23 Септември, 2008

Иво Инджев

Бившият разследващ журналист от в. „ 24 часа” Огнян Стефанов, който напусна вестника заради надигащата се цензура и създаде електронното издание „Фрог нюз”, беше премазан от бой по символичен начин: с чукове. Волнодумецът, който опонираше на властта и бе набеден от ДАНС за автор на друг вбесяващ управниците сайт, лежи в реанимацията с пречупени ръце, крака, лумбални прешлени, съдба и…воля?! Ще видим, дай Боже само да оцелее след екзекуцията. Огнян има разкъсно-контузни рани на главата. Мозъкът му обаче не е засегнат, което дава надежди за живота му, казаха от ВМА с молба да не бъдат цитирани поименно. Касапите са си знаели работата-не са искали да го убият веднага с чук по главата, както се убива добиче. Искали са да се мъчи. Методично са чупили крайниците му, които са с „открити фрактури”-в превод, счупените му кости стърчат…”Били са го много душмански”, процеди през зъби медицинско лице, видяло иначе какво ли не на операционната маса. На мястото на престъплението, извършено по тъмно пред столичен ресторант, е имало очевидци. Освен от чуковете, те са били „респектирани” от заплахи да бъдат застреляни. Маскираните наемници са се представяли ( ? ) за полицаи. Палачите са били четирима. Подсигурили са се с числено превъзходство. Внимавали са да не се „изложат” като онези в Бургас, които преди месеци нападнаха по подобен начин журналиста Асен Йорданов, но получиха отпор. Във форума на „Фрог нюз” читател твърди, че това е почеркът на побойниците, който издава…офицер от ДАНС и неговите биячи. Те се проявявали не за пръв път. Офицерът бил известен с прозвището „Трактора”. От ДАНС действително притискаха Огнян Стефанов. Бяха се обаждали на непълнолетния му син да го разпитват за баща му. Привикаха журналиста на разпит в агенцията, призвана да брани националната сигурност и се похвалиха, че били разкрили, кой стои зад анонимния сайт „Опасните”, внушавайки,че това е колегата Стефанов, който категорично отрече да има нещо общо още преди намесата на силовото ведомство. По късно, след като въпросният сайт така тържествено беше „разбит” в рамките на първата ( по време и важност за управляващите демонстрация на силата на новосъздадената агенция), а международната журналистическа организация „Репортери без граница” осъди тази намеса, от ведомството започнаха да скромничат. Отказаха се от заслугата за спирането на скандалния ( за властта и близки до нея бизнес обръчи). Това е гузно и едновременно красноречиво косвено самопризнание за неадекватно употребения ресурс, за удара с парен чук срещу муха. И то по време, когато самият шеф на вътрешната комисия на НС Минчо Спасов уличи новата служба, че не следи руския шпионаж в България, но шпионира западни съюзници-обвинение, което увисна във въздуха без отговор, сякаш не е направено от , предполага се, най-информирания по тези въпроси български законодател! Пишещият тези редове също беше предупреден, че е „привлякъл вниманието” на ДАНС със статия, в която критикува акцията на агенцията срещу някакво електронно издание като натиск върху свободното слово.

ТОВА СА ФАКТИТЕ. СЛЕДВАТ ВЪПРОСИТЕ: Ако Държавната агенция за национална сигурност ДАНС смята за редно и дори наложително да разследва журналисти, защото били анонимни, ще прояви ли същата загриженост по разкриването на анонимните екзекутори на Огнян Стефанов? Или районното полицейско управление в София ще си остане „нивото” , на което ще се чепка поредното неразкрито престъпление? Ако от ДАНС взимат страна в предполагаеми корпоративни спорове ( за издаването на блокирания сайт „Опасните” беше набеден и собственикът на „Фрог нюз” Младен Мутафчийски, бивш шеф на „Тератон” и настоящ едър собственик в туризма, противопоставен, според медийни публикации, на някои от най-приближените да властта олигарси ), не означава ли това, че държавата е заподозрян съучастник, ако не като поръчител, то като подстрекател в опита за убийство на Огнян Стефанов? Ако разни кресливи пропагандатори извикаха преди 8 години с пълно гърло „България уби дете”, когато нямаше никакви улики за това, а таксиметрови шофьори блокираха парламента да търсят сметка на властта ( защото удушеното от майка му дете беше на таксиметров шофьор), какво трябва да извикат и да направят сега журналистите? Ако нападенията над други журналисти досега не успяха да събудят, ако не друго чувство, като солидарността, то поне чувството за самосъхранение на журналистическата гилдия, този безпрецедентен случай ще успее ли да размърда вцепенените журналистически редици? И трябва ли непременно физическата разправа с колега да бъде единственият дразнител за сетивата на обществото по отношение на свободното слово, над което побоят с чукове ( и сърпове) не е от вчера? Ако отново няма обществен и професионален отпор, това няма ли да е също поощрение към хищниците да продължават да ловуват сред беззащитната медийна фауна? Ако допуснем този кръвожаден пир да продължава, кой ще бъде следващият и с какви инструменти за инквизиция ще бъдем сплашвани-може би искаме да стане като в Русия, харесвана от мнозинството български раждани ( по последни данни на статистиката), която от години се бори за първото място в света по убийства на журналисти? Ако свободното слово само се предлага като наковалня, да се чудим ли, че върху него се стоварват чукове? Ако в средновековието публичните екзекуциите с чук са били смятани за особено мъчителни и следователно-зрелищни, в кой век живеем днес в България?

И нещо лично: в статия, писана само преди три дни, изразих тревога че „Свободното слово бере душа”, но и оптимизъм, че не всичко е загубено, че не бива „да берем грижа,защото свободното слово бере и някои плодове”. Сега Огнян Стефанов бере душа. Намира се в шок. Аз също. Друга моя статия, посветена на 100 годишнината и премълчаваните нерадостни факти около празника на независимоста, озаглавена „Независимост? Не, зависимост!”, е публикувана от блога ми в сайта „Фрог нюз”. Така е решил , вероятно, Огнян Стефанов. Били сме прави да бием камбаната, но това е случаят, в която много бих желал да бъркаме. Уви! Понякога е ужасно да си прав!