29 Септември, 2008

Дали Владимир Писанчев е уволнен или не? Официалното съобщение от ДАНС миналата седмица гласи, че той е освободен. Директорът на дирекция „Сигурност” към ДАНС днес твърди, че нито е уволняван, нито е подавал оставка. Нещо повече, той изразява  съмнение, давайки интервю за вестник „Труд” – „Но със сигурност г-н Сертов не може да каже такова нещо, защото е уведомяван и е давал разпорежданията си за всичко, което сме правили.” Става дума за това, че Петко Сертов е заявил в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, че не е знаел неговата служба да е поръчвала депутатски разпечатки. Писанчев казва още, че всъщност били правени разпечатки, но не може да ги коментира, защото представлявали класифицирана информация. Заплетена ситуация показва, че ако гледаме на нея с непредубедено око, то или излиза, че дясната ръка не знае какво прави лявата, или, че във всичко това има нещо наистина странно и необяснимо. На вечеря за придружаващите го медии в Харвард клуб в Бостън г-н Сергей Станишев споделя, че ако нещо се е случило в ДАНС, то е станало зад гърба на нейния ръководител г-н Сертов. Нещо повече, Станишев заявява, че Сертов е постъпил правилно, визирайки бързото  уволнение на шефа на дирекция „Вътрешна сигурност”. Далеч съм от мисълта някой да е захранил г-н Станишев с информацията Писанчев да е уволнен, а той да не е. Само по себе си всичко започва да придобива очертанията на твърде любопитен парадокс. Г-жа Татяна Дончева смята, че Писанчев е поръчал подслушването, защото заявката в МВР идва от него, макар самата тя да не знае какви са точните мотиви. Тези мотиви трябва да станат известни утре, поне на нея,  както и тези, които се отнасят за г-н Минчо Спасов, който оказва се, е бил обект на интерес още през 2006 година. Още по- смущаващо е, ако е вярно твърдението на г-жа Мозер, която пък казва, че и г-н Михаил Миков вътрешен министър в момента, бил слушан. Дали сега или преди не се знае, но и ако това е така, вече не е парадоксално и странно, а съвсем смущаващо. Този пейзаж, в който се преплитат сенките на настоящи държавници и политици не е нещо ново за България. По- обезпокоителното е, че независимо от всичко се наблюдава определен рефлекс на зависимост. Друга е темата – тези, които са били подслушвани дали имат основания да се притесняват от водените от тях разговори. И какво и с кого са споделяли. Оказва се, че в милото ни Отечество има тъмни сили, които могат да подслушват всеки и към днешна дата общественото мнение не знае кои са те. Дали са хора от службите, но с други господари или пък са кръгове в службите, които, както казва г-н Станишев действат по стари навици. Някои наблюдатели посочват, че сега депутатите, които акушираха ДАНС се „радват” на първите крачки на някакъв нов Франкенщайн. Други са категорични, че има ясни и целенасочени опити ДАНС да бъде дискредитирана. Посещението на депутатите от вътрешната комисия към Народното събрание в МВР постигна лавинообразен ефект. До този момент се разбра нещо, но не съвсем. С течение на времето неизвестните в уравнението стават все повече и повече. Румен Леонидов сподели, че няма как мишката да прави нещо, което котката не знае. В едно от редките си интервюта г-н Сертов заяви, че ДАНС е тигър, който ще хапе. Днес този тигър изглежда объркан и никой не знае в коя посока му предстои да изръмжи. Логично е обществото да търси отговор на въпросите отнасящи се за тази агенция. Още по- логично е то да не ги получи, тъй като има реална вероятност те да бъдат изместени от вътрешнопартийните проблеми на една партия. Защото тези проблеми явно някак рефлектират върху работата на ДАНС, независимо, че някои представители на БСП не виждат основания в тази теза. Депутатът  Младен Червеняков признава, че ДАНС не е институция, която е застрахована от изтичане на класифицирана информация. Според него е изключено при сегашния министър- председател ДАНС да е мощно оръжие в ръцете на недобросъвестни господари. Но нямало гаранция, че при следващия премиер, който и да е той, няма да се използва същото мощно оръжие за разправа с политически опоненти. Разбира се, че обществото се интересува какво ще се случи в бъдеще, но още по- важно е какво се случва тук и сега.

Александър Иванов