15 Октомври, 2008

Д-р Койчо Белчев е първият българин работил на Уолстрийт и първият (а вероятно и единственият) нашенец учил психоанализа при прочутия проф. Юнг. Белчев е наследник на “Марко Белчев “- най-голямата тютюнева компания в България. Той е завършил право и икономика в Цюрих. В Швейцария е удостоен с титлата доктор заради труда си “Тютюнът в България”. 22 години гради зашеметяваща кариера във финансовия свят на Ню Йорк. Съсобственик е на “Хайдън Стоун” - втората по големина къща на Уолстрийт. 87 годишният милионер, роден в Стара Загора, израснал в Пловдив, живее в Швейцария. Поддържа тесни контакти с персони от висшата европейска аристокрация, близък е до мнозина световни лидери, познат е като пряк началник и приятел на Ричард Никсън. Димитър Димов използва историята на фамилията Белчеви като прототип при написване на романа си “Тютюн”.

- Българските медии непрекъснато споменават, че сте бил в приятелски отношения с Ричард Никсън. Други източници твръдят, че сте бил пряк началник на един от най-скандалните американски президенти. Каква е истината?

- След като Ричард Никсън загуби изборите за президент на САЩ срещу Джон Кенеди, дойде на Уолстрийт и стана  адвокат на нашата финансова къща. Той вече беше практикуващ адвокат. Никсън влезе във фирмата на Джон Мичъл, който на Уолстрийт имаше бюро за адвокатура. По-късно като избраха Никсън за президент Джон Мичъл стана министър на правосъдието на Щатите. След скандала Уотъргейт Джон Мичъл отиде в затвора, а Никсън напусна Белия дом. Когато Никсън стъпи на Уолстрийт аз отговарях за интернационалната част на нашата компания, чието централно бюро беше в Цюрих. По същото време решихме да извадим компанията на моя приятел – стария Некерман, на борсата. С Некерман се запознахме в Швейцария, в планината Сен Мориц. Той беше световен шампион по скачане с коне. Та задачата ни беше да направим компанията на Некерман публична. Точно по този повод, в качеството си на наш адвокат, Ричард Никсън пътува с мен от Америка до Европа три пъти. Ние имахме много адвокати, Никсън просто беше един от тях. Аз  използвах Ричард Никсън да върши работата на финасовата ни къща в Европа.
Ричард Никсън беше много симпатичен, много интелигентен човек, но не беше мъдър. В Америка, за да станеш мъдър трябва да си дадеш време. Мъдростта е като плод, който има нужда от слънце, от време за да узрее. В Америка нямат такова време. Сред тях има интелегентни,  но много малко мъдри хора. Виж как политиката на Америка дестабилизира света. Ричард Никсън дойде на Уолстрийт много беден. Той е израснал в  крайно бедно семейство в Калифорния. По време на пътуванията ни той непрекъснато ми разказваше как като дете е нямал обувки, ходил е на училище със скъсани панталони и децата непрекъснато му се подигравали. Никсън се тресеше от страхотни компекси. При пътуванията ни непрекъснато се връщаше назад, разказваше ми колко е страдал, колко много му е било тежко. Беше интелигентен човек, но в него нямаше мъдрост и спокойстовие. Аз никога не видях Никсън да седне и да прочете една книга, да размишлява върху нея. После, американските адвокати са винаги под напрежение, под стрес. Така Никсън ни беше адвокат докато го избраха за президент на Щатите.

