22 Септември, 2008

Иво Инджев 

За историята, за деца ни („децата Ви", каза той с основание). Призова ни да кажем на децата си какво да кажат на децата си. Красиво.Нищо, че не ни гледаше, а зяпаше настрани с изпружени по кантовете ръчички, досущ като несъстоял се войник. Но няма значение, ние сме свикнали да ни лъжат като ни гледат втренчено в очите, без да мигнат, та на тази ученическа непохватност ли ще придиряме!

Станишев чете някакви чужди думи. Гледа не нас, зрителите, а  аутокюто (или промптера). Онова устройство, което моя милост като телевизионен публицист  години наред отказа да използва с нагласените за четене, написани от друг думички, рискувайки да загуби мисълта си, но не и доверието на зрителите, които не бива да бъдат лъгани. Гледа ни премиерът отчуждено и чете чужди думи. Чужди, защото е ясно и на първолаците, че това са слова, подредени от друг.
Всичко това можеше да мине без забележки. Има си текстописци винаги и навсякъде. А и човек не може непрекъснато да ругае непохватността на непоправимия ни в това отношение премиер-все едно да се възмущава от лошото време, то си е такова.Ако не беше една подробност. Тук, пред нас, той е като двойкаджия на изпит, а когато е в Русия импровизира и жонглира като едър спекулант - като в свои води. Обещава пред руски медии да закрива американски бази в България, предлага, без да е молен от никого, да сдобрява Русия и Запада и дрънка глупости, обидни за всеки уважаващ себе си български любител на истината, когото той като български премиер,  искаме или не, представя! Българското общество не възприемало Русия като агресор, с лека ръка декларира той на руска земя. Защото самият той явно възприема светът на руската пета колона в България, в който той е част от подновената арматура, за „българско общество".
Това общество обаче си има фундаменти. И точно в деня на независимостта не е зле да бъдат припомнени. Един от тях се казва Захари Стоянов и е абсолютно неоспорим авторитет за оценката на епохата, която описва като очевидец и участник в нейните ураганни събития. Ето какво пише той на 1 март 1886-та в Русе :
„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. С. Раковски, В. Левски,  Хр. Ботйов, А. Кънчев, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския...".
Върху този фундамент стъпват още мнооого други фундаментални разминавания между нахалното твърдение на Станишев и истината. Като прескочим много от тях, не можем да подминем факта, че няма как българското общество да смята съветските нападения срещу Финландия, Полша, балтийските съседи ,Афганистан, Унгария и Чехословакия за друго, освен за агресия ( за руските агресии през вековете, направили Русия най-голямата империя в света, да не говорим-за тях може и да е прав Сергей Дмитриевич, че не са били известни като такива по онова време на българската рая). Въпросните съветски агресии не се възприемат като агресии само на онази част от обществото в България, на която по инерция Сергей Дмитриевич се чувства представител. Което обаче не му дава правото да обобщава като говорител и на останалите българи.
Колкото и да е пришпорено това наше общество от комунистическата пропаганда, да му се вменява малоумие (като общество, което не може да разпознае агресията), е направо престъпна злоупотреба с делегираните от избирателите права.А и за войната на Русия срещу „братушките" в Грузия мнението на българското общество в наши дни няма как да е толкова еднозначно на страната на сергеевата прищявка, каквито и социологически данни за преобладаващите симпатии към руската агресия да ни сервират. Защото все пак, дори и да е автентична, тази социологически регистрирана „симпатия", тя си остава „преобладаваща", но не и по комунистически „единна" (по подобие на управляващата в Русия „Единна Русия"), каквато му се привижда на Сергей Дмитриевич.
Аз лично имам 5 деца и им казвам истината, както мило ме призова Дмитриевич. Въпросът е какво прави с децата на България нашата държава, която е мащеха за своите чеда, които не желаят да слушкат и да се подчиняват на нефелни чичковци, които лъжат бездарно от най-високи трибуни на най-светли празници.

Ivo.bg