салон.

- По цените човек може ли да се ориентира?

- Не.

- Има фризьори, които за подстригване взимат 200 лева.

- Да, сигурно. Но тези хора, които ги дават… Такива парвенюта, да ви кажа, има много в Русия. Тази година бях в Москва. И силно впечатление ми направиха портиерите пред няколко елитни фризьорски салона, които приличаха на биячи. Сигурно те изпращат недоволните клиенти (смее се).

- Колко е нормално да струва едно подстригване?

- Ако говорим за Европа, там е от 15 до 45-50 евро. Има и по-скъпи салони, но те са на много известни имена, доказали се в световното фризьорско изкуство.

- В тази цена влиза миене, подстригване и сешоар? Защото в много салони пише: „Подстригване 10 лева”, а накрая цената става 50.

- Аз много се дразня, когато не пише нищо и накрая ти казват сумата. Сешоар, маска, лак – това е част от услугата. Коректността е задължителна. Трябва като влезете в салона, първо да видите ценоразпис, за да прецените можете ли да си позволите услугата, или не. Излизайки оттам – ето ви касовата бележка.

Интервю на Оля ЖЕЛЕВА, e-vestnik (със съкращения)