- Вярно ли е, че сте бил добър познат на Джон Кенеди?
- Не съм имал пряка връзка с Джон Кенеди, а с баща му Джоузеф Кенеди. Той беше директор на нашето бюро в Бостън от 1923 до 1926 г. Като шеф в нашата фирма при него идваше сина му Джон Кенеди. Тогава Джон беше 28-30 годишен, сенатор от Бостън. Той често идваше в бюрото при баща си. Що за човек е Кенеди маладши? Джон Кенеди е плейбой, нищо повече.
- Западни политолози обаче твръдят, че точно Джон Кенеди е променил коренно политикта на Америка. В съзнанието на средния американец той е емблематично име?
- Нищо не е променил. Дори да е желаел да промени политиката на страната си, той нямаше време. Те го убиха. Когато бащата му Джоузеф Кенеди работеше за нас на Уолстрийт, го хванаха, че работи с вътрешна информация, за да печели на бораста. Чрез използване на вътрешна информация бащата Кенеди натрупа милиони долари от борасата. Когато този факт стана известен хората от Уолстрийт помолиха Джоузеф Кенеди да напусне компанията ни, да напусне финанвосия свят на Ню Йорк.  Казвам помолиха, за да не употребявам по-грубата дума изхърлиха. Но той още по времето на депресията беше натрупал милиони от изполване на вътрешна информация.  Да ползваш вътрешна информация в Америка, за да печелеш е противозаконно, противокостититуционно.
- Стъпихте на Уолстрийт и бързо станахте съсобственик на втората по големина финансова къща в Ню Йорк. Как стана това?
- Когато се озовах в Америка вече се бях отказал от тютюневия бизнес. Казах си : аз не мога да остана в този бизнес, защото не съм роден в Щатите, винаги ще бъда чужденец в тази страна. В Америка си дадох сметка, че не мога да се обадя на сенатора, за да ми направи услуги, защото не съм местен. В същото време от тютюневия бизнес имах пари. Бях на 28 години, бях милионер, исках да работя за себе си. Така отидох на Уолстрийт без да познавам абсолютно никой.  Улострийт, както занеш е просто една улица, на  която е концентрирана борсата на Америка – там се извършват спекулации с акции, облигации, опции. Не познавах никого във финансовия свят на Ню Йорк. По същото време обаче в Тенеси и Ню Йорк бяха двете ми бюра на фирмата ми за тютюни. Хора, който представляваха тютюневия ми бизнес имаха връзки с президента на финансовата къща “Хедестоун” на Уолстрийт. Те се свързаха с него, той ме покани на работа. Отидох при него, представих се, казах : изкам да работя само за моя сметка. Съгласиха се и ме пратиха в специален институт, през който минават абсолютно всички, който влизат на Улострийт. Взех си изпитите без проблем и влязох да спекулирам на комисионна база. Казах на президента : имам връзки в Швейцария, познавам тамошни банкери. Така ми дадоха като база точно Швейцария. По-късно тя стана основен инвеститор в Америка. Тази страна и до днес изкува най-много акции на американски компании. Започнах да инвестирам, да получавам поръчки, да купувам акции за швейцарски банки и финансовите институции. Развих стабилен бизнес. На 28 години влязох на Уолстрийт като милионер от тютюневия бизнес, от борсата пък започнах да печеля стотици милиони долари на година. След няколко години работа на Уолстрйит ме поканиха да стана съдружник на финансовата къща за която работех. Да си съдружник е по-престижно, но и по- отговорно. Всички комисиони, които аз печелех вече влизаха във фирмата и аз започнах да нося риска на компанията. Когато станах съдружник имахме 110 бюра в Америка и 18 бюра извън Щатите. Повериха ми да отговарям за всички бюра на къщата по целия свят. Финансовата ни къща тогава беше втората по големина на Уолстрийт. През 1972 година я продадохме на “Американ Експрес” и аз се върнах в Швейцария. Станах съдружник и започнах да пътувам по целия свят. Живеех между Ню Йорк и Лондон. В Лондон имахме две големи бюра. Едното е за акции и облигации, другото за стоки – какао, злато, сребро, захар. Често ходех в бюрата ни в Хамбург, Франкфурт, Мюнхен, Амстердам, Париж, Брюксел. Работех за Уолстрийт, но повече от времето прекарвах в Европа. Като станах съдружник фирмата имаше само 5 бюра на нашия континент, а при моето излизане от Уолстрийт имаше вече 18. В Париж, в хотел “Риц” отворих бюро. В “Риц” имах апратамент, който ползвах през цялата година. Отворих бюра в Бейрут, Милано, Рим, Кувей, Хонконг, Осака (Япония), в Мексико, Бразилия, Аржентина. Ситуирахме централата ни в Южна Америка да е в Уругвай. По-късно отворих бюра в Монреал, Торонто.... Аз бях шефа на всички тези бюра по света. В тях имахме 450 души от 36 националности. Контролирахме бизнеса с директни факсове и телефони. Развивахме се бързо, много добре. Печелихме страхотни пари. Но в началото на 70-те години “Американ Експрес” реши да стъпи на Уолстирйт и да купи 12 финансови къщи. “Американ експерс” е една златна мина, печелят много пари. По същото време синът ми започна училище в Швейицария. Аз реших да се върна при семейството си в Швейцария, все пак 22 години бях във финансовия свят на Ню Йорк. Въпреки това Америка не ме запали. Хората там са тъпи, не говорят езици, не пътуват. А и аз с тези мои пътувания за една година ми се събираше само 6 месеца пребиваване в Щатите. Прибрах се в Швейцария. От тогава до ден днешен работя за мен. Имам и 20 клиента. Те са ми поверили да управлявам и да интвестирам техните пари както сметна за добре.
- Преди да отиде в Щатите сте правил страхотни пари във Финландия. При това положение защо напуснахте тази страна?
- На 24 години бях много прочут във Финландия. Първо – имах голям успех с гаджетата, после - правех сделки за милиони долари. Истината е, че аз живеех между Филандия и Швейцария. Във Финладния продавах тютюн, в Швейцария си пишех докторската дисертация. Аз, брат ми и още един швейцарец бяхме съдружници във фирмата ни. Във Финландия купувахме тютюн, с парите от тютюна купувахме дърво и го пласирахме в Египет. Египтияните купуваха дърво страшно много, защото по време на войната беше спряна тяхната търговия и този материал и за тях  беше стока от първа необходимост. От Египет купувахме памук и го продавахме на италианските фабрики. По време на войната тези стоки липсваха навсякъде. Във Филандия спях в най-скъпия хотел. Интересно е, че дори там нямаха чаршафи и богаташите като мен спяха в хартия, специално направена за тази цел. Печелехме страхотно, но в един момент социалистите спечелиха изборите във Филандия и блокираха нашите сделки. Казаха : не може да продължавате така, защото печелите прекалено много! По същото време полицията в Швейцария беше тръгнала да проверя социалното ми полжение. Бяха открили, че аз изобщо не посещавам лекциите в университета, а в същото време правех сделки за милиони във Филандия. Казаха ми : при това положение вие нямате право да посещавате университета. Аз  се върнах в Швейцария и отидох при ректора на департамента “право и икономика”, където се водех студент. Ректорът беше от Русия, проф.Емануел Зайцев. Казах му: не мога да посещавам университета, трябва да печеля пари, защото моето семейстово е избито в България, сам съм. Не ми обяснявай, тази история аз съм я перживял много преди теб в Русия по време на революцията, отвръна той. Договорихме се, че мога да зъвърша университета, само ако напиша докторската си работа при него. А Зайцев беше тежък характер и никой не искаше да работи с него, студентите го избягваха. Така, с помоща на този руснак, си възвърнах студенското положение и започнах да си пиша доктората между Швейцария и Филандия. Изкарах изпитите, защитих си труда и ми дадоха титлата доктор по парво и икономика. Върнах се във Филандия, за да продължа да печеля  милиони. В този момент обаче стана нещо много неприятно и съвсем непредвидено. През целия ми престой във Филандия мой приятел беше министъра на икономика на г-н Копола - 34 годишен, гениален икономист. Той разви много добре икономика на Филандия. За разлика от другите финландци Копола беше огнен, много темпераментен човек. Напълно е възможно да е имал и италинаска кръв, за което говори и името му. Приятелят ми Копола беше влюбен в една красива шведка. Шведките са много красиви, изваяни са, но са слаби в леглото. Много са студени,  не чувстват нищо, нямат темперамент имат визия, но то визията в леголото не е важна. Като и да е – моят прятел министър Копола е луд по тази шведка. Един ден тя си пие кафето в завединето на министерството. До нея сядат двама филандци и започват да я закачат. Във Филандия много често мъжете сядат до жените, закачат ги, защото там лесно стават свалките. Но на тази шведка й става неприятно, вдига телефона на Копола и му казва : тук долу двама ме безпокоят. Той излиза от кабинета си, слиза в заведението и с една полицейска палка спуква от бой “ухажорите” на гаджето си. На другия ден го изхвърлиха от министерството. Така с неговото уволнение приключиха и моите сделки във Филандия. Изпъдиха приятелят ми Копола и не назначиха друг министър на икономиката.  Казаха : след три месеца идват изобори. Тогава ще има нови назначения. Социалистите обаче взеха властта и казаха : Койчо Белчев да не прави повече сделки, защото печели неприлично много. Аз съм на 24 години, милионер съм и няма какво да правя във Филандия. Представяш ли си?! И реших – след като тук ми забраняват сделките - имам друг избор. И той е Америка. Така влязох и във финансовия свят на Ню Йорк и стъпих на Уолстрийт.

Интервю на Мария Великова