7 Септември, 2008

Досието на агент „Пикадили", пазено в най-строга тайна от години, излиза наяве. Какво съдържат документите, които българската държава отказва да предостави на Великобритания и Дания през 1993 и което Скотланд ярд отново поиска от България?

Какво съдържа досието на агент "Пикадили" (Франческо Гулино) - единственият заподозрян в убийството на Марков агент на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност? "Dnevnik.bg" публикува подробности от неразкриваните досега факти около покушението срещу писателя, които станаха известни от архива на комунистическото разузнаване. Оше по темата очаквайте от понеделник до петък в поредицата на журналиста Христо Христов на страниците на в. "Дневник"

Досието "Пикадили" представлява само част от четиритомното лично дело на агента, заведено под №8101, а именно част от том 2 и том 3 и 4, което означава, че не е пълно.

Важно е да се знае, че практиката в Държавна сигурност е да се водят два вида дела на агентите - лични и работни. В личното дело се съдържат материалите за агента - изучаване, предложение и план за вербовката му, както и декларация за сътрудничество. В работното дело се събират материали, свързани с дейността на агента. Указанията за воденето на тези два вида дела са задължителни и за Първо главно управление (ПГУ) на ДС и произтичат от най-важния вътрешен документ за работата му - строго секретната "Инструкция за оперативния отчет", утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов през ноември 1976. В случая с "Пикадили" няма яснота какво е станало с работното досие на агента. Данните за него могат да бъдат установени от картона на "Пикадили" в картотеката на бившето ПГУ, която се съхранява в Националната разузнавателна служба, до която журналистът не е имал достъп.

Според Богдан Карайотов, разследвал делото за убийството на Георги Марков в периода 1990-1999г., материалите в досието на "Пикадили" са смесени от двата вида дела - лично и работно. "Предадоха ни материалите на този агент, може да се каже, в насипно състояние, което показваше, че от него е дърпано, вадено, скривано и кой знае още какво са правили с него", заяви той в интервю за "Дневник".

Унищожени материали по досието "Пикадили"
В досието "Пикадили" съществува документ с дата от август 1987, с който тогава са унищожени следните материали:
 
- том 1 от личното дело на агент "Пикадили", съдържащ 312 страници
- том 2 от работното дело от 308 страници
- том 2 на личното дело - първите 100 страници.
 
Тези томове са заличени с мотива, че съдържат стари материали, свързани с проведеното следствие срещу агента за стопански нарушения и за използването му на територията на НРБ. Предложението за унищожаване на оперативните материали е направено от водещия офицер на "Пикадили" - полк. Мичо Генковски, а е утвърдено от тогавашния началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Унищожаването обаче не е законно. Съгласно споменатата "Инструкция за оперативния отчет" на ПГУ срокът на съхранение на личните дела на агентурата е до навършване на 75-годишна възраст на лицето, а на работни дела на агентурата - до 15 години след предаването на делото в архив.

Параграф 15.2 на инструкцията указва, че след изтичане на посочените срокове делата се подлагат на експертиза. Експертизата се извършва от специално назначена за целта експертна комисия при служба "Картотека и архив" на ПГУ, която определя историческата, научната, справочната и учебната стойност на делата. Параграф 15.3 указва, че определените като неценни материали се описват в протоколи и се предлагат за унищожаване. Съставените от комисиите протоколи за унищожаване на неценни дела се изпращат за мнение в оперативните отдели, след което се докладват на началника на ПГУ за утвърждаване. След утвърждаването на протоколите делата се снемат от отчет, като промените се отбелязват в архивните регистри, а делата се унищожават по установения ред.

В случая с досието на "Пикадили" тази законова процедура не е спазена, защото не е назначена комисия, която да извърши експертиза. Унищожаването на части от личното и от работното досие на "Пикадили" е станало от заинтересуваните лица по случая - полк. Мичо Генковски, водещ офицер на "Пикадили", и от началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров, който е утвърждавал по-голямата част от оперативните задачи на агента, както и финансовите разходи за тях.

През 1992 г. ген. Тодоров беше признат за виновен и осъден ефективно на 11 месеца затвор за унищожаване на част от досието на Георги Марков. Военната прокуратура тогава не го е разследвала за унищожаването на материалите от досието на агент "Пикадили". Унищожаването на досиета започва най-рано в ПГУ - на 10 януари 1990. Заповедта за това носи подписа на началника на разузнаването ген. Владимир Тодоров. Едва на 29 януари същата година тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев подписва предложението на зам.-вътрешния министър ген. Стоян Савов за цялостна чистка в архивите на ДС.

Христо Христов, в. „Дневник"

Снимка: Красимир Юскеселиев, в. „Дневник"