Интервю на Даниела Георгиева

- Г-н Тодоров, как дойде идеята за създаването на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи и с какво се занимава тя?

- Ние съществуваме от малко повече от три години. Идеята дойде след като баща ми пострада при катастрофа и за малко да загуби ръката си. В следствие на това видях с какво се сблъсква човек в такъв момент и реших да създам тази организация и да помагам на хората в подобно положение. С група съмишленици и приятели направихме това сдружение.

Ние сме неправителствена организация, която работи в две направления. От една страна помагаме на пострадалите при катастрофи. Когато човек претърпи ПТП той не е наясно с правата си - какво се случва в лечебното заведение, в КАТ, при дознатели и застрахователи. И ние анализирайки ситуацията в България установихме, че българите не са добре запознати с правата си, било като пациенти, било като потребители, още по-малко, когато са пострадали при катастрофи.

Другото основно направление, по което работим е превенцията. Ние искаме да насочим своите усилия, за да има по-малко загинали и пострадали и тук мога да кажа, че сме най-активната органицзация, защото работим в много широк спектър по превенция. Например, сложили сме в сградата на КАТ едни плазми, където докато чакат гражданите гледат всякакви ПТП-а и по този начин това влияе на тяхната психика. Има кадри от катастрофи, от документални филми, начините за оказване на първа помощ, въобще неща от полза за хората.

Ние боядисваме пешеходни пътеки, раздаваме светлоотразителни стикери. Лятото направихме кампания за популяризиране на детските седалки. Обяснявахме колко е полезно и задължително родителите да превозват децата си в детски седалки, защото анализът показва, че 60% от загиналите деца са били като пътници в автомобила без детски седалки. Тоест ако са били обезопасени, това е нямало да се случи. И всяка година при катастрофи загиват около 60 деца и от тях 40 са били без обезопасяване. Родителите им, въпреки че има законов регламент, че трябва да ги превозват със седалки, не го правят поради някаква си причина.

Партньори сме на КАТ и БЧК. Заедно с тях участваме във фонда на БЧК, който събира средства за деца, пострадали от катастрофи.

Наскоро внесохме едни проекто-предложения за промяна на глобите за пияните водачи, тоест да се увеличат.

Правим и различни неща за пострадалите. Организираме безплатни консултации и им обясняваме какво се прави след катастрофата, каква е процедурата, хронологично какво се прави при едно разследване, къде може да стане граждански ищец, какви документи трябва да събира. Хората са в шок, защото първо мислят за това как да оцелеят и после идва всичко останало. Например, когато не взимат фактури за сложен пирон в Пирогов за 1500 лева, после няма как да си вземат обезщетението от застрахователя.

Направихме един национален конкурс за детска рисунка като избрахме две, които ги направихме на детски картички. Съвсем скоро ще ги стартираме в продажба и средствата ще отиват за фонда на БЧК, който е за деца пострадали при катастрофи.

- Вие сте член на Европейската харта за пътна безопасност.

Да, нашата организация е първата от България, която е член на Европейската харта за пътна безопасност. Членовете предприеха една много сериозна кампания, която обединява всички инициативи по тази Европейска харта. Тя е именно - до 2010 г. жертвите по пътя да бъдат намалени на 50%, тоест ако те са били 50 хил. преди пет години, сега целта е да спасим 25 хил. живота. Тъй като годишно в Европа загиват около 40 хил. души и това е колкото един град. Представете си всяка година един град се обезлюдява заради катастрофи. Всяка държава предприема различни инициативи и кампании. Ние например поставихме един смачкан автомобил на изхода на София вчера. Защото психологически проучвания показват, че виждайки такъв тип смачкан автомобил или кадри от катастрофи до две седмици, който ги е гледал извършва до 30% по-малко нарушения. За България не е правено подобно проучване, но можем да предположим, че и на българите в някаква степен ще им въздейства.

- Вие разказахте за тази инициатива "да намалим катастрофите и жертвите наполовина", у нас има ли такава тенденция на спад?

- В другите страни има драстично намаление, някъде с 30-40 процента. Лидери са Франция, скандинавските държави и Германия. В България обаче за съжаление има едно запазване на тенденцията. Тоест всяка година жертвите са около 1000. За 2006-а бяха 1036 души, за 2007-а те са 960 души и около 10 хил. ранени. При нас няма понижение и основният проблем е, че това не е станало държавна политика.

