15 Октомври, 2008

Питър Бун, Саймън Джонсън, вестник "Вашингтон поуст"

От ден на ден перспективите за световната финансова икономика стават все по-мрачни: американската администрация е принудена да подкрепя Уолстрийт, европейските правителства изкупуват дълговете на многочислените търговски банки. Тревожната новина е, че правителството на Исландия има огромни проблеми с банките си и обяви невъзможност да плаща дълговете си. Тези опасни събития показват, че рецесията може да се окаже по- тежка от очакванията и са необходими спешни координирани действия на международната общност, за да не стане още по-страшно - да се стигне до открита финансова война.

Бедствието, което застигна Исландия, очевидно е по-сериозно, отколкото си представят някои. Банковите активи на страната превишават повече от 10 пъти нейният брутен вътрешен продукт, т. е. правителството не може да откупи дълговете на фалиращи банки. Вероятно ще има големи фалити, които ще засегнат много хора и икономически интереси. Във Великобритания 300 хиляди вложители загубиха достъп до финансовите си средства, а процесът на застраховане, който ще им позволи да си ги възстановят не е съвсем ясен.

Но има и по-големи проблеми. Тъй като европейските правителства не се трогнаха от молбите за помощ, премиерът на Исландия Геир Хаарде обяви миналата седмица, че "всеки ще се спасява сам". Всичко това започва да прилича на финансова автархия, която беше характерна за периода на Азиатската финансова криза в края на 90 години. Когато Аржентина обяви мораториум върху държавния си дълг през 2001-2002 година, местните политици се сблъскаха с истински проблем: от тях поискаха промени в принципите на върховенството на закона- да се отдаде предпочитание на аржентинските собственици пред интересите на чуждите инвеститори и производители в страната. Политиците действително го направиха. Те гласуваха закон, който предостави права преди всичко на аржентинските длъжници. В Индонезия и Русия, след кризата през 1998 година, местни компании и банки се възползваха и си присвоиха активи, а след това привлякоха съдебните органи на своя страна.

Това всъщност са естествени последствия от настъпилия хаос. Обещанието на Исландия да гарантира влоговете на гражданите си, но не и на чужденците е вероятно първата стъпка по този път. Решението на премиерът на Великобритания - Гордън Браун да подаде оплакване в съда срещу Исландия за подобно решение, може само да засили кризата. А контролът над активите и дейността на исландските банки във Обединеното кралство, който английските власти ще осъществяват въз основа на контратерористични закони, също има символичен смисъл.

В повечето случаи подобни финансови войни са изтощителни и скъпо струващи.....

В по-малките страни и развиващите се пазари ще има фалити и кредитна паника. След краха на Испания, кредиторите на другите държави, които имат големи дефицити и външни дългове, очевидно ще търсят начини да не бъдат толкова уязвими. В рисково положение са много страни от Източна Европа, Турция и част от Латинска Америка. Трудностите, които изпитва Русия, показват, че хопотетично дори за платежоспособните страни рискът е голям. Независимо, че руската Централна банка разполага с резерви- злато и валута в размер на 556 милиарда долара, частният сектор вече е задлъжнял. Кредиторите не желаят да разсрочват дългове и правителството използва резервите си. Вече бе разпоредено, чрез държавните банки да се предоставят 200 милиарда долара на компании, които да им помогнат да погасят дълговете си. Ако цените на петрола се понижат, Русия, която на пръв поглед изглежда платежоспособна, може да се окаже почти пред банкрут. Сходни проблеми имат и други страни - Бразилия и Индия.

Всичко това се задълбочава и поради факта, че кредитът на доверие към властите в САЩ е изчерпан. Независимо от мерките предприети от Вашингтон за стабилизиране на финансовата система, сривът на кредитния пазар и ценните книжа продължава. Картината напълно напомня на кризата в Азия от 1997-1998 година, когато програмите на МВФ, създаваха кратки "почивки" при пазарните сривове в развиващите се страни.....

Ако правителствата не приемат съответни мерки, съществува реалната опасност от финансова война. Трябва да се изпълнят шест стъпки, които ще помогнат да се избегне ситуацията, в която "всяка държава ще действа и мисли само за себе си":

1. Водещите финансови държави- най-малко- САЩ, Великобритания, Франция и Германия, съвместно да обнародват националните си планове, които предполагат рекапитализация на банките. Практическите механизми за всяка държава, могат да се избират на вътрешно политическо равнище, на целта трябва да бъде обща, за да може компаниите отново да се доверят на банките си.

2. Би следвало правителствата да гарантират временно, но всички съществуващи банкови влогове и дългове. Това ще бъде фактическо обещание насочено към кредиторите и ще позволи да се предотврати голямо изтичане и прехвърляне на капитали. Мярката трябва да бъде временна- например шест месеца.

3. Финансовите институции на тези страни кардинално да понижат ставките си. Европа, Канада и САЩ обявиха вече понижение с 0,5%. Това е добро начало, но само начало. Защото събитията от последните девет месеца ни водят към глобална рецесия. Затова е необходимо понижаването да продължи. По този начин ще има инфлация, но тя няма да бъде толкова висока.

4. Финансовите институции да продължават да подпомагат банковите системи, докато кредитните пазари и междубанковото кредитиране са слаби. Вероятно за това ще е необходимо миниум период от една година.

5. Всички промишлено развити страни и болшинството от водещите пазари да предприемат фискална експанзия- минимум 1% от брутния си вътрешен продукт, за да компенсират заплашващия ни голям спад на световното търсене.

6. Много семейства по света ще се сблъскат с отрицателен марш- например взетият ипотечен кредит превишава пазарната стойност на жилището, като се има предвид спадът в цените. Това ще доведе до широко недоволство. В страни, в който този проблем се чувства много остро- в това число САЩ, Великобритания, Ирландия и Испания е необходимо веднага да се разработи програма за помощ на собствениците на жилища.

Мерките, които се предприемат от всяка страна самостоятелно и практиката на "час по лъжичка" не повишават доверието и не могат да прекратят кризата. Пазарите се нуждаят от "шокова терапия", за да се преодолее паниката. Необходимо е да се задейства програма, която да помогне на борсите. Ако САЩ и големите европейски държави, осъществят подобна програма, можем да сме сигурни, че другите страни ще последват техния пример и по този начин до голяма степен ще ограничат страховете от фалит на собствените си банки......

Трябва всички да признаем, че отдавна минаха дните, когато бе необходимо само да изчезне паниката и да се преодолее по този начин рецесията. Успешната програма едва ли ще я предотврати напълно. Няма да бъдат избегнати напълно индивидуални, корпоративни, и възможно е общонационални банкрути. Защото вече духът на паниката е излязъл от бутилката и ще трябват няколко години, за да го затворим обратно. Нашата задача в случая е, доколкото можем да предотвратим хаотичния крах, породен от непоследователна политика, дефицит на доверие към властите и световната финансова война. (агенция Крос)