18 Септември, 2008

Тия дни под тепетата такива дебати не се водят! Ясно е, че Свободата е като салама, дето Санчо го изяде, докато Дон Кихот самоотвержено припадна. И също така е ясно, че заради наденица се правят въстания и преврати, стига тя, наденицата да се очертава достатъчно дебела и дълга, че да развълнува въображението на войводите.

Че Пловдив предлага здраво хапванне, също е ясно. Макар и тясна, общината още разполага с апетитни терени, които бившите коалиционни партньори смело раздадоха в последното преди ваканцията заседание. Тогава съветниците от ГЕРБ гласуваха „с омерзение", уж за да запазят мира в семейството. Разбира се, областният управител Тодор Петков прати решенията в съда, но идеята беше още на първото заседание местния парламент да си ги прегласува и да уреди с изгодни заменки един къс списък избрани.

Шефът на местния парламент Йордан Кюмюрджиев още тогава попадна под приятелски коалиционен огън и се наложи да заеме позиции за отбрана. Заговори се, че имал амбициите да управлява вместо леко дезориентирания Славчо Атанасов. Оформи се дори втори властови център край него. На гражданите на Пловдив това сякаш им се видя добра идея на фона на безкрайното мотане и крайна нерешителност на кмета и заместниците му от ВМРО.

Паралелно с тази атака, в самата ГЕРБ се развихриха майсторите на вътрешнопартийно апаратно таекуондо  и заиграха нещо като генералски гамбит върху пловдивското поле. Заместник кметът по сигурността и бивш генерал от ВВС Димитър Цветков прояви към Кюмюрджиев нетърпимост, граничеща с откровен антагонизъм. Макар и без връзка помежду им, друга силна фигура на ГЕРБ в Пловдив също показа характер. Бившият баскетболист и бизнесмен  и настоящ кмет на район Запад Здравко Димитров-Зико отказа да слушка и да папка безгласно и така местната организация се озова в непопулярната позиция, наречена „много вожд, малко индианец".

След  месеци  кръгов обстрел и обезвреждане на „пети колони" бившия полицейски генерал Йордан Кюмюрджиев безславно сдаде позициите, които отначало изглеждаха непревземаеми. Бракът по сметка между ГЕРБ и ВМРО, в който за свидетели бяха калесани Атака, земеделците, ССД и Гражданското сдружение на нова България (ГСНБ) се разпадна 2 месеца преди да отпразнуват памучната сватба. За ролята на раздорната ябълка беше нарочен  именно амбициозния шеф на областния съвет. Сондажи за замяната му със съветника Георги Титюков били, оказва се, в ход още в началото на август. Новият политически сезон започна с новината, че бившите партньори не само са се парясали, ами и вече са свили нови семейства - ГЕРБ с другарчетата от синия спектър и Сидеровите хора, а ВМРО с бившите заклети врагове от Коалиция за Пловдив и ДПС. Може да звучи по-толерантно и от българския етнически модел, ама такива са фактите!

Ударите под кръста почнаха още с внасянето на предложението за отстраняването на Кюмюрджиев от поста Председател на ОС. Добавена по тъмна доба, в деня преди първото за сезона заседание, тази извънредна точка в дневния ред се превърна в първия Дилбер-танасовски преврат за годината.

През светлата част на следващия ден новоизлюпено мнозинство бодро изгласува поправки на собствените си решения отпреди вакацията. От торбата на войводите бяха извадени най-апетитните хапки - закриха постовете на зам-кметовете по общинска собственост и по общинска икономика, първото заето от войводата Петко Атанасов, а второто вакантно след уволнението на гербера Георги Григоров. Вакантно, ама след като го уволни, кмета недвусмислено заяви, че ще му търси заместник от средите на ВМРО.

След като резнаха наденицата наполовина, новите партньори отмениха три заменки на общински терени срещу обещания за строеж на обществени сгради. После съветът щедро потвърди нов десетгодишен договор за наем  на фондация „Бъдеще за България" на Елена Костова, която запазва владението си над къща „Рекорд" в стария град. Дето се казва, поне Костовите хора да не ги мислим, има къде партийно да клубарстват.

Това желязно гласуване така разтрои кмета на Пловдив, че той си тръгна още по обяд и заяви пред журналисти, че града явно има нов кмет и това е шефа на общинския съвет Кюмюрджиев.

Така, со кротце, со благо и со малко кютек заседанието докрета до 18:30 и до извънредната точка в дневния ред. И до края на еднодневната коалиция!

С тайно гласуване, при 26 на 23 гласа и една невалидна бюлетина генералът се раздели с поста, а  сред съветниците настана лов на вещици и предатели! Изведнъж се оказва, че новото мнозинство нито е единно, нито е послушно, нито е мнозинство...

Търсенето на тримата предатели продължи близо 2 часа, като всеки отричаше да е проявил слабост  в лицето на врага. В крайна сметка се очертаха 2 версии: клетвоотстъпниците са или трима от пет-членната група на Атака или  двамата от ДСБ плюс Константин Георгиев от ГНСБ.

Всички шестима се заклеха, че няма токова нещо, а Спас Гърневски от ДСБ директно обвини атакистите, че са се продали на местни икономически величия.

В суматохата някой се сети, че Красимир Каракачанов тия дни имал среща с Бойко Борисов  и че софийския кмет негласно одобрил смяната на протежето си в Пловдив. Във всеки случай, не проявил достатъчно съчувствие към готвената му съдба. Т.е. появи се и трета, съвсем реалистична версия - трите гласа да идват направо от групата на ГЕРБ...

След почивката дойде логичното предложение да бъде избран временен заместник на Кюмюрджиев, точката беше вписана в дневния ред и гласуването беше отново тайно. Минути по-късно изненадата беше сравнима само с учудването на Сципион, видял слоновете на Ханибал да се спускат от Алпите точно зад гърба на собствените му войници:  за председател на общинския съвет е предложен и избран брадатия войвода Илко Илиев, известен като сивия кардинал на ВМРО и дясна ръка на бившите разведки Каракачанов и Ватев. При това е избран с 33 гласа срещу само 15 против! Като се знае, че съветниците на ГЕРБ са 13, всеки може да си направи сметката колко точно верни партньори има около тях.

Играта на „прецакай другарчето" беше закрита от новоизбрания шеф на местния парламент с думите „Надявам се, че след тази сесия нама да има победители и победени, а само помъдрели!". Показателно, твърде показателно...

В ГЕРБ вече знаят, че няма вечни приятелства, има вечна наденица... пардон, интереси. А ВМРО вече има цялата власт в Пловдив. Само дето засега е ясно, че умеят да мятат мръвки на скарата, друго нищо не са доказали...

Валентина Манолова