26 Септември, 2008

интервю на Ана Кочева

- Г-н Диков, напоследък все по-„спокойно” осъмваме в града си, започнаха да трепят журналисти!

- Чух за вашия главен редактор и много съжалявам за случилото се, но не съм аз човекът, който може да отговори точно на този въпрос. Но ще ви кажа нещо, което индиректно има отношение и към този случай. В серията материали, които аз пускам в „24 часа”, следващият, който трябва да излезе, е свързан с регистрацията по местоживеене. Той не съвсем пряко, но все пак, според мен, има отношение и към този проблем. Защото аз не зная да има друга нормална държава в света, където да е налице такъв свободен, най-меко казано, режим на местопребиваване като у нас. Аз, разбира се, поставям въпроса от гл.т. на моите функции, защото от мен се чака отговорът на въпроса защо София по план е разчетена за 1 млн и 300 хил след 15 години, пък по официални данни сега е 1 млн 170 хил.

- Всъщност твърди се, че тук живеят 2 милиона души.

- Да, такива слухове се носят, но може ли някой в момента да каже колко е населението на София? Може ли някой да каже кой къде живее, защо живее там, кой е той, има ли регистрация, ако стане нещо, къде могат да го намерят полицията, съдът, прокуратурата и т.н. Може ли да съществува такава държава и такава държавност? Може, явно, щом в България в момента това е така. А същевременно от мен се иска аз да направя разчети колко трябва да бъде водата на София, токът, детските градини, местата в училищата и в болниците на София. Как да го направя, когато държавата ми е отрязала основата, това, което трябва да се свърши изначално – разчетът на хората, за които трябва да се направят тези баланси.

- Добре де, но може ли София да расте неконтролируемо?  

- Неконтролируемо е точно сегашното състояние. Един катун сега може спокойно да се насели в някой парк, или в някоя изоставена къща. Никой не го пита защо живее тук, къде се прехранва, къде работи, какъв му е статутът. Това е контролът! А не да кажем, че въвеждаме отново софийското жителство, тъй като и то не пресече ръста на София. Механизмите за регулиране на ръста на един голям град всъщност не са кой знае колко голям набор: някогашният административен механизъм; най-елементарният административен контрол, който трябва да упражнява и държавата, и с който трябва да контролира и ръстът на престъпността, и услугите, които предлага и т.н. Третият начин, който се прилага в богатия свят, е да се регулира растежът на цялата национална територия. Ето това може да спре желанието за преместването на хората към големия град. А при нас липсват и трите механизма. Е, ще расте тогава София, няма къде да ходи! Но това не зависи от желанието или нежеланието на управлението на столицата. Това е въпрос на държавна политика.

- Не се ли оправдавате пак?

- Обикновено така ми казват. Но специално при този проблем НЯМА друго решение!

- А какво решение има за един столичен квартал като „Младост”, напр., където хората се оплакват, че въпреки всякакви мораториуми продължавали незаконните строежи и презастрояването?

- За „Младост” каквото е направено, е вече направено; не бих могъл да нося отговорност за това, което е свършено до мен. Имам претенции, че в момента няма презастрояване и няма и такава опция. Има цялостни планове, те са достатъчно публични, но съм повтарял, че няма всеобщо щастие. Искам обаче да отрежа крилата на екстремизма както от едната, така и от другата страна и да остане разумният компромис, т.е. не желая да се подаваме на екстремизма на тези, които казват: „От тук нататък нищо!”, защото това няма как да стане. Не желая да се подаваме и на екстремизма на всеки, който има реституиран, възстановен имот да строи на него, защото и това е порочно. Единственият път за мен, като професионалист, е цялостният план, който е публичен, ясен, всички го виждат, а ако има извън него строителство, може да има обвинения в презастрояване или в злоупотреба със служебно положение и т.н. Това, което е направено след два пъти обявяване на гражданите, е разумен компромис. Много от предвидените строежи върху реституирани терени се махнаха, срещу което възразяват всички собственици, защото естествено, че собственикът, когато му реституират терена, няма намерение да го копае. Той иска да строи или да го продаде пак за строителство. Там, където експертите са преценили, че няма да се накърнят зелените площи и детските площадки, се строи по силата на владеене на гарантираната от конституцията и неприкосновена частна собственост.  

- Все пак зелените площи в София, съгласете се, едва ли могат да се определят като достатъчни.