Франция въведе 1500 камери, тотално видеонаблюдение, цялата държава е един "Биг Брадър", където всяко нарушение на пътя се следи, документира и санкционира. При нас камери има в центъра на София и Варна, Пловдив и Бургас може би. По магистралите няма такива съоръжения.

Във Франция има и сериозна събираемост на глобите. Така те за две, три години свалиха с 40% жертвите по пътищата.

Нашите политици са длъжници на обществото, защото не можаха за 18 години до завършат една магистрала. Най-голямата касапница в държавата става август в осечката "Стара Загора" - "Карнобат", където за един месец загиват към 120 души.

Законът за движение по пътищата се променя постоянно и в това няма нищо лошо, но трябва да бъдат променяни и законите за налагането на глобите.

- Тези неща ли смятате, че са основни, за да се намалят произшествията у нас?

- Проблемите за пътната безопасност не касаят само КАТ, а много институции, между които няма координация. Те започват с лоша инфраструктура, дупки по пътищата, липса на магистрали. Преминават през формални технически прегледи. Пример е катастрофата в Бяла. Ето там техническа неизправност и неправилно действие на водача са причините. Тоест никой не обръща внимание, когато стане катастрофа дали има техническа неизправност на автомобила, кога е минал на преглед и кой сервиз е сертифицирал това.

В Германия каже ли се, че автомобилът е минал на такъв преглед, това значи, че е абсолютно изправен.

Друг важен проблем е купуването на книжки, уж този въпрос се реши, но се появи по-голямата въпросителна - с 35 часа как може да се стане шофьор, отпадна нощно кормуване, полигон и извънградско. За това всяка четвърта катастрофа е причинена от млад водач.

Предвижда се въвеждането на изискване първите шест месеца младите водачи да карат с придружител.

- Тази практика е въведена вече отдавна в чужбина.

Да, в Германия го има. Там даже срокът е по-дълъг и има изисквания придружителят да има стаж над четири години и да не се кара вечер.

- Разкажете за някои конкретни абсурди у нас, които сте наблюдавали и които водят до сериозни катастрофи. 

Нещо елементарно - на магистрала "Тракия" на едно и също място стават катастрофи, когато завали дъжд. Знаят се тези места, те от една година са обозначени, например след тунела от София към Пловдив. Понеже строителите са ни толкова кадърни, водата не е отведена по подходящ начин и става една река, която пресича магистралата. Влизайки със 100 км/час се получава аквапланнинг и много хора катастрофират там, но никой не предвижда средства за отстраняване на този технически проблем.

В посока Дупница, на изхода на Княжево има два, три завоя от 90 градуса, където всеки ден стават катастрофи, но никой от пътната инфраструктура не взима мерки. Трябва да се сложат мантинели, знаци и да се освети.

И точно това говори за някакво абсолютно безхаберие, незаинтересованост на тази Агенция за пътна инфраструктура.

Дойдоха едни консултанти от Световната банка, които бяха поканени от Министерство на транспорта и ни предложиха да планираме, когато плащаме да се построи един път, ако се създаде участък с концентрация на ПТП по някаква причина, този който е строил пътя да отстрани този проблем. Това, обаче не се прави в България.

- Можем ли да кажем, че проблемът е в мисленето на хората у нас?

- Там е 50% от проблема, в чувството за безнаказаност и едно такова българско мислене, че "на мен няма да ми се случи”. Поради това в България е най-нисък процентът на животозастраховането от цяла Европа. Ние си застраховаме първо ламарините, колите или евентуално бизнес, ако имаме някакъв, но не и живота. Тук  пирамидата е обърната. В другите европейски страни животозастраховането е най-мощната финансова институция, а тук обратното.

- Хората се чувстват безнаказани, защото реално наказанията не са ефективни.

Факт е че от 1 година събираемостта на глобите от 6 процента скочи над 90 на сто. Това се случи с тези промени св Закона за движение по пътищата, по който ти отнемат талона докато не си платиш глобата. Но трябва и да се даде възможност за видеонаблюдение, което при констатиране на нарушение веднага да се взима за доказателство, а не да се обжалва под някаква форма.

