4 Октомври, 2008

Те предизвикват емоционални, психични и физиологични реакции, с които често човек не може да се справи сам. Пътнотранспортните инциденти се случват неочаквано, застрашават пряко живота на пострадалите и често водят до необратими последствия. Така човек попада в необичайна ситуация, в която всяка реакция е нормална.
По време и непоследствено след пътнотранспортен инцидент, потърпевшите или страничните наблюдатели могат да проявят поведения, които са диаметрално противоположни. Някои хора реагират с паника (свръхактивност и дезориентация), а други с апатия (липса на всякаква активност, усещане, че липсва ангажираност и застрашеност). Обикновено, колкото по-тежка и трагична е катастрофата, толкова повече поведението на пострадалите и техните близки се приближава до един от двата полюса. Реакцията на човек по време на самия инцидент по никакъв начин не е показателна за степента на стрес или посттравматичния (появил се след злополуката) стресов статус. Доста често, тъкмо хората които са се държали най-адекватно или са действали доста трезво, проявяват посттравматични стресови разстройства. Важно е да се знае, че каквото и да направи човек в подобна ситуация, то е абсолютно нормално, предвид ненормалните обстоятелства.
Паниката, както и апатията, обикновено отшумяват до няколко часа след инцидента. Възможно е да се появят временна дезориентация, чувство за вина, гадене, повръщане, повишени пулс и кръвно налягане, изпотяване, усещане за задушаване (недостиг на въздух), „буца” в гърлото или стомаха, които са сигурен показател за преживян прекомерен стрес. Това не се отнася за случаите, когато тези състояния са в резултат на травма или старо заболяване. Обикновено, част от физиологичните състояния в резултат на стрес, се подтискат с медикаменти и под тяхно влияние отшумяват до 12 часа след инцидента.

Шест до дванадесет часа след катастрофата, започват да се засилват психологичните прояви на посттравматичния стрес. Все по-смазващо става чувството за вина – човек счита, че е имал възможност да предотврати инцидента или да намали пораженията от него. По-леко пострадалите изпитват лична вина за страданието на останалите и предпочитат „да разменят местата си” с тях. Възможно е да се проявят нарушения във възприятието за време – става трудно да се възпроизведат хронологично събития от последните няколко часа. Времето минава по-бързо или значително по-бавно от обичайното. Тук обикновено настъпва и емоционален обрат. Хората, които първоначално са реагирали свръхемоционално, се чувстват „обезчувствени”. Апатичните участници в инцидента усещат разразяваща се буря  от емоции, които не могат да контролират с помощта на волята си. Понякога се появяват некоординирани действия и движения, непоследователност и хаотичност в мисленето, временно отслабване на зрението, пасивност, световъртеж и др.
С отдалечаването във времето от инцидента, интензивността на тези състояния привидно намалява, но реално обсебват цялата личност и изменят поведението на пострадалия. Ако не се потърси специализирана психологическа помощ, съществува реална опасност от развитие на посттравматично стресово разстройство. Неговите симптоми могат да се проявят от 2 дни до 6 месеца след катастрофата и се изразяват в:
- Чувство за вина
- Самоизолация – умишлено и целенасочено избягване на контакти с други хора, за което се намират много рационални обяснения и причини
- Емоционална лабилност – склонност към често и лесно избухване, дори агресивно поведение, бърза смяна на настроенията, понякога и без външна причина
- Нарушения на съня – трудно заспиване, кратък и лек сън, чести кошмари, свързани с катастрофата
- Нарушения на храненето – загуба на апетит, силно повишено желание за ядене или и двете състояния се редуват във времето
- Натрапчиви спомени, които нахлуват и обсебват цялото съзнание, независимо от волята и имат връзка с катастрофата
- Нарушения на концентрацията – намалява осезаемо способността за задържане на вниманието, често се описва като: „Слушам, но не чувам какво ми говорят.” Или: „Чета по няколко пъти един и същ пасаж и не знам какво пише.”
- Нарушения на говора – най-често заекване или неспособност „да се намери” дадена дума. Тези нарушения могат да се проявяват само когато е нужно пострадалият човек да говори за инцидента.

- Регрес – пострадалите се държат по начин, съответстващ на по-малка възраст (често тинейджъри започват да се държат като деца), без това да засяга интелекта им
- При ученици, постиженията в училище се занижават
- Някои деца приемат за реалност свои фантазии, като се стремят да нагодят действителността към собствените си представи
- Цялостна промяна в поведението, което води до промяна в семейните отношения
В това състояние е абсолютно наложително да се потърси професионалист психолог за консултация и помощ.
По своята същност, стресът има защитна функция. Той активира целия ни физически и психически потенциал, за да се справим в дадена критична ситуация. Проблемът при пътнотранспортните инциденти е, че стресът е прекомерен и често целият потенциал на човек не е достатъчен за отработване на породения стрес.

Дончо Донев – консултативен психолог