- Точно в „Младост”, в „Люлин”, в „Надежда”, в „Дружба” не бих казал, че това е нещастието на живеещите, напротив! Преди седмица в София имаше конференция за развитието на градовете. Зададоха въпроса за проблемите с покрайнините, присъщи на всички големи градове, и аз обясних, че в София е куриозен случаят, тъй като крайните квартали, които едно време бяха гетата на столицата (защото аз съм живял в „Люлин” 15 г. и знам как таксито ми отказваше да ме закара до там), сега точно „Люлин” и „Младост” са зоните с най-богато озеленяване, с вътрешноквартални пространства, въздух и детски площадки.

- А центърът?

- Във всички големи градове центърът е преуплътнен. Там са вкарани изключително много публични инвестиции и те трябва да имат съответното покритие. Ние не сме по модела на един американски град с Даунтаун с по 50 етажа нагоре и едноетажни покрайнини, а сме нормален европейски град с уплътнен център. Вземете за пример една улица като „Граф Игнатиев”, която е застроявана преди повече от 60 г. – ширината й е 11,80 м при шестетажни сгради, т.е. тя е далеч от действащите норми за отстояние на сгради, плътност и коефициент на интензивност на застрояване и т.н. Но аз преди известно време попитах един господин от „Младост” дали би сменил своя апартамент там с подобен в презастроения, шумен и лишен от зеленина и детски площадки център и той честно ми отговори: „Да!” Аз многократно съм казвал, че устройството е насилие над личността и няма как да бъде другояче, защото устройството е ограничение на частния интерес в името на публичния. Такова е устройството на територията от времето на Египет, когато се е появило за първи път. Защото устройството създава правила, които в природата ги няма. Тоталната свобода винаги води до конфликт.  

- Говорихте преди малко за „нормалните европейски градове”. В тях обаче има, например, и велоалеи, за разлика от нашия.

- Не във всички. Велоалеи има в градовете от Бенелюкс и в югозападната част на Германия, където велосипедният транспорт е развит от 150 г. насам. Техните градове са строени с тези велоалеи, още когато са се създавали като структури. Структурата на велосипедното движение е създадена в самата структура на града. Ако някой твърди, че може в изградена структура с магическа пръчка да създаде велоалеи, значи лъже и себе си, и останалите. Срещал съм се със сдружения на велосипедисти, на които са им казвали, че ще им направят велоалеи. Има даже една отчетена една велоалея при НДК, която е абсолютна порнография, защото това са две черти, теглени с боя, които минават под билбордове, които могат да отнесат главата на всеки нормален велосипедист, качен върху нормален велосипед, но това е отбиване на номер. Аз съм заявил и работя върху това, веломрежи да има в „Люлин” и в „Младост”. Тези веломрежи ще отиват до метростанциите, за да може велосипедът да стане част от градското придвижване. Иначе, ако смятаме, че с велосипедни алеи в парковете правим нещо за велосипедното движение в града, много се лъжем. Целта ми е не е да развия велосипедното движение като фитнес, а като част от градското движение.

- Коя европейска столица Ви е любима?  

- Не знам, колебая се между Лондон и Лисабон. Лисабон е най-артистичната, а в десетмилионния мегаполис Лондон, европейския символ на предприемачеството и капитализма, хората се движат с градски транспорт. Там човек, като се качи на метрото, вижда костюмирани хора над средното ниво, жени с кожени палта. Впечатляващо е, че това се е случило в Лондон, за разлика от един Париж, например, където човек, като влезе в метрото, ще види съвсем друг състав – там се движат хора от средната класа надолу.

- А нашето метро, когато бъде построено изцяло, на коя от двете столици има шанс повече да заприлича?

- Ако си изпълним програмата, а в това отношение най-силно се работи, след 4 години ще имаме работещо метро с напълно изградени два диаметъра. Виждате какво става с петрола, така че постепенно икономически хората ще се качат на градски транспорт. Не само заради по-бързото придвижване, а като икономиката на градския живот. Затова правим много големи усилия за развитие на релсовия транспорт, той е независим от петрола. Още догодина започваме нови трамвайни трасета, имаме идея за развитие на тролейбусния, метрото се движи с много добри темпове. Видимият ефект ще бъде в началото на следващия мандат.

- Слухове напоследък Ви качват на кметския стол, ако ГЕРБ излъчи следващия премиер. Зная съпротивата Ви към подобна идея, но все пак Вие как се виждате в такова амплоа?

- Не, не се виждам. Аз дойдох на този пост, защото ми омръзна да гледам какво брауново движение се осъществява в София като действие. Ако съм помогнал да се поподредят нещата, ще бъда щастлив, но нямам никакви амбиции нито за политическа кариера, нито за някакви управленски постове. Преди дни навърших 55 г., късно ми е да раста в политическата кариера, а и София си има кмет.