- Ами плащането на пътните полицаи?

- За да няма пътни полицаи на пътя, трябва да има камери и няма да има "Ето ти пет, десет лева". Камерата като заснеме, че си минал на червено или че си карал с превишена скорост няма субективния елемент, няма проверката на пътя. Пътуваш за морето, на 10 пъти си превишил скоростта, 10 глоби. Но в момента системата за видеоконтрол е неефективна, тя не работи. Полицаите ходят с едни флашки, за да събират информацията, след това на ръка пишат призовки. Човека на добра воля или отива или не отива, ако отиде те му пускат монитора да види нарушението и пишат акт. След което има 3 дни за право на опровержение. И накрая е наказателното изпълнение, като то може да се обжалва в съда на няколко инстанции. Какво се случва на практика? Идеята за бързата  и резултатна акция пропада, тя се провлачва във времето.

Във Франция и Германия системите за видеонаблюдение са абсолютно ефективни. Там ако не платиш в двуседмичен срок глобата се удвоява или утроява, и всеки си плаща. Може и да се обжалва в съда, но това го правят 1-2% от населението.

- Да, но у нас и това е пак много трудно - самото плащане, тъй като за да свършиш тази работатрябва да загубиш един ден в чакалнята на КАТ и това коства много на работещите хора.

- Сега имат идеи да може да се плаща в пощите и други варианти, които ние приветстваме.

- Например това нововъведение с плащането чрез SMS за синя зона е ефективно и улеснява гражданите.

- Много е удобно да. Ето например тази идея тръгна от Виена и се оказа, че работи и при нас, но в началото всички бяха настроени неготивно и шегаджийски. Значи по подобен начин могат да се организарт нещата и в други системи. Освен това около 30-40 млн. лева струва да се направи тотално в България такава система. По разчети тя ще се изплати за една година. Тук говорим за инвестиции, за нещо, което първо ще има рестрикция и ще има печалба за самото министерство. Тези пари ще се използват за много полезни неща. 

- Как се грижат застрахователите за пострадалите при катастрофи, тоест реални ли са обезщетенията, които плащат?

- Проблемът е, че полицата "Гражданска отговорност" струва много малко и затова и обезщетенията са малки. И ние за това се опитваме да повишаваме застрахователната култура на хората. Купувайки полица „Гражданска отговорност”, това не е някакъв данък, а е безопасност за теб и твоите пътници. Застрахователите влизат някакви рамки сравнително добре и по-бързо реагират. Друг е въпросът за цената на човешкия живот у нас. Тя е страшно ниска. Например ако при катастрофа има жертва, роднините му взимат от застрахователя 70 000-80 000 лева, въпреки че на гърба на полицата пише, че обезщетението може да стигне до 750 000 лева, но това не става. В чужбина за такова нещо се дава до 1 млн. евро на близките.

- Кажете за някоя случка, която ви е трогнала в това ви начинание?

Имаме много случаи, с които се гордеем и такива, които са ни разплаквали.

Консултирахме един човек от Варна, който го блъска автомобил и той се парализира и живее в някакво село. Никой не се грижи за него. Един ден сестара му взима от някакъв вестник нашия адрес и ни пише едно писмо на ръка. След това ние взехме номера на делото от тях, отидохме в съда, видяхме, че този човек има право на обезщетение, събрахме всички документи, окомплектовахме ги, съдебен лекар го освидетелства и пуснахме документите на застрахователя. Платиха м у няколко десетки хиляди лева, с които човека отиде на операция в Москва за стволови клетки, тя беше успешна. И сега прави опити да проходи.

▶Ян Хунин: Ако държавата ви не е честна, значи имате голям проблем

▶Художникът Греди Асса: Държавата е с гръб към младите художници

▶Георги Ангелов: Държавата поощрява монопола и картелите

▶В. Шопов: Държавата предостави престъпността на концесия

▶ Александър Божков: Проблемът на българския бизнес е, че не усеща подкрепата на ...

▶Светослав Стоев: Българинът предпочита горчиво вино

▶Самуел Финци: Българинът страда от безпаметност, търпи агент за президент

▶Методи Андреев Държавата ще ни плаща обезщетeния заради нечии политически сметки